БСП нито за миг не се отказа да предлага решения

АЛЕКСАНДЪР СИМОВ е роден през 1977 г. в Стара Загора. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски". Работил e като журналист във вестниците "Стандарт", "Пловдивски труд", "Земя" и ДУМА. Народен представител в 44-тото НС от "БСП за България". Владее руски и английски език.

– Въпреки неуспешните опити за съставяне на правителство в предните два парламента, се оформи разпознаваемо мнозинство, чиято цел е демонтаж на модела "Борисов". Остава ли за БСП валидна тази "червена линия" и за следващия парламент? Възможни ли са "исторически компромиси" за коалиране с ГЕРБ и ДПС, които търсят реабилитация в днешната многопластова криза? 

– Нека да го заявя пределно ясно и категорично – никакви разговори с ГЕРБ и ДПС няма да водим. Никакви! Тези две партии са в основата на днешната политическа, социална, икономическа и здравна криза. Те създадоха тази паяжина от олигархични интереси, корупционни схеми и феодализирана власт. Заради това вече не ми е смешно да гледам поредните телевизионни изстъпления на Бойко Борисов и френетичните му тиради на тема "Радев – диктатор". В друга държава, в друг свят този човек щеше да е на подсъдимата скамейка. У нас той продължава да се изживява като инстаграм-кифла, която има мнение по всеки въпрос.

Но въпросът, който поставяте, има и по-дълбоко измерение. Големият залог на предните два парламентарни избора бе изчегъртването на модела "Борисов", а точно в тази задача т.нар. партии на протеста не просто се провалиха, те се издъниха грандиозно. Вместо изчегъртване, видяхме парламентарно бездействие. Вместо реална политика – интриги, обиди, обвинения и тийнейджърски тропания с крак. Вместо конкретни закони – безкрайни телевизионни интриги кой на кого бил дал 500 хиляди, за да цепи парламентарни групи. Видяхме риалити-шоу с нулев коефициент на полезно действие.

Ето защо БСП се отличи в предишните два парламента. В ситуация, която наподобяваше "Полет над кукувиче гнездо", останахме политическата сила на здравия разум, партията на диалога, формацията, която не се отказа за миг да предлага конкретни решения и не потъна в морето на парламентарните интриги и дребнотемие. Затова сме длъжни да останем същите. Както сме длъжни да оставим и "червените линии" в нашата политика. Защото добре знаем какво искат от нас нашите избиратели. Както и добре знаем, че това е историческата съдба на левицата – когато политическите фигуранти и телевизионни образи се провалят, винаги има нужда от ясна, последователна и смислена партия, която да постави нещата в ред.

– Кои са най-важните приоритети за следващото Народно събрание? С какво то трябва да започне работа и какви решения предлага левицата?

– Крайно време е парламентът да чуе какво точно интересува и вълнува хората и да адресира тези тревоги. Ние си позволихме лукса в окото на бурята да се отдаваме на нелепото състезание по безкрайни избори, но това ми прилича на тактиката на щрауса, който се опитва да скрие главата си в пясъка. Само че, където пясък няма, има бетон.

На обиколките по моята кампания видях коя е най-голямата тревога на хората. Да, част от тях ме питаха за "зелените сертификати" и ваксинацията, но тревога номер едно са скачащите непрекъснато цени, както и предстоящите сметки за ток. Само левицата има предложения в тази посока. Никой друг. Само ние предлагаме намаляването на ДДС от 20 на 9 процента за стоките от малката потребителска кошница (хляб, масло, мляко и други). Само ние ясно заявихме, че домакинствата трябва да получат субсидии за първите потребени 200 киловатчаса електроенергия. Защото това ще облекчи социалния удар, хората ще видят, че има държава, която мисли за тях, а не само за бизнеса. Всъщност, това е другият акцент, който смятам за важен.

БСП е партия, която е готова да помага на бизнеса, но нашият акцент са хората. Тези, които живеят със замръзнали заплати и полудели цени; тези, които чакат с ужас сметката от енергото и се чудят как ще изкарат месеца. Именно в ситуация на криза личи дали една държава е наистина социална или съществува в името на корпоративни интереси на затлъстели олигарси. Точно тук трябваше да е голямото изчегъртване, но се съмнявам, че телевизионните образи и партии могат да мислят на такова ниво. 

– Възможно ли е постигането на "леви цели с десни политики" и какви са критериите за формиране на "коалиция на почтените"? Ще има ли такава?

