Боже, пази ме от своите!

Свой да те предаде, свой да те унищожи! Има ли по-голямо наказание от това? А ние, българите, много често от тази зла прокоба си патим. Как бързо и лесно ни е разбрал Константин Иречек с прозрението си: "Най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да си развалят един другиму работата." Днес често си припомням тази мисъл на Иречек, защо животът ни продължава да е изпълнен с пакости, гадости и подлости, които един другиму си причиняваме. Не знам откъде са се насадили у нас тези "мераци" да си създаваме врагове сред своите, да не се обичаме, а да се мразим и да се унищожаваме?
На всекиго от нас се е случвало да си купува от пазарите некачествени плодове и зеленчуци. Гледаме как са подредени на сергиите - отгоре са качествените, а отдолу са скрити развалените, които продавачът ни слага в пликовете, тегли ни ги и вкъщи се ядосваме, защото пак сме били излъгани! А и много често купуваме зеленчуци, които са тъпкани с нитрати и отрови. Не е тайна, че нашите "селскостопански производители", водени само от мераците си за печалба, отглеждат зеленчуците за пазара в отделни лехи, които прекалено торят. И така те ни "пробутват" некачествена продукция, с която почти ни тровят. Затова днес е често явление да получаваме стомашни проблеми от нездравословни плодове и зеленчуци. А най-печално е, когато се опитваме да си приготвим зимнина от такива продукти. Хабим труд, време, електричество и резултатът е ужасен - развалени консерви! И това ни го причиняват своите! Защото държавата не може стриктно да контролира продуктите по пазарите ни. Защото продавачите у нас се интересуват само от своята печалба.
Така е с много наши други деяния и работи. За жалост! Топлофикация ни мори, плащаме скъпо и прескъпо за ток, за вода, за услуги. И питам сънародниците си: "Искате ли и вас да ви обслужват така, както вие се отнасяте към клиентите си? Вие лъжете, ами ако вас ви лъже учителят, лекарят, зъболекарят? Как ще се чувствате тогава?"
Какво излиза, драги ни сънародници? На нас не ни трябват чужди врагове. Достатъчни сме си един другиму, за да си подливаме вода, за да се изядем, за да се самоунищожим! Там е работата, че завистта и злобата са присъщи на непорасналите, на неуспелите, на недоказалите се, на нереализиралите се. Само малките хора, само дребните души са готови на лъжи, измами, мерзости, подлости! На такива ли се превърнахме в тези трудни години на неуспешния ни преход? Не години, ами вече четвърт век ние опростяваме, озлобяваме и ставаме един за друг врагове. Защото мислим само за оцеляването си, само за припечелването на повече лесни пари. И в това време не усещаме как загубваме честност, гордост, достойнство, човещината си. Пак ли ще доказваме на света, че още с по-голяма сила у нас продължава да се шири правилото на шопа: "Не сакам на мен да ми е добре, ами на съседа ми да е зле!"