Божидар Джокин: Планинските спасители са доброволци, но винаги се отзовават

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

БОЖИДАР ДЖОКИН е роден през 1967 г. в Дупница. Завършил е Механотехникума "С. П. Корольов". От 1996 г. е доброволец в отряда в Дупница, а от 2000 г. е квалифициран планински спасител. Работи като щатен служител в структурата на Планинската спасителна служба към БЧК в Дупница от 2018 г.

• - Г-н Джокин, през празничните дни се натрупа много работа за планинските спасители. Вие и колегите ви от Дупнишкия отряд към Планинската спасителна служба участвахте в няколко тежки акции. Кога са най-напрегнатите моменти?
  - През почивните празнични дни действително много туристи се възползваха от по-хубавото време и положителни температури и посетиха района на хижа "Рилски езера" и на циркуса на Седемте рилски езера. Онези, които пострадаха и на които трябваше да помагаме, се оказаха добре подготвени и отлично екипирани. Но 100% обезопасеност няма. Затова и се наложи да се помага на пострадали.
  За нас, спасителите, най-напрегнати са месеците юли, август и септември. Тогава се провежда лагерът на Бялото братство, много хора посещават областта на циркуса. Голяма част от тях не са подготвени за обстановката в планината, не се вслушват в съветите и това води до инциденти. Най-често неприятните случки се получават на слизане, когато хората са изморени и отпуснати, в следобедните часове. Тази есен беше доста спокойна и имахме само две по-сериозни спасителни акции.
  - Около Нова година обаче се натрупа напрежение, което компенсира спокойната есен.
  - Да, така е. От 29 декември до 2 януари участвахме в три доста напрегнати и тежки акции. Имаше риск и за самите спасители. Две от тях се проведоха на височина от 2500 метра с пострадали мъже, които бяха много добре екипирани, но поради невнимание или случайност бяха паднали и се бяха наранили.
  При първия инцидент пострадалият имаше сериозни травми и на двата крака, с кръвотечение от открита рана и в доста тежко състояние. За спасителите проблемът дойде и от това, че трябваше да действат в тъмната част на денонощието. Теренът в областта бе много тежък, заледен, стръмен, той е и лавиноопасен, но за радост сега няма много сняг. Затова и туристите си позволяват да ходят по пътеки, които по принцип са летни. Акцията продължи осем часа, в нея се включиха 15 планински спасители и един  колега от София.

• 

  
  Втората напрегната ситуация бе в последните часове на 2022 г. и продължи 7-8 часа. В нея участваха два екипа, защото районът е много труден. Пострадалият бе с контузия на глезена, а теренът е стръмен, каменист, обрасъл и трябваше много да се внимава. Поисках помощ от колегите от Благоевград, местността е на границата между двата отряда. Общо бяхме 18 човека, трябваше да се сменяме, тъй като се уморявахме от носенето на ръце на носилката с пострадалия.
  Третата ни акция бе на 2 януари и продължи около 10 часа, голяма част от тях през нощта. Бяхме 13 спасители, работехме с въжета и инвентар, техническата част бе трудна, както и физическото натоварване.
  - Подобни инциденти, които се следят с интерес от обществото, водят до повдигането за пореден път на въпроси, свързани с финансирането на дейността ви. Какво е то и какво е участието на доброволци?
  - В отряда в Дупница само аз съм щатен планински служител. Като завеждащ Планинската спасителна служба Северозападна Рила към БЧК отговарям за организирането на акциите, за материалната база и подготовката. Останалите 25 човека в отряда са доброволци. На празниците оставиха семействата си, трапезите и тръгнаха да помагат на бедстващите. Когато се наложи спасителните действия да са през седмицата, в работно време, доброволците имат затруднения с напускане на работните си места. По някой път работодателят ги пуска, но не им дава надницата за деня.
  Проблем е, че в България още няма Закон за доброволчеството. Може би сме единствената страна в Европа без подобен закон, който да урежда юридически тези въпроси.
  За радост, откакто съм на тази служба от 1996 г., първоначално и аз като доброволец, не се е случвало да не се съберат хора при нужда. Успяваме да викнем поне по 7-8 човека за всяка акция.
  - У нас все още липсва спасяване по въздух. Наличието на хеликоптери ще улесни ли работата ви?
  - Ако имахме хеликоптер, щяхме да приключим за максимум 1 час всяка акция, вместо да мъкнем на ръце по 5-6 часа пострадалите с риск за самите нас. Отделно си представете как се чувства човек с травми, премръзнал, да бъде носен и друсан часове наред по труден терен. Има сериозна нужда от помощ по въздух. Но осигуряването на хеликоптер е държавна политика. Надяваме се колкото може по-скоро да има напредък в тази област. Доколкото знам, сме единствената държава в Европейския съюз, която няма хеликоптери. Дори Северна Македония разполага, по мои сведения, с 4 медицински хеликоптера.
  - Как започва организирането на спасителна акция в планината?
  - Приемам сигнала чрез телефоните при дежурните от централния денонощен пост. Уточняваме с тях подробностите, опитваме да направим връзка с бедстващия човек или с някой около него. Така се запознавам със състоянието му и преценявам колко хора да повикам. Преценявам какъв инвентар и медицински принадлежности ще са нужни.
  

  

  До 30 минути трябва да сме се организирали и да тръгнем от Дупница, като имаме поне един час до лифта "Рилски езера". Около половин час е пътят със самия лифт. Още няколко часа ни трябват да стигнем до пострадалия. В този район теренът е труден и стръмен, не може да ползваме моторни превозни средства и се катерим с товар на гърба. Носим всичко често по терен с денивелация от 500-600 метра, което не е никак малко. Крайната точка на лифта е на около 2100 метра височина, а Отовишки връх е почти 2700 метра. Ако имаше хеликоптер, всичко това щеше да се случва за минути.
  - Как трябва да бъде подготвен един турист, когато тръгне в планината, за да бъде максимално защитен от опасност?
  - Нека хората първо да проучат много добре маршрута, по който поемат, и да се съобразят с метеорологичната обстановка, за да преценят какви дрехи и обувки ще са им нужни. Особено сега, през зимата, трябва да имат резервни дрехи, топли течности, енергийни бързоразграждащи се храни. Ако се изкачват над 2000 метра в снега, трябва да са с т.нар. котки на обувките и с пикели в ръцете. Не бива да надценяват възможностите си и да са сигурни, че ще се върнат по светло. Преди това е правилно да се обаждат на близки и роднини къде отиват и кога трябва да пристигнат. Имали сме случаи на лоша комуникация, когато хората са пристигнали в хижата, но не са се обадили на роднините си, а те ни сигнализират за изчезнали хора.
  Туристите трябва да имат в себе си резервна батерия на телефона, да си свалят приложението на ПСС, чрез което при обаждане до централа ни биват локализирани с подаване на джи пи ес координати. Хората трябва да си направят планински застраховки, които ще им спестяват трудности и разправии след акцията, тъй като ще трябва да покрият разходите по нея, а те не са никак малко. Има тридневни, петдневни, месечни, годишни застраховки и покриват до 1000 лева. Който няма застраховка, плаща от джоба си. Самите спасители не получават нищо от тези суми.
  - Колко са били сигналите за инциденти през изтеклата година?
  - Имахме 12 акции с оказване на помощ, като средно за предишните години те са били по 25-26. Зимата е по-натоварено, има много скиори. Миналата зима имахме 11 ски инцидента на писта.
• 
  Планинските спасители отчитат една акция за приключила, когато всички участници в нея са се върнали вкъщи живи и здрави.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.