"Горкият" Конституционен съд

Евгени Кръстев,
Нюз бг


"Горкият" Конституционен съд! Отвсякъде валят жалби и искания към него. Една група народни представители е незабавно последвана от друга, след това президентът и пак нова група народни представители поставят своите въпроси. При това всички настояват, че той трябва да действа бързо, защото въпросите, по които го сезират, не търпят отлагане. Последните заявки за сезиране са свързани с декларацията за т.нар. санитарен кордон и с изтеклия мандат на ВСС. Това натоварване на Конституционния съд с всички ключови за публичното управление въпроси неминуемо води до изместване на центъра на политическата система в България.
В парламентарната република този център е Народното събрание. Точно там се вземат ключовите решения за управлението на страната и точно там се определят насоките и динамиката на институционалните процеси. В момента политическите групи в парламента не могат да достигнат почти до никакъв диалог помежду си. Отношенията са изострени, не би изглеждало добре пред избирателите, ако една от групите приеме условията на друга и заработят заедно, особено след като преди това са били разделяни от сериозно напрежение една от друга. Така всяка една тема, която може да мине през Конституционния съд, би могла да бъде обяснена по-аргументирано и по приемлив начин за електората. Особено що се отнася до твърдите ядра, от чиято рамка избирателната активност почти не излиза по време на повечето от предсрочните парламентарни избори, проведени през последните години. Ето така Конституционният съд

де факто се превръща в център на политическата система у нас

Прави впечатление, че ГЕРБ показват активност по отношение на Конституционния съд по въпроси, които ПП/ДБ са превърнали в основа на своята политика. Освен че ПП/ДБ не желаят те и техни потенциални партньори да поддържат каквато и да е комуникация с определена парламентарна формация (ДПС - Ново начало), те държат на обновяването на съдебната система, както и особено силно настояват Борислав Сарафов да не става титулярен главен прокурор. От политическа гледна точка ходът на Борисов да се обърне към Конституционния съд по важните за ПП/ДБ теми е силен. Това му дава възможност поне донякъде да компенсира негативите, които партията му трупа в резултат на това, че вече няколко пъти излиза първа политическа сила след избори, но не успява да си осигури подкрепа за излъчване на редовно правителство.
По темата за "санитарния кордон" Конституционният съд едва ли ще се произнесе по същество. Този въпрос не е конституционен, а чисто политически. Възможно е обаче конституционните съдии да издадат определение, че по принцип е недопустимо народни представители да бъдат изолирани от работата на Народното събрание. Подобно развитие на този въпрос може да даде основание на Борисов да приеме, че декларацията за "санитарен кордон" на ПП/ДБ нарушава основни принципи на парламентаризма, което я прави неприемлива за най-голямата парламентарна формация.

Що се отнася до темата за изтеклия мандат на ВСС

то тук определено има повече основание за сезиране на Конституционния съд и за очакване на неговото тълкуване. Мандатността е конституционно установено обстоятелство в българската властова структура и ако то не се спазва, това може да наруши балансите в рамките на публичното управление и принципите, съобразно които то се осъществява. Така че в този случай тълкуването на Конституционния съд може би ще има не само моментно значение, а ще служи и занапред, ако отново се появят казуси, свързани с мандатността и с правата и задълженията на органи, функциониращи извън времевото ограничение, което Конституцията и законите на страната са им задали.
В конкретната ситуация обаче ГЕРБ ще се сдобият с конституционен аргумент относно потенциално възможните действия на ВСС с изтекъл мандат, а това понастоящем ще бъде аргумент "за" или "против" поставянето на Борислав Сарафов като главен прокурор за следващите седем години. Разполагайки с конституционни аргументи, Борисов определено ще подсили преговорната си позиция. Тя вече няма да се основава върху политики, които ГЕРБ предлага, а върху тълкуванията на Конституционния съд, които, както е известно, са задължителни за всички органи и институции в страната.
Дори да последват нови предсрочни избори, ГЕРБ пак ще имат полза от тези сезирания на Конституционния съд. Те ще могат да съобразят кампанията си с неговите тълкувания, а това би било добре за тях както от гледна точка на комуникацията с избирателите, така и що се отнася до приемането или отхвърлянето на тезите на други политически формации, които биха могли да бъдат потенциални партньори на ГЕРБ.
В момента обаче и, докато още не е съвсем сигурно, че ще се ходи на поредните предсрочни избори, може да се каже, че с тези сезирания, направени от ГЕРБ,

шансовете за редовен кабинет

започват да зависят и от Конституционния съд. Още едно обстоятелство, което означава, че в момента той е центърът на политическата система. Ако неговите тълкувания се окажат по-близки до разбиранията и предложенията на ПП/ДБ, то вероятността за появата на редовен кабинет ще нарасне. В тази хипотеза Борисов няма да има основание да отхвърли предложенията и исканията на ПП/ДБ. Ще има и аргумент към електората на ГЕРБ - съобразяване с Конституционния съд и политика в полза на Конституцията.
В обратната хипотеза редовно правителство е много по-малко вероятно да може да се създаде. Но определено следващата предизборна кампания ще е различна, като дори могат да настъпят и промени в отношенията между политическите формации. Ако има ясни позиции на Конституционния съд по някои от най-актуалните въпроси в момента, то те няма да могат да се експлоатират в рамките на една потенциална предизборна кампания.
Формациите ще трябва да приемат конституционните решения, вместо да предлагат екстравагантни разкази на избирателите си. През последните години популистка екстравагантност определено не липсваше. Имаше опит за промяна на формата на държавно управление чрез референдум. Конституцията не предвижда такава възможност.

Имаше и опит за провеждане на референдум

във връзка с приемането на еврото в България. Конституционният съд осуети този опит, защото принципното решение за това е взето със самото влизане на страната ни в ЕС. А колкото до конкретния момент за въвеждане на еврото, то той е свързан с изпълнението на определени финансови и икономически критерии, които не могат да бъдат обвързвани нито с референдум, нито с превратно използване на темата от определена партия или партии с цел единствено привличане на избиратели и увеличаване на броя на парламентарните мандати.
Решенията на Конституционния съд определено влияят върху политическата среда, защото водят до изваждането на определени теми от политическия (в т.ч. предизборния) оборот. Това принуждава формациите да си търсят нови въпроси и да развиват нови разкази за своите избиратели. За ПП/ДБ въпросите на съдебната система винаги да били водещи. Това се отнася както за кампаниите им, така и за институционалното им поведение. Ако въз основа на тълкувателно решение на Конституционния съд се получат ограничения по тези въпроси, би било интересно да се наблюдава как ще реагират от ПП/ДБ и накъде ще се насочат. Най-вероятно от това се интересуват и в ГЕРБ, защото и сега, и след евентуални нови избори, създаването на редовен кабинет ще минава през някаква форма на взаимодействие между ГЕРБ и ПП/ДБ.
Допитванията до Конституционния съд по принцип са полезни. Така се създават

тълкувателни натрупвания върху Конституцията

което осигурява уплътняване на луфтовете във властовата структура, каквито винаги съществуват или винаги могат да възникнат. Ако всички конституционни съдии са истински независими, както законът го изисква, и работят единствено съобразно експертизата и убежденията си, то общественото доверие към тази институция ще е високо, а това означава и повече доверие във всички публични институции и в държавността като цяло.
В кризисни периоди ролята на Конституционния съд нараства. Ситуацията сега е точно такава. Тази институция съвсем логично трябва да е част от решението. В този смисъл е нормално да се търсят нейните позиции по широк кръг от въпроси. И това ще продължи, докато политическата система не излезе от аварийния режим, в който се намира и не се върне към стандартния си модел на функциониране чрез ясно парламентарно мнозинство и разположена върху него редовна изпълнителна власт.