29 Март 2024петък09:53 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Събеседник

Бойко Беленски: СТРОИЛИ СМЕ И ПАК ЩЕ СТРОИМ!..

Сред нас има много избраници и хора, които ще оставят трайни следи в цивилизацията

/ брой: 7

visibility 2946

Интервю на Георги Н. Николов 

Бойко Беленски е роден на 20.06.1952 г. в София. Завършил е Висшето военно училище във Велико Търново – профил: разузнаване. Докато е курсант сътрудничи на централния печат и е удостоен да следва военна журналистика в гр. Лвов (Украйна). По-късно е приет за аспирант във военна академия "Ленин" в Москва, където става доктор на историческите науки. В Москва е нещатен сътрудник на в."Литературен фронт". През 1985 г. започва работа във Военно издателство. Уволнен е от армията през 1992 г. по политически причини. Следва гмурване в частния бизнес: създаването и издаването на две списания "Закон и хазарт" и "Оръжеен магазин". Автор на десетки книги. Биографията на писателя е неразривно свързана и със спорта – 19 години практикува като футболен съдия. Бойко Беленски е сред основателите на българската секция на AIEP (Международната асоциация на писателите криминалисти). Член е на СБП.

- Драги Бойко, кога един народ посяга повече към историческото четиво – когато съдбините му са в апогей, или, както е у нас, когато цари хаос, униние и невяра в бъдещето?

- Историческото четиво е историческа памет. Тя винаги е нужна на народа и особено на подрастващите. За да посегнеш към такова четиво, а и към литературата въобще, е нужна духовна потребност. Тази потребност при всеки индивид е различна и специфична. Затова по различен повод хората прибягват до книгата. Едни за обогатяване на своя интелект, загърбвайки ефирните източници на занимания и познания, други за разтуха. Но, когато човек е в безизходица и ако е сигурен, че определено четиво и даден автор могат да го насочат и напътят, той ги търси и им се доверява.

- Проявява ли днес засилен интерес българинът към историческата тематика? Може ли тя да възроди приемствеността между поколенията сега, щом родовата памет е покрита с прах, липсват ясни национални приоритети, а патриотичният постамент е почти срутен?

- За радост забелязвам възроден интерес към нашата история и делата на предците ни. Допечатките на книгите за Калоян и Омуртаг, издадени от "Атеабукс", доказват това. Отговорът всецяло е свързан с първия въпрос. Условията предполагат такова завръщане към темата – алиенацията, глобализмът, нихилизмът възраждат условния рефлекс на нацията за отпор и оцеляване. Патриотичните чувства пораждат гордост за миналото, когато в съвремието няма с какво да се гордеем или светлите лъчи се броят на пръсти.

- Би ли споменал някои от най-характерните черти на нашето съвременно историческо четиво и може ли то да се сравнява със световно признатите образци в тази област?

- Това значи да говоря за избора на темите, стиловете и постиженията на Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Димитър Талев, позабравения Димитър Мантов и много други автори, чийто списък с имена ще бъде прекалено дълъг. Много от тях създадоха литературни образци, които са на световно равнище. Друг е въпросът, че Министерството на културата няма целенасочена и мъдра политика по тяхното популяризиране и утвърждаване извън пределите на страната.

- Ти създаде редица криминални романи с ярко обществено-политическо и социално звучене. Защо интересът ти се отмести към отминали епохи, макар пресъздадени не по-малко увлекателно: "Веда за Орфей", "Поличба", "Стамболов: воля за държава", "Кан Тервел – спасителят", "Цар Калоян", "Съзидателят кан Омуртаг" и др.

- Бруталната действителност ражда произведенията. Но когато пазарът се пренасити с четива, от които блика ужас и кръв – на човек му става байгън и си казва: "Малко ли е стресът, в който живеем, и насилието, с което всекидневно ни облъчват масмедиите, та и аз допълнително да се вторачвам във всичко това?" Понякога ни се иска разтуха, дистанциране, потапяне в друг, по-примамлив свят. Затова в своите исторически романи винаги поднасям впечатляващи любовни истории. Смених тематиката, малко преди да ме изберат за председател на Клуба на писателите - криминалисти "Саламандър". Дългът ми повелява отново да се докосна до темата. Това правя соломоновски в новия си роман "Възмездието на Телериг". В него има история, любов, шпионаж, екшън. Но такива са податките от биографията на моя главен герой.

- Имаш ли любим исторически герой и предпочитан период в миналото време? С какви чувства пристъпваш към съграждането на поредния исторически сюжет? Ще пробваш ли перото си и за чисто детската аудитория?

- Всички субекти, за които пиша, са ми близки до сърцето. Аз като актьор влизам в техния образ, съпреживявам страстите им, радвам се и тъгувам заедно с тях. Например Петър Делян от романа "Поличба" носих в сърцето си 33 години и накрая се престраших да го реализирам, или просто се почувствах готов и му дойде ред. Започна ли нова книга, с нови действащи лица, аз потъвам в действието и се превъплътявам в героите си. Още не съм готов да пиша само за деца, защото виждам, че те са неосъзнати и преориентирани към повърхностните занимания, които ангажират, увличат, възбуждат въображението, но не развиват ума, както това може да направи едно добро, изпипано четиво.

- Какво още искаш да избереш в това необятно тематично поле? И има ли в него теми, които никога не би доближил? Впрочем кои са най-актуалните исторически сюжети за съвременната ни читателска публика?

- Някои ме упрекват, че съм много продуктивен. Но аз живея в лоното на природата, сред четири планини, чета по 100-200 страници на ден и когато му дойде време, пиша по 15-16 часа без прекъсване. Само това правя, или по-точно съчетавам умствения с физическия труд, защото се грижа за плодните дръвчета и градината, а за отмора строя. Това ме зарежда с енергия. Всичко е планирано и по часовник. В момента е 3:00 ч. през нощта, а аз пиша. След "Възмездието на Телериг" искам малко да почина, защото знам, че посегна ли към новата тема – това ще ме погълне и изпие. А идея имам с какво да се заема, какво да осветя от нашата история, защото то е било пренебрегвано от другите автори, пък си заслужава реанимирането. Но засега ще бъда дискретен...

- Могат ли тези сюжети, пресъздадени талантливо и убедително, да променят към по-добро политическото мислене у нас? И макар отчасти, да премахнат жестоките противоречия между народ и управляващи?

- Могат, стига да има кой да ги чете, но властовите амбиции, алчността и пошлостта опростачиха нацията. Тези, които мислят само за кариера и пари, не купуват книги и не четат. А на онеправдания, бедния, гладния, също не му е до книга. Той мисли за насъщния.

- Какво искаш да ни внушиш с чудесните си исторически книги, освен, че "и ний сме дали нещо на света?" Защото сега не даваме, а чакаме от света ум, разум и материални придобивки...

- Девизът ми след Омуртаг е: "Строили сме и пак ще строим!" Това изчерпва всичко. Сред нас има много избраници и хора, които ще оставят трайни следи в цивилизацията. Лошото е, че най-светлите ни умове заминаха и работят зад граница. Както едно време Асен Йорданов и Джон Атанасов и много други таланти.

- И в края на нашия разговор – какво пожелаваш на себе си и на перото си? А на съвременния български читател?

- Здраве и ищахът ми да пиша (стига да е стойностно) да не пресъхва, а на хората и най-вече на младите - да четат, защото това е най-добрата защита на очите и гимнастика за ума...

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 455

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 542

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 587

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 526

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 532

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