Ботевият принос в българската култура

Всяка година на 2 юни честваме Деня на Ботев. По този начин изразяваме признателността си към човека, който пожертва живота си за свободата на България. Но забравяме, че ако преди това поетът Ботев не беше успял със стиховете си да изгради идеологическия, ценностния и мирогледния фундамент на националната общност, едва ли мнозина българи щяха да се досетят, че за свободата трябва да се воюва. А и днес голяма част от ценностите, защитавани в Ботевата поезия, не са загубили актуалност. Ето защо винаги трябва да помним Ботевите творби, да живеем с тях, но и да се опитаме да разберем как тези двайсет стихотворения успяха да изиграят толкова значима роля при формирането на общностното самосъзнание на българите.
Науката за литературата от сто години непрекъснато се опитва да разгадае тайната на изключителното въздействие на Ботевата поезия. И е направила немалко в това отношение. Въпреки това все още има твърде много нерешени проблеми, битуват твърде много предразсъдъци и погрешни постановки. Да не говорим, че за 140 години социалната и културната среда се е променила до неузнаваемост. Много от образите, изграждащи Ботевия художествен свят, вече са трудно разбираеми. Затова е изключително важно изследванията, посветени на Ботевия принос в българската култура, да продължат.
В отговор на тази необходимост идва новото мащабно изследване, посветено на Ботевата поезия, дело на литературоведа Александър Панов. То се състои от два големи тома, обединени под общото название "Поезията на Христо Ботев". Първият том, наречен "Художествена система на Ботевата поезия", се опитва да отговори на въпроса по какъв начин, използвайки само и единство думите, българският национален гений е успял да преобърне заварения образ на света и утвърдената ценностна система и да формира идеологическите основи на националната ни общност.
Вторият том, озаглавен "Песни и стихотворения от Христо Ботев - структура, основни сюжети и символични образи", се концентрира върху ролята на единствената издадена приживе на поета в съавторство със Стефан Стамболов стихосбирка. Във втория том, под формата на коментирано издание на Ботевите творби, се възстановява цялостният културен контекст, в който те са възникнали - символични образи, популярни мотиви, преки и скрити цитати, идеологически полемики, връзки с културната традиция. В голям процент от случаите те са загубили днес своята актуалност и това затруднява пълноценното възприемане на Ботевото поетическо наследство. Когато този културен контекст се възстанови, общуването с Ботевата поезия ще стане много по-адекватно.
Българската академия на науките и Институтът за литература при БАН организират премиера на новото издание на 1 юни от 15 ч. в големия салон на БАН, пл. "Народно събрание".

Ученици ще четат Ботев в метрото

Доц. дфн Александър Панов ще изнесе днес лекция на ученици от софийските училища - "Четенето на поезията на Ботев като ритуал". По повод 2 юни - Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, Регионалният инспекторат по образованието - София-град, и Столичната община организират четене на стихове на Ботев в подлеза пред Софийския университет "Св. Климент Охридски". В събота от 10 до 12.15 ч. ученици от софийските училища ще четат Ботевите стихотворения в реда, определен от поета в сборника "Песни и стихотворения", и други, невключени в сборника текстове, в ред, определен от научния консултант Александър Панов. Четенето ще прекъсне в 12 ч. и след сирените приключва с (колективен) прочит на стихотворението "Хаджи Димитър".