БСП поиска нова Здравна карта и план за стабилизация на болниците

Здравният министър Кирил Ананиев да представи до 1 август коригиран вариант на Националната здравна карта, защото от сегашната не са доволни нито съсловните организации, нито Комисията по здравеопазването. Това поискаха днес депутатите от БСП с проектопредложение, което се обсъждаше заедно с проект и на ГЕРБ. Разискванията по Националната здравна карта бяха по инициатива на левицата.
От БСП бяха категорични, че се прави опит броят на болничните легла да се превърне в основен критерий на финансиране за болниците. Различните специалисти казват, че болничните легла в България са твърде много и че това е основната причиназа недостиг на средства в здравеопазването, обърна се към депутатите доц. Георги Йорданов от ПГ "БСП за България". Той цитира данни от други държави в ЕС, където леглата са повече. Броят на легла за долекуване и рехабилитация у нас е пренебрежимо малък и не може леглата за активно лечение да компенсират този недостатък. Легла има много, но те са в големите градове, заяви още народният представител. Той даде пример с Ямбол и Пазарджик, където няма нито едно легло за дейности по урология. В област Сливен пък има едно легло за съдова хирургия, в Силистра-  нито едно легло за дейности по ортопедия и травматология.
С втория вариант на Националната здравна карта вървим по вече извървяния път, по който имаше проблеми. Решението е електронното здравеопазване. Всеки здравен министър на ГЕРБ обещава да въведе такова, казва, но не прави нищо, коментира Георги Йорданов. Той добави, че в нея е записано, че съотношението лекар-сестра трябва да е 1 към 1, а  европейските критерии са две сестри на един лекар и се гони 4 към 1. Народният представител бе категоричен, че тази Здравна карта не изпълнява основната си цел – да представи потребностите от достъпна и качествена медицинска помощ за всички български граждани независимо от тяхното местоживеене. Затова искаме в срок до 1-ви август министърът на здравеопазването да представи коригиран вариант на новата Здравна карта, като отчете всички мнения и предложения и на нейната база да представи план за стабилизиране на изпадналите в критично състояние областни и общински болници, обясни доц. Георги Йорданов. 
Колегата му проф. Георги Михайлов призова новият модел на здравеопазването да бъде подложен на професионално обсъждане. Той припомни, че още на първото обсъждане в комисия нито една професионална общност не е подкрепила представения тогава проект на Здравна карта. По думите му проблемът е бил поставен погрешно - за броя леглата, след като НЗОК плаща за извършена дейност, а не на легло. При преформирането на здравната карта не беше отговорено на един важен въпрос – какви са потребностите в отделните региони на страната, обясни той.
Опасността здравната карта да се превърне във възможност за намаляване на финансиране на здравната система е много голяма, предупреди проф. Михайлов. Това създаде у нас впечатлението, че е необходим консенсус по документи, които касаят генерално българското здравеопазване, заяви депутатът от левицата. По думите му през последните месеци са приети редица документи с противоречив отзвук - документ за финансово управление на болниците; методиката за сключване на договори на лечебните заведения; методиката за оздравяване на общинските болници; въпросите за разхода на медикаменти и контрола на лъчетереапията. Той бе категоричен, че сегашният модел на финансиране е изчерпан и се нуждаем от нов. Получаваме обаче само обещания за поява както и за здравната карта без да има предварително обсъждане. Ако ще се представи нов модел на здравно осигуряване, няма никакво време за новата бюджетна година да бъде изпълнен и наложен. Така и новият модел ще се провали, категоричен бе депутатът.

Проф. Анелия Клисарова също изреди част от проблемите. Всички говорехме легла, но нека обърнем внимание на високо специализираните дейности, или на високо технологичните медицински услуги, които са неправилно разпределени. Те са само в определени региони и достъпът до тях е затруднен, коментира проф. Клисарова. Ние трябва да се преборим да премахнем тази диспропорция, подчерта тя. Според нея нужен е план за стабилизиране на общинските болници и за коригиран вариант на Здравната карта.
Съкращаването на още легла ще доведе до непредвидими последствия, предупреди от своя страна д-р Илиян Тимчев. Той попита защо министърът на здравеопазването твърди, че стои зад своя документ, но казва, че следващата година ще представи нова Здравна карта. Тя се забави толкова много, че това, че се приема сега в средата на годината, я прави безполезна. Начинът, по който е била приета също беше под съмнение, обобщи д-р Тимчев. 
Като хаос описа изработването и обсъждането на Здравната карта депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Изработването, процесът и обсъждането по приемането на Здравната карта са символ на хаос, заяви тя от парламентарната трибуна. Според нея философията на Здравната карта е сбъркана и тя ще доведе до концентрация на здравните грижи в пет големи града, а след пет години достъпът до здравеопазване в другите части на страната ще бъде изключително затруднен. Ние смятаме, че Здравната карта трябва да дава дефицитите, да се опитва да решава проблемите в тези региони, в които има затруднен достъп до здравеопазване, каза още депутатът от ДПС. По думите й излишно е да се очаква Националната здравна карта да решава фискални проблеми, въпреки че това прозирало в желанието на управляващите.
От ГЕРБ се опитаха да обяснят, че Здравната карта не ощетява лечебните заведения, а самият министър Кирил Ананиев призна нуждата от много повече реформи в системата на здравеопазването. Той искал да предложи алтернативни модери за здравеопазване.
В крайна сметка депутатите приеха проекторешението на ГЕРБ, с което до 30 септември 2018 година министър Кирил Ананиев трябва да представи концепция за развитието на здравното осигуряване и секторните реформи в системата. Съгласно решението, концепцията трябва да се представи след проведено широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като резултатите от него трябва да се представят на заседание на Комисията по здравеопазване към НС.