БСП избра Калфин за кандидат-президент
От резултатите на изборите зависи моделът, по който ще се развива държавата в следващите пет години, посочи избраникът на левицата
/ брой: 162
Бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин бе избран с тайно гласуване от Националния съвет на БСП за кандидат-президент на левицата на изборите на 23 октомври. Калфин събра 60 процента (72 от 124 гласа) и безапелационно победи.
След като Татяна Дончева, Георги Гергов, Петър Курумбашев, Иван Гайтанджиев и Атанас Папаризов си направиха самоотвод, социалистите трябваше да избират между пет имена с тайно гласуване. След победителя Калфин сe наредиха Янаки Стоилов с 35 гласа, Иво Атанасов със 7, проф. Георги Близнашки с 5 гласа и председателят на БСП в Банкя Стефан Василев също с пет гласа. Изборът бе предшестван от близо тричасови дебати, по време на които всеки номиниран е имал възможност да представи своите платформа и идеи за президентската институция.
Държах Националният съвет да вземе свободно решение, след като изслуша визиите за България на всички кандидати, обобщи в края на заседанието лидерът на БСП Сергей Станишев. Той увери, че всички социалисти в страната стоят зад Ивайло Калфин, както и неговите съперници за номинацията в левицата.
Тези избори няма да са обикновени, защото на тях няма да бъде избран само президентът за следващите пет години, а моделът, по който ще се развива държавата, заяви Ивайло Калфин. Според него управлението на ГЕРБ най-брутално натиска демократичните институции, което тласка цялата държава назад.
Левицата ще стъпи на два успешни мандата на президента Първанов, но оттук нататък тази институция трябва да погледне доста напред, коментира след избора си Калфин. Той смята, че ролята на президента в България е да изгради дългосрочна визия за развитието на страната. Левият кандидат-президент е убеден, че не трябва да се търси разширяване на правомощията на президентската институция, а пълноценно прилагане на това, което е разписано в конституцията.
Не съм член на БСП, но през последните години много очевидно работя за партията и за левицата и нямам проблеми по отношение на лоялността си и контакта си със структурите на БСП, обобщи Калфин. Той допълни, че трети път ще води кампания от името на левицата от 2005 г. насам.
Все още не е ясно кой ще е кандидатът за вицепрезидент. Станишев уточни, че решението е оставено като следваща стъпка на Националния съвет на партията. Според соцлидера ГЕРБ имат три алтернативи, които са подчинени вече на стратегията как да не загубят изборите, защото балотажът към днешния ден вече е неизбежен за тях. Няма шанс - дори кандидатът да се казва Бойко Борисов, да спечели на първи тур и вероятно това е причина той да не се кандидатира към този момент, смята лидерът на БСП.
Пленумът на социалистите обсъди и платформа за президентските избори. В нея е записано, че бъдещият президент на България трябва да е "активен и действен", "лидер на обединението на нацията", "гарант на демокрацията" и "държавник със стратегическа визия за България". В платформата се дава и положителна оценка на двата президентски мандата на Георги Първанов и Ангел Марин.
Вторият в надпреварата Янаки Стоилов определи състезанието за номинация като силно и обясни, че е участвал не за да спечели непременно, а за да защити тезата си, че партията се нуждае от силен ляв кандидат. Ако този избор се провеждаше в цялата партия, смятам, че имах големи шансове да успея, той се провежда обаче все пак в Националния съвет - тук ситуацията сигурно е по-различна, обясни той.
Биография
Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършва Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, а през 1988 г. става магистър по международни икономически отношения в УНСС. Има магистърска степен и по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания.
Калфин е член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Избран е с листата на БСП като неин водач на изборите за Европейски парламент на 5 юни 2009 г. Ивайло Калфин е лидер на българската делегация на социалистите в Европейския парламент.
Работи в седем парламентарни комисии и делегации. Член е на Делегацията за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. Преди избирането си за евродепутат е вицепремиер и министър на външните работи на България в правителството на Сергей Станишев (2005-2009).
Ивайло Калфин е избиран три пъти за народен представител - в 37-то, 38-то и 40-ото народно събрание, където също е работил в комисиите по бюджет и финанси и по външна политика. Между 2002 и 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента на Република България Георги Първанов.
През 1997 г. се присъединява към партия "Българската Евролевица". През 2001 г. е сред учредителите на Политическо движение "Социалдемократи", което впоследствие напуска.
В момента е член на Консултативния съвет на БНБ, както и почетен доктор на Университета в Лофбъро, Великобритания. Калфин членува и в Българската макроикономическа асоциация, Консултативния съвет към системата за ранно сигнализиране "България отвъд фактите", Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения.