Братя Тавиани получават Наградата на София

17-ият "София филм фест", съвместно с Италианския културен институт, кани българската публика на среща с легендата на италианското кино, режисьора Паоло Тавиани, и съпругата му, художничката по костюмите Лина Нери Тавиани. Те ще пристигнат у нас по повод удостояването на Братя Тавиани с Наградата на София. Ретроспектива от 13 филма ще бъде показана в рамките на фестивала, а италианската гала - на 9 март, ще бъде прожекцията на най-новия им филм - игрално-документалният "Цезар трябва да умре", разказа на пресконференция вчера директорката на Италианския културен институт в София Анна Амендоладжине. Лентата е отличена със "Златна мечка" от Берлинале 2012 и с "Давид на Донатело". Репетициите и изпълнението на пиесата "Юлий Цезар" на Шекспир, изиграна от затворници с дългогодишни присъди в затвора Ребибия в Рим, е в основата на тази концентрирана, наситена и силновъздействаща драма.
Режисьорската дейност на братя Тавиани, осъществявана "на 4 ръце" през последните 50 години, е почти уникален случай в историята на киното, довел до създаването на 22 творби, отличени с много международни награди от Кан, Берлин и Венеция до Монреал, Москва и много други престижни фестивали, припомня Светлана Дамянова.
Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Следват изкуство в Университета на Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната драма "Пайза" на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7 документални филма - "Miniato, luglio '44", разказ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют "Un uomo da bruciare" се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.
Една от най-знаменитите режисьорски двойки в киното подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от поетична, а не от философска гледна точка, с помощта на алегорията в отминали и бъдещи времена. Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят задачите по време на снимки. При представянето на "Баща господар" в Кан, един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава шеговито обяснение: "Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото!"