Брюкселско изобличаване

На 9 декември християните почитат св. Ана, а ООН отбелязва Международния ден за борба с корупцията. От тази година европейските граждани имат още една причина да оградят датата в календарите си, защото тогава се появи сайтът http://brusselsleaks.com/. Стартът мина почти незабелязано покрай сагата със знаменития му предшественик WikiLeaks. Основната дейност на проекта, както недвусмислено подсказва наставката "-leaks", е да бъде източник на поверителни сведения. Подобно на WikiLeaks, BrusselsLeaks ще работи за по-голяма прозрачност при вземането на решения, но фокусът пада върху... Европейския съюз. Една дългоочаквана платформа за изобличаване на нечестното вземане-даване в ЕС.

Посредници в действие

Brusselsleaks не се занимава със слухове и "слухтене", а със събиране на сигнали... почти като в разузнаването. Така или иначе, изтичането на информация не е новост, но сайтът има потенциал за сензационни новини, които засягат не само европейските институции, а и консултантски агенции, посолства, лобита и застъпнически групи. Екипът зад тази на пръв поглед елементарна структура е от професионалисти в различни области, със седалище в Брюксел, които работят анонимно и с ограничени ресурси. До момента съдържанието на сайта (който използва платформата wordpress и има вид на алфа версия) не предизвиква сензации. Богатството му се състои от секция за въпроси и отговори, която обяснява концепцията на проекта, и криптирана форма за контакти и качване на документи.
Интересно е, че BrusselsLeaks не се ангажира да публикува получените документи на своя сайт, така че да са на разположение на широката общественост, както се случва на WikiLeaks. Екипът по-скоро описва  дейността си като посредническа - "предаване на информация на отговорните лица" - не само в медиите, но и на неправителствени организации. Теорията на BrusselsLeaks е, че през много хора, работещи в Брюксел, минава информация, която искат да бъде оповестена, но често тези служители не смеят да я изнеса открито или просто не знаят кой би се заинтересовал от нея. Публична тайна е, че сърцето на Европа разполага с много силна и концентрирана власт и затова в Брюксел работят над 15 хиляди лобисти. Тяхната основна цел е да "предусещат събитията" и да "оказват влияние", въпреки че за да опишат професията си, те използват понятия като "Public Affairs" (обществени дела) или "Government Relations" (държавни връзки). В европейската столица лобистите са дори повече, отколкото във Вашингтон, и е наивно е да се смята, че в Брюксел всичко се случва на светло. Особено когато се засягат интереси на сдружения от порядъка на международни играчи до модерни бутикови компании.

Позиция в сянка

В имейл интервю за Европейския център за журналистика (www.ejc.net) анонимен представител на сайта обяснява, че акцент в работата им ще са социалните и екологичните проекти и намеква, че теми като транспорт и енергия са вече в процес на подготовка. По думите на същия източник не е имало големи разкрития до момента, но идеята е станала повод за сериозно раздвижване в Брюксел. Досега институциите и организациите под прицела на BrusselsLeaks, избягват да коментират появата на сайта, но това може и да означава затишие пред буря, тъй като със сигурност го държат под око.
В тази връзка особено предизвикателство представлява мотивът на европейските чиновници и други служители в Брюксел да използват сайта. Подаването на сигнали за Европа - макар и сведена до мащабите на Брюксел, към неизвестна група от експерти, е твърде рисковано начинание. Дори наистина да се опровергае максимата "Гарван гарвану око не вади", неясен остава механизмът на работа и критерият за изобличаване. Обяснението на brusselsleaks.com е обвито в тайнственост: "Първо, трябва да сме сигурни, че информацията, която получаваме, е вярна. Това означава проучвания и отнема време. Особено когато това не е работа на пълен работен ден. Ако сме уверени, че информацията е вярна, тогава задвижваме нашата мрежа, за да намерим начини за получаване на информация". С толкова неясноти в уравнението дори да пренебрегнем популярното схващане за шестте степени на разделение, теорията за универсалния достъп до всички хора, не само в Брюксел, не е за подценяване. Освен това на системата за препращане на информацията "от едно бюро в Брюксел до друго" й липсва цялостния замисъл за прозрачност в стила на WikiLeaks. Сериозни критики търпи и сигурността на услугите за криптиране на електронната кореспонденция на BrusselsLeaks.

