Брюксел губи Европа*

Джон Отърс,
агенция „Блумбърг“

Падането на Берлинската стена даде началото на поредица от съдбовни решения. През 1990 г. Германия се обедини отново. Следващото десетилетие ЕС прие еврото като своя валута и положи основите за мащабно разширяване. До 2007 г. ЕС се беше увеличил над два пъти по размер - от 12 на 27. Той стана блок с икономика, която е по-голяма от суперсилите САЩ и Русия.
Сега този триумф изглежда като поредица от грешки, толкова сериозни, колкото и ужасяващото лошо управление, което принуди Русия да потърси убежище в обятията на Владимир Путин. Има известно съгласие относно това как страната е била „изгубена“ за либералната демокрация. През 1999 г., преди Путин да дойде на власт, коментаторът Джон Лойд пише: „Руснаците, освободени да забогатеят, са станали по-бедни. Богатството на нацията е намаляло, или поне онази част от него, на която хората се радваха... Брутният вътрешен продукт е спадал всяка година, откакто Русия стана свободна, с изключение на 1997 г., когато се е увеличил, но с по-малко от един процент в най-добрия случай. Безработицата, официално несъществуваща по време на Съветския съюз, сега официално е 12% и в действителност може да достигне до 25%. Мъжете умират средно на около 60 години; болести като туберкулоза и дифтерия се появяват отново; военните страдат от недохранване; населението се свива бързо. Това е Русия, която мнозина на Запад сега смятат за изгубена. Изгубена не в смисъл, че тя се е отклонила случайно, а изгубена поради собствените ни действия и грешки.“
Въпреки това, сега на колене пред необузданата Русия стои същият този Евросъюз. Под строгия поглед на новото ръководство в Белия дом геополитическите сътресения безмилостно разкриват грешките на ЕС. Великобритания напусна преди пет години. 2025 г. беше година на унижение. Джей Ди Ванс каза на европейските лидери в Мюнхен, че се отдръпват от демокрацията. Урсула фон дер Лайен посети Доналд Тръмп на голф игрището му в Шотландия, за да постигне „сделка“, при която САЩ наложиха 20% мита върху стоки от ЕС без ответни мерки. А наскоро европейски лидери отлетяха за Вашингтон, за да помолят Тръмп да не ги изоставя след среща на четири очи с Путин в Аляска.
Изглежда, че сега САЩ и Русия контролират Европа. Дейвид Марш и Марк Соубел от Форума на официалните парични и финансови институции посочват показателен контраст. През 1990 г. бъдещето на Германия беше решено в преговорите „2+4“. Двете страни бяха Източна и Западна Германия, които преговаряха с четиримата победители във Втората световна война - САЩ, Съветския съюз, Великобритания и Франция.
След 35 години форумът, който ще реши бъдещето на Украйна, изглежда като „2+8“. Този път „2“ не включва страната, чието бъдеще се обсъжда; вместо нея това са САЩ и Русия. Предложението на Русия за „размяна на територии“, при което Киев би отстъпил територия на Кремъл, е смешно и унизително за европейските сили. Собствените им народи също унижават своите държави: Италия е управлявана от партия, чиито корени водят от Мусолини; френската крайнодясна партия „Национален сбор“ държи баланса на силите; а „Алтернатива за Германия“ води в социологическите проучвания там. Дори следвоенното отхвърляне на нацизма, фашизма и вишизма се преосмисля.

Грешките на 90-те

Оглеждайки се назад, може да кажем, че големите решения бяха взети твърде бързо. Западногерманският канцлер Хелмут Кол бързаше с обединението, за да не изпусне възможността. Споразумението му за конвертиране на източногерманските марки в германски марки с равен процент подхрани инфлацията. В рамките на две години цените в бивша Западна Германия се повишиха с повече от 5%, докато инфлацията в Източна Германия беше 19%.
Въпреки явните признаци, че европейските икономики са твърде разнородни, за да подкрепят единна валута, Германия се съгласи с еврото като цена на обединението. Това беше искането на френския президент Франсоа Митеран, който искаше да запази интегрираността на внезапно разширилото се обединение вътре в Европа.
Еврото просто беше натрапено. Когато новата валута беше въведена през 1999 г., всички икономики, които я приеха, трябваше да следват единна парична политика, включително Гърция, която беше силно задлъжняла. Но те запазиха свободата да провеждат собствени фискални политики. Така че, когато лидерите на ЕС вземаха решения, някои от тях трябваше да действат в рамките на ограниченията на единната валута. Други не го правеха. И блокът сега се стреми да се разшири далеч отвъд представите и идеите на своите основатели. Шестте първоначални членове - Бенелюкс, Франция, Германия и Италия - имаха възможността да формират единна, съгласувана икономика. Но това беше невъзможно за 27-членното чудовище, което се простираше от Естония до Португалия, от Словакия до Кипър, като отделните страни все още запазваха правото си на вето.
Заради това процесът на вземане на решения беше тромав и труден, ако не и невъзможен. Това стана болезнено ясно през 2010 г., когато икономическата криза в еврозоната свали правителствата на Гърция, Ирландия, Португалия и Италия, което доведе до години на нулеви лихвени проценти и бавен растеж. Преди това ниските лихви, предназначени да помогнат на германската икономика да преживее дългия махмурлук от обединението, насърчиха банките в целия регион да купуват американски ипотечни облигации в търсене на по-висока доходност. Тези евтини пари подхранваха неустойчивото възстановяване в периферията. В опитите си да се справят с кризата, държавните глави се затрудниха да постигнат сделка, оставяйки задачата за потушаването на пожарите почти изцяло на Европейската централна банка - институция, която беше паневропейска, демократично безотговорна и следователно способна да действа.

