Веселин Великов: Баща ми беше от Локо Сф, но аз избрах ЦСКА

"По мое време децата бяхме от ЦСКА или от Левски. Баща ми беше от Локомотив София, но аз станах от ЦСКА. Влюбих се във футбола от малък и по цял ден бях с топката Аз съм роден в Елена и там започнах да тренирам. Една зима играхме контрола с Металург и веднага след мача ме взеха в Перник. Уредиха ми да служа в София казармата и междувременно да играя за Металур.", спомня си настоящият треньор на Етър Велико Търново Веселин Великов. Като футболист играе освен за Металург Перник, и за Етър, ЦСКА, Марек, Кавала, Родопа Смолян и Любимец. В сравнително кратката си кариера като треньор постигна повече от добри резултати, като дори игра с Дунав в евротурнирите. Вкара Любимец и Дунав от „Б“ в „А“ група, с Дунав играе в евротурнирите, с Кариана Ерден завършва на първо място във Втора лига преди клубът да се разпадне. Успява да спаси Ботев Враца от изпадане през миналия сезон, след като отборът в 10 мача има 8 поредни загуби. "Благодарение на момчетата, които имах тогава, отборът се спаси да не изпадне. Никой не вярваше, че ще стане, но се случи. Явно президентите гледат по друг начин на резултатите, може би не им допада моят профил. За мен обаче няма никакво значение. В момента съм в Етър, благодарен съм, че имам шанс да работя и целта ми е да върна отбора в Първа лига. Пък след това ще видим… Надявам се моите знания и умения да бъдат оценени", изповядва футболната си философия Велков пред БР Медия. 
"В Металург започнах, когато отборът все още беше във „В“ група, но се стягаше за „Б“ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два поредни сезона минахме през „В“, после в „Б“ и влязохме в „А“ група. В двата сезона във „В“ и „Б“ група играх заедно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още много – не мога да ги изброя всички. Но имахме доста добри футболисти. За нас беше удоволствие да играем. Тогава начело на клуба бяха Димитър Борисов-Гърнето, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше в Управителния съвет, ако не се лъжа. Какви години бяха по това време, но ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси вероятно бяхме едни от най-добре платените в „Б“ група.
И за да е шеговита съдбата  станах част от състава на ЦСКА през зимата на 1999 година, при загубата от Металург насред "Армията" с 0:2. Те бяха добър отбор. Вече бяха направили селекция за „А“ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме доста. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА. За да отида в ЦСКА през зимата на 1999 година заслугата е на Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия национален отбор и ме препоръча на Димитър Пенев, тогава начело на ЦСКА. Зимата пристигнах в отбора заедно с Владо Манчев и Димитър Бербатов. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласува доверие още в първите мачове. Каза ми „започваш титуляр“. А аз като отидох на Панчарево и един по един гледам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се притеснявал в началото?! Разбира се, но след това Димитър Пенев някак си правеше така, че да ти вдъхне увереност. Изиграх си цялата пролет като титуляр и така започна и следващия сезон 1999/2000. В началото на сезона играхме срещу Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше доста силни футболисти. За първи път видях „Армията“ препълнена. На стадиона беше невиждана атмосфера. Бях само на 22 години, а излизам титуляр срещу Нюкасъл. А играеха освен Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд… На реванша поведохме с 1:0 след красив гол на Иван Литера. Англичаните сигурно са ни подценили, но стана 1:0. След това, ако не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно положение. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После вече ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че двубоят не го излъчваха по телевизията в България, хората само са го слушали по радиото", хпихомня си Великов, както и  странната 2000 година, когато в първите мачове ЦСКА губи от Нефтохимик на „Армията“ с 1:4 и после с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха треньора Димитър Пенев. "Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, ама като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После дойде Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.Тогава се случи и може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. В София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко тръгна супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхме какво стана. На реванша в Унгария играхме много силно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и след като в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно положение, в което той си помисли, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става…"завършва спомените си Великов.

-