Буря в чаша вода?

Но най-голямо недоумение буди внезапното решение на екипа да мине "в сянка". Само седмица след пускането на сайта. Пояснението от 16 декември е отново мъгливо: "В следващите няколко седмици ще се оттеглим за малко, за да може да стихне вниманието, което получихме. Не ни разбирайте погрешно, ние се наслаждаваме на вниманието; някои от нас работят в областта на комуникациите и медиите, така че като отпращаме журналисти, ни се къса сърцето. Но по-добре е да привлечем вниманието, когато наистина си заслужава. Става въпрос за важна информация, а не за BrusselsLeaks (или всяко друго "изтичане на информация" в този смисъл)".
Не е ясно защо чиновниците от Европейската комисията, които притежават най-чувствителната информация в Брюксел, ще предават информация на анонимна платформа, а не на обичайните мрежи от журналисти и лобисти, повечето от които имат богат опит в работата с чувствителни документи. Благодатна тема за спекулации, която ще развълнува любителите на конспирации. "Обзалагам се, че Комисията стои зад това", се шегува дипломат, пред вестник "Файненшъл таймс", който намеква за вездесъщата изпълнителна власт на Европейския същз. Хората в екипа на BrusselsLeaks "избират да останат анонимни, за да изградят доверие и добра репутация". "Ние винаги ще казваме истината, ще бъдем точни и безпристрастни", обещават на brusselsleaks.com. Но като журналисти и специалисти в областта на комуникациите те най-вероятно знаят трите основни правила на нюзрума, цитирани от американската журналистка и писателка Една Бюканан: "Никога не вярвай на редактор, никога не вярвай на редактор и никога не вярвай на редактор". 


Бардаци, побои и интереси

Преди BrusselsLeaks да започне да изобличава нередностите в ЕС, различни медии разкриват подобни неудобни данни. В началото на ноември в. "Сънди таймс" публикува поредната порция нелицеприятни факти за служители на европейските институции. В тях се разкрива как еврократи, които държали публични домове, участвали в юмручни схватки и злоупотребили с дипломатическа поща, са запазвали службата си - без сериозни дисциплинарни наказания.
"Тези случаи показват, че служителите могат да извършат почти всякакво криминално престъпление или да нарушат което и да е правило и да се измъкнат с плясване през ръцете, докато другите чиновници ще бъдат уволнени", възмути се изобличителят Роджър Хелмър, британски евродепутат. От 69 случая, в които Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC) е предприела дисциплинарни мерки, за трима служители на ЕК е установено, че са извличали полза от проституция, но въпреки това те са само понижени, а не уволнени. Шофирането в нетрезво състояние от служител, причинил инцидент със служебен автомобил, може да доведе до не повече от официално порицание на основание, че поведението е "в противоречие със значимостта на тази длъжност". Побойниците сред еврократите (ударили колеги на работното си място) получават 12-месечно отлагане на следващото си повишение. На любителите на безплатни подаръци, изкушените от предимствата на дипломатическата поща и онези, които крият разходи, се пада писмено предупреждение или в краен случай понижение. За поддалите се на непотизъм и корупция наказанията са същите. Уволнение се налага в крайни случаи като "отсъствие от работа без обяснение, в продължение на няколко години" или "продължително непозволено отсъствие в продължение на почти две години".
Най-сериозните решения на IDOC са запазени за осъдените за педофилия и други сексуални престъпления. Пенсията на пенсиониран служител била съкратена след "наказателна присъда за педофилски деяния", а стажант не бил нает на работа през 2008 г. след "арест и присъда за престъпления, свързани с детска порнография". Друг служител е уволнен за "педофилски деяния", а негов колега е наказан "извратено поведение (явни сексуални действия на обществено място)".
Роджър Хелмър привлече вниманието към крутите мерки спрямо хората, които критикуват Еврокомисията. Той припомни случая с Марта Андриасен, главен счетоводител на Комисията, уволнена през 2004 г., защото обяви публично безпокойството си, че бюджетът на ЕС е отворен за измами и злоупотреби.