БСП поиска повече присъствие на държавата в здравеопазването

Липсата на лекари и медицински сестри, комерсиализирането на здравеопазването и влошаващото се ниво на обучение на медицинските карди бяха основните проблеми, изведени при дискусията за проблемите и перспективите на здравеопазването у нас, организирана от Федерация "Обществено здраве" към Градския съвет на БСП. Форумът събра на една маса лекари, специалисти, политици и кандидат-депутати от левицата. Те се обединиха около мнението, че бъдещата власт трябва да внесе спешни промени в нормативната база, да повиши качеството на обучение на медиците, а болниците да спрат да са търговски дружества.

Срещата бе открита от председателя на столичните социалисти Калоян Паргов, който заяви, че очаква повече присъствие на държавата в сектора с новото правителство. Настоящият неолиберален модел на управление е превърнал здравето в стока, категоричен бе той. Мнението му бе подкрепено от тримата кандидат-депутати Теодора Овчарова-Драганова (23 МИР), д-р Александър Кобаков (23 МИР) и д-р Динко Странски (25 МИР).

Теодора Овчарова се застъпи за проекта за изграждане на изцяло нова детска болница извън спрягания стар строеж. Тя поиска БСП да се включи по-активно в тази битка. Когато и да стане болницата, ще е късно, обобщи кандидат-депутатката, която настоя и за подобрения в  майчиното и детското здравеопазване. 

Невъзможността на държавни болници да се конкурират с частни заради лошата база и липсата на персонал изтъкна д-р Динко Странски, който 12 години е работил в Александровска болница и добре познава проблемите й. Той припомни, че лечебното заведение има над 20 сгради, някои от които са над 100-годишни. Д-р Странски сподели като проблем падането на качеството на висшето образование на медици у нас. Подобна бе тезата на д-р Александър Кобаков, който е на 36 години и работи като акушер-гинеколог в частна болница, като преди това е минал през държавни лечебни структури. Той изтъкна, че у нас е много трудно  лекар да започне специализация, а самите специализации са с ниско качество. Според него обаче и частните болници изпитват липса на кадри и често наемат още незавършили медици. 

В дискусията се включи и проф. Жени Стайкова, която говори за важното място на здравната профилактика. Тя настоя за повече публични инвестиции, акцентиране върху майчиното и детското здравеопазване. Проф. Стайкова предупреди за неефективно разпределение на пари между сферите на профилактиката, лечението и рехабилитацията и липсата на достатъчно взаимодействие между спешната, болничната и извънболничната помощ."Нужна е ефективна лекарствена политика и усъвършенстване на нормативната база", обобщи проф. Стайкова, преподавател и дългогодишен ръководител на различни структури в системата. 

Проф. Петранка Троянова постави въпроса, след като болниците спрат да са търговски дружества, какво ще стане с ДКЦ-та. "Кой ще се престраши да сложи край на пъпкуването на болниците и медицинските центрове? Ще има ли политическа воля?", продължи с въпросите си тя.  Експертът за пореден път изтъкна като най-страшен проблем липсата на кадри и предупреди, че България ще остане без лекари в близките години. Според нея липсват специалистите между 40 и 50 години, които са напуснали страната. Проф. Троянова изведе като положителна страна на здравната ни система достъпността й - една от малкото запазени традиции от миналото, и напомни, че достъпът до специалист в повечето европейски страни е изключително труден. "Все пак не можем да искаме да ни лекуват като в Германия, при положение че здравните вноски у нас в момента са толкова ниски", заяви проф. Троянова и предложи те да се увеличат. Острото ѝ изказване завърши със заключението, че в образованието нещата са трагични, медицинските сестри учат твърде дълго - 4 години, а лекари излизат на нивото на фелдшери. 

Общинското здравеопазване бе засегнато от общинската съветничка от БСП в София Диана Тонова, която поиска да се обърне повече внимание на доболничната помощ, както и да има медицински лица в училищата. Според нея общинското здравеопазване също има проблем с кадрите и материалната база, тя даде за пример ДКЦ със средна възраст на лекарите от 75 години. "Здравето не е бизнес, а социална политика. То няма цена", коментира Тонова.