Украйна

Въоръженият конфликт в Украйна ясно показа щетите от годините на криза. Европейските лидери погрешно прецениха Русия и станаха зависими от нейните енергийни ресурси. В резултат на това те не успяха да се възползват от възможността, предоставена от Джо Байдън - приятелски настроеният  президент на САЩ (към ЕС), готов да поеме рискове, за да се изправи срещу Путин. Те не успяха да се обединят и да отговорят на Москва със сила.
Американски и европейски войски никога няма да бъдат изпратени в Украйна, за да рискуват живота си, но икономиката на ЕС е много по-голяма от руската, така че имаше незабавно съгласувано решение да се нанесе икономически удар на Москва. И все пак е имало вратички. Робин Брукс от Института Брукс възразява срещу транзита на стоки и товари, което помага на Русия да заобиколи санкциите, като изпраща предназначения за нея износ първо към съседите й. Износът на ЕС към бившите съветски републики от Централна Азия е нараснал толкова много, че е компенсирал повече от спада в износа за Русия. „Те просто са предприемали половинчати мерки. Изглеждат сякаш правят нещо, но не правят нищо“, казва Брукс
Подобни аргументи важат и за „тавана на петролната цена“, който страните от Г-7 се съгласиха да наложат на руския петрол през декември 2022 г. ЕС беше разделен между тези, които искаха да ударят силно Русия (като Полша), и страните доставчици, които можеха да загубят (като Гърция). Резултатът бе таван от 60 долара, приблизително в съответствие с пазарната цена и без да навреди на Москва. ЕС стоеше безучастно дори когато „сенчестият флот“ от остарели танкери превозваше руски петрол, въпреки че Европа, с контрола си над датските проливи, можеше да го спре. „Убеден съм, че без скрития флот в Балтийско море Русия щеше да е със сериозни проблеми. Щяхме да имаме обезценена рубла и по-високи лихвени проценти“, смята Брукс.
Последният кръг от санкции на блока (17-ият от началото на конфликта) включва строги мерки срещу над 200 кораба, които представляват този сенчест флот. Но това е твърде малко и решението е взето твърде късно.

Съветът на Джефри Сакс

Независимо от всичко, задействаните през 1989 г. сили се сблъскват, а ядосаната Русия, отхвърлила либерализма на свободния пазар, заплашва слаба и нефункционална Европа. 90-те години на миналия век бяха болезнено време на пропуснати възможности. Никой не е показал това по-добре от икономиста Джефри Сакс, който е съветвал Горбачов, Елцин и други. Когато хората питат „кой загуби Русия“, той и любимата му „шокова терапия“ често са начело в списъка на отговора.
Този опит обаче придава значителна тежест на съвета, който Сакс даде на Европарламента в реч малко след като (американският вицепрезидент) Ванс шокира Мюнхенската конференция по сигурността: „Не ходете в Киев, отидете в Москва. Говорете с партньорите си. Вие сте Европейският съюз. Вие сте 450 милиона души и икономика от 20 трилиона долара. Действайте съответно. ЕС трябва да бъде търговски партньор номер едно на Русия. На Европа й трябва външна политика, при това реална“.  

----------------------

Заглавието е на ДУМА, оригиналното заглавие на статията, предложена с малки съкращения, е „Кой загуби Европа? Загатване: Вината не е на Тръмп (Who Lost Europe? Hint: It’s Not Trump’s Faul). Авторът Джон Отърс е старши редактор и наблюдател на „Bloomberg Opinion“ („Блумбърг ъпиниън“). Бил е главен коментатор на пазарите в британския в. „Файненшъл таймс“ и автор на книгата „Плахият възход на пазарите“ (The Fearful Rise of Markets).