– Още като чух посочената от вас формулировка, всичките ми аларми запищяха. Защото, за съжаление, не за първи път чувам тази анекдотична фраза, че дясната политика може да постига леви цели. С подобно изречение навремето в БСП ни продадоха идеята за плоския данък, която продължава да ни тежи като камък на шията и която всеки път ни се напомня. Смисълът беше – правим данъка плосък, вдигаме постъпленията в хазната, а това ще ни позволи да вдигнем доходите. Магия – крайнодясната мярка прави ляво чудо. Практиката беше катастрофална. Единствени в света въведохме плосък данък, но без необлагаем минимум. Така че повишените приходи бяха буквално изстъргани от гърба на най-бедните. Ето това е реалността на дясната политика, която постига леви цели.

Политиката в реалния свят не търпи поезия и фентъзи. В нея с дясна политика могат да се постигнат единствено десни цели. Не че не оценявам опита за създаването на нов подвид в политическата фауна – харвардския костюмар със социална чувствителност и романтично сърце, но тепърва ни предстои да видим това реално ли е или е просто поредният инженерен образ, който се опитват да ни хвърлят като примамка. Защото точно така се случи с ИТН – само преди няколко месеца всички фанатично твърдяха, че Слави Трифонов е отговорът на българските молитви. Днес Слави Трифонов е пратен в прашното мазе на политиката. Та ми е чудно къде ли ще бъдат десните политици с леви сърца след година или две? 

– Какви цели си поставяте като водач на листа на "БСП за България" във Враца? Запознат ли сте с проблемите на хората в региона, какво те очакват от БСП?

– За мен е много важно БСП във Врачанска област да се мобилизира и да се представи по-добре, отколкото на предишните два избора. Имаме потенциала, от нас зависи да го реализираме.

Сега за проблемите. Ох, откъде да започна?! Враца е част от най-бедния регион в целия Европейски съюз – Северозападния. Това е едно от големите престъпления на прехода – това регионално разслоение, което направи така, че цели региони бяха буквално забравени от държавата. Знаете ли колко е тъжно и смазващо да обикаляш из села и градове, които днес вече живеят само със спомена какво е държавата. Виждаш останките от големи предприятия, които отдавна не работят. Села, в които е имало големи цехове и много работа, днес са на път да се превърнат в призраци, защото хората бягат оттам. Държавата трябва да забележи Северозапада и да се върне в него. Не просто на думи. Като реален фактор, а защо не и инвеститор.

Това е общият проблем. Ще поставя и два конкретни. Живеем в XXI век – хората по света вече водят битка за изкуствен интелект, говорят за метавселени, тотална дигитализация. А във Врачанско най-големият проблем е липсата на транспорт. Хората от селата няма как да отидат до общинския център, за да си купят лекарства. Няма автобуси. Това ги принуждава да дават луди пари на таксиджии, които да ги заведат дотам и обратно. При пенсия от 350 лева да дадеш 10 лева за едно ходене до аптека е сериозен разход. И голяма част от общините във Врачанско, до една феодални владения на мрачната партия ГЕРБ, не правят нищо да решат проблема. Уж се дават субсидии за транспорт, но те потъват в джобовете на фирми, близки до ГЕРБ. Резултатът е, че хората са закрепостени в селата, все едно живеят в XV век. Ето този контраст ме смазва. Говорим за дигитално бъдеще и електронно правителство, а има хора, които съвсем аналогово не могат да отидат на пазар, за да си купят хляб.

И другият голям проблем – здравеопазването. Врачанска област прилича на местопрестъпление, по което са оставени отпечатъците на най-мрачните времена. В много градове общинските болници са закрити. Хората нямат нормален достъп до здравеопазване. Най-много ме потресе болката на хората в Оряхово – болницата им е фалирала, а те знаят, че град без болница е обречен на забвение и смърт. И заради това се ангажирах с тази тема. Земята ще обърна, ако трябва, но хората в Оряхово ще получат поне един нормален спешен център. Защото не е нормално град, чийто аристократизъм личи все още, да живее в такава агония. Същото важи и за Враца – прекрасен град, много чисти хора, но усмирителната риза на корупцията на ГЕРБ е нанесла трайни поражения. 

Това ще е голямата битка на БСП в региона, а и в цялата страна. България може да бъде различна. България може да бъде истинска държава. Но за целта се изисква да има разумна и лява партия. А на този терен сме само ние. Готови сме да свършим работата.