Боже, пази небето на България! Друг не остана

Довчера българските ВВС имаха общо 16 (шестнадесет) от най-добрите си изтребители МиГ-29, от тях четири учебно-бойни. След вчерашната катастрофа останаха 15. Слава Богу, размина се без жертви. Сега ще има много разговори от типа: кой, защо и как. И ще бъдат дадени и много отговори от типа: защото, обаче, понеже. Впрочем, не бива да се драматизира. Катастрофите във военната авиация са много често срещани по целия свят. И поради това професията на военния пилот е една от най-рисковите, но и една от най-почетните.
Вчерашната случка обаче е нов повод да поговорим за истинската драма на българската военна авиация. Сто години след нейното създаване, юбилей, който отбелязахме наскоро, смело, отговорно и абсолютно правдиво можем да кажем, че такава авиация няма. Няма. Независимо какво ви обясняват политиците и "високите" армейски чинове.
България посрещна демократичните промени на 10 ноември 1989 г. със значителна спрямо икономическите й възможности военна авиация. Ето някои от основните бойни самолети в нея: МиГ-29 (22 броя), МиГ-21бис (72), от по-старите модификации на МиГ-21 (над 100), изтребители МиГ-23 (около 40), изтребител-бомбардировачи МиГ-23БН (36), изтребител-бомбардировачи Су-22 (21), щурмови самолети Су-25 (44), учебно-бойни самолети Л-39 (36), щурмови хеликоптери Ми-24 (44). Списъкът далеч не е пълен. От него отсъстват транспортните, спомагателните, учебните самолети, както и транспортните, и морските хеликоптери. Да не говорим за огромния за нашите тогавашни възможности мобилизационен резерв на БГА "Балкан", селскостопанската авиация и други авиационни звена.
След 22 години от това богатство, което за времето си е било напълно съвременно по тактико-технически показатели, не е останало нищо. На хартия към днешна дата имаме вече 15 МиГ-29, от МиГ-21 са останали към двайсет бройки, от Су-25 имаме 23 машини, Ми-24 са се стопили на 18 единици. Но това е на хартия. На практика боеготовите машини са наполовина по-малко. За вертолетите Ми-24 се говори, че са 2-3. За Миг-21, че в летателно състояние са само 4 броя. Нещо повече, през тази или следващата година се очаква от въоръжение да бъдат извадени МиГ-21 и Су-25. Т.е. оставаме само с "29"-ките, които, честно казано, в тази си модификация са вече морално остарели. И още нещо. В съвременната война, в която значението на авиацията е както никога досега огромно, дали ще имаш само 15 бойни самолета или няма да имаш нищо, е все тая. Тази бройка не може да защити небето на родината, нито може да нанесе сериозни загуби на врага или да повлияе върху хода на бойните действия, най-вече поради своята пренебрежима численост.
Има и друг огромен проблем. По някои данни от 2010 г. годишният нальот на българските пилоти е 60 часа, при норматив от 180 часа. Едва ли тази цифра се е променила драстично за последните две години. Но какво да очакваш, когато пилотите нямат самолети, на които да летят.
И едно сравнение. Съседна Гърция, която е горе-долу като България по територия и като население, към днешна дата има само бойни самолети числом и словом 294 броя (двеста деветдесет и четири). Със спомагателната авиация и хеликоптерите на армията и флота цифрата достига 700 летателни единици.
Деградацията при нас продължава, а този наш съсед запазва огромните бойни възможности на авиацията си и дори купува нова техника в сегашното кризисно време. Защо? Явно са по-глупави от нас. Няма какво друго да е. Те не знаят ли, че вече всички държави живеят само в мир и любов?
Бог да пази небето на България!