Британско-украинският пакт е обречен

Анатол ЛИВЕН*
 
Споразумението за британска помощ за Украйна, подписано от Киър Стармър в Киев, е добро. Наистина е много важно Западът да продължи да подкрепя Украйна по време на предстоящите мирни преговори. Това ще намали риска от крах на Киев и ще насърчи Кремъл да направи компромис.
Но ако ще се постигне споразумение, за да се предотврати колапс на Украйна, Киев също трябва да направи изключително болезнени компромиси. Макар че настояваше да е част от всички преговори, украинското правителство току-що заяви, че всъщност няма да преговаря директно с Владимир Путин.
Лейбъристкото правителство следва стъпките на своите предшественици - торите, които насърчаваха украинците да вярват във фантазии или откровени лъжи.

Идеята, че всичко в международните отношения може да бъде гарантирано за сто години напред, е част от интелектуалния идиотизъм. Той е вкоренен в мистичната идея за вечен и непроменен Запад и вечно НАТО, която е в противоречие с непроменливата Русия
           

16 януари 2025 г. В Киев британският премиер Киър Стармър заяви, че Украйна и Великобритания подписват споразумение за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната и икономиката. Лондон също така ще разгледа възможността британски войски да участват в следвоенни мироопазващи мисии

Според последното споразумение британският ангажимент към Украйна от 3 милиарда лири стерлинги е постижим. Но като се имат предвид състоянието на икономиката на Обединеното кралство и натискът върху бюджета, твърдението, че това е гарантирано „за неопределено време“, е абсурдно.
Сред тези абсурди са твърденията, че

Великобритания ще помогне на Украйна да победи

Друга лъжа е, че Великобритания се е ангажирала с членството на Украйна в НАТО. И Обединеното кралство, и другите страни в Алианса ясно заявиха, че нямат намерение да влизат във война, за да защитят Зеленски.
В последните месеци се появи нова фантазия, която сериозно се обсъжда - за разполагане на мощни европейски „мироопазващи сили“ в следвоенна Украйна, включително британски войски. Това е пример за тотално непознаване на руската позиция, което доведе до крах в отношенията с Москва преди началото на войната.
Твърдението, че такава военна сила няма да е под флага на НАТО, но ще е съставена от държави членки на пакта, е също толкова неприемливо за Москва, колкото действителното украинско членство. Затова такава идея ще бъде категорично отхвърлена в преговорите.
Както заявиха европейските правителства, няма никакъв шанс подобни сили да бъдат разположени в Украйна, освен ако САЩ не поемат категоричния ангажимент да им се притекат на помощ при руско нападение. Това обаче е еквивалентно на гаранцията по прословутия член 5 на НАТО. А Тръмп е твърдо решен да не дава такава гаранция. Дори този проблем да бъде решен,

Лондон просто няма войски за такава операция

Що се отнася до британско-украинското споразумение за „Историческо 100-годишно партньорство“, това е ужасна комбинация от постимперска мегаломания и историческа неграмотност. Именно това ни доведе до бедствията в Ирак и Афганистан - две места, които заради собствената ни история трябваше да познаваме по-добре.
Идеята, че всичко в международните отношения може да бъде гарантирано за сто години напред, е част от интелектуалния идиотизъм. Той е вкоренен в мистичната идея за вечен и непроменен Запад, за вечно НАТО, което е в противоречие с непроменливата Русия.

През последните 250 години

Русия е била съюзник на Великобритания срещу Франция, враг в Кримската война, съюзник и враг на Германия през Първата и Втората световна война, противник в Студената война, партньор срещу "Ал Кайда", а сега отново е противник.
За съжаление, Стармър и неговият кабинет не познават тази история. И Великобритания ще плати висока цена за това.

* Анатол Ливен е бивш военен кореспондент и директор на „Програмата за Евразия“ в Института за отговорно държавно управление „Куинси“ във Вашингтон