Ботаническата рисунка има любопитна и богата история

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

НАТАЛИЯ СТАМБОЛОВА е родена на 28 януари 1985 г. в София. Завършва 105 СОУ "Атанас Далчев" с профил изобразително изкуство и италиански език. Изучава философия в СУ "Св. Климент Охридски", а през 2009 г. получава магистърска степен по "Философия на науката". Работи в областта на илюстрацията, графичния дизайн, а отскоро се занимава и с разработка на уеб приложения. Членува в ДАФНИ - Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори, а през 2022 г. започва да води работилници по ботаническа илюстрация в Националния природонаучен музей при БАН.

- Наталия, ще водите работилница за научна илюстрация, посветена на двулистния синчец, в Националния природонаучен музей на 20 и 21 април. Трябва ли човек да е завършил художествено училище, за да може да участва и рисува в тези работилници, които са любима част от популярната програма на музея?
- Мисля, че човек не трябва да се чувства ограничен от това да има предварителeн опит или образование в областта не само на рисуването, но и към всяка тема, която го вълнува, за да навлезе в нея. Работилниците, които водя, са насочени както към хора с интерес към натуралистичната илюстрация, така и към художници, които искат да изпробват различна техника или пък да дообогатят своя подход. Темите и материалите са подбрани така, че всеки да може да избере подходящия за него метод. За начинаещите подготвям контурна скица, която да използват за основа, а за напредналите осигурявам живи растения, по които могат сами да направят своята рисунка. Когато започнахме съвместно с ДАФНИ и Националния природонаучен музей да организираме тези събития, не бяхме сигурни каква публика ще привлечем и дали изобщо ще има посещаемост. За моя много приятна изненада се оказа, че работилниците се посещават от хора с изключително разнообразен професионален профил и лични интереси.
- А необходимо ли е човек да е ботаник, за да се занимава с ботаническа илюстрация?
- Не, не е необходимо - това, което се изисква, е търпение, наблюдателност и склонност към детайлна художествена работа. Историята познава случаи, когато ботаническата илюстрация е послужила за ново научно откритие - учен забелязва нещо за първи път благодарение на рисунката, тъй като художникът рисува със свеж и необременен поглед. Случва се също художниците, работейки предимно в природата, да откриват нови видове растения, което е вече и навлизане в полето на т.нар. гражданска наука - когато любители спомагат за събирането на научни данни.
- Как подбирате темите за работилниците?
- Когато започнахме заниманията в музея през 2022 г., моята първоначална цел беше да подбирам темите така, че да са добре познати и близки за публиката, както и чисто композиционно да бъдат по-семпли. Затова и първите растения, които илюстрирахме, бяха градинска теменужка, есенни листа, лале, кокиче и пр. От миналата година започнах да използвам и по-разработени композиции, а тази година ударението ми ще бъде върху диворастящите растения, които се срещат в България. През февруари рисувахме кукуряк, тази събота и неделя предстои работилница за двулистен синчец, а следващата тема ще е полският мак.
- Това е само приятно занимание, в което участниците научават любопитни неща, или може да получат сертификат, който да им послужи за по-нататъшна реализация?
- Не, не издаваме сертификати на работилниците. Ако говорим за утилитарни ползи, то ботаническата илюстрация, както и всеки вид рисуване и изобщо всяко занимание с изкуство, нямат установени и предварително начертани траектории за професионална реализация. Дори в места като Великобритания или Австралия, където темата за научната илюстрация е много развита, професионалната реализация не върви по утъпкан път. Заниманията в областта на изкуството и науката винаги са трудни и несигурни. Затова е още много рано да се мисли за издаването на сертификат, особено предвид началния етап на развитие на тази тема у нас.
Процесът на създаване на такъв вид илюстрация обаче дава нещо много повече от завършения образ върху хартия. Ако прекараш само 10 минути, рисувайки растение, ще научиш много повече за него, ако го наблюдаваш или фотографираш, дори в продължение на час. Това е време, в което нещо, наглед толкова банално като лист от дърво, се превръща в необятна вселена за изучаване. Вглеждайки се в природата по-внимателно, започваме да я разбираме по-добре. А когато започнеш да разбираш нещо, много по-трудно можеш да останеш безразличен към него.
- Разкажете нещо повече за това какво е ботаническата илюстрация.
- Ботаническата рисунка има много любопитна и богата история, датираща още от времето на Великите географски открития. Художници са участвали в далечни и опасни пътувания, по време на които са документирали с рисунки новооткритите флора и фауна. Първоначално тези рисунки преследвали само научна цел - точно пресъздаване с цел разпознаване. Интересът към новите растителни видове, донесени от далечните пътешествия, пък довел до появата и поддържането на частни градини с тях, като това занимание се считало за проява на добър вкус. Започнали да се изработват и впоследствие колекционират книги с ботанически рисунки или т.нар. florilegiа. Оттук идва и псевдонимът ми в социалните мрежи - Natal Florilegia.
По този начин ботаническата рисунка прекрачва сферата на чисто научната илюстрация и се обособява в отделен художествен стил. Ние, по разбираеми причини, нямаме дълбоки корени и традиции в този тип изкуство, но се надявам постепенно да започнем да ги развиваме.
- Повечето от нас едва ли си дават сметка колко много четене, проучване, знания, общуване с природата и изключителна наблюдателност трябва да притежава един художник, за да може да пресъздаде толкова прецизно и достоверно дадено растение, насекомо, животно.
- Струва ми се, че това се отнася до почти всички занимания - докато човек не навлезе в дадена област, няма как да предположи какво стои в основата й. Обикновено виждаме само крайния резултат, но процесът, корените остават скрити.
Интересно е, че илюстрирането на нови видове флора и фауна и използването на рисунки при издаването на наръчници не е изместено от фотографията. Това е така, защото в илюстрацията не сме обвързани с конкретен модел, който в някакъв смисъл е случаен. Имаме възможността да отделим и подчертаем важното и да оставим настрана несъщественото, т.е. да предадем архетипната идея за дадено растение (животно или насекомо).
- Изображенията на цветя винаги са прелестни. Но когато преди години за първи път видях Ваши авторски картички и картини, осъзнах колко съвършено може да изглеждат една червена пиперка, патладжан, алабаш и дори няколко скилидки чесън - като произведение на изкуството.
- Когато гледам ботанически рисунки, холандски натюрморти, както и изобщо произведения на Старите майстори, винаги ме обзема чувство на възторг. Предметите от бита се превръщат в тайнствени обекти със скрити послания, а един най-обикновен букет във ваза или купа с плодове e пищно, почти екстазно изживяване. Винаги ми се е струвало непостижимо, дори изгубено изкуство създаването на такива произведения. Сега съм много щастлива, че със заниманията си с ботаническа рисунка се приближавам дори и малко до тази тема.
- А каква е разликата между натюрморта, пейзажа и ботаническата рисунка?
- Мисля, че една от най-важните разлики - освен липсата на фон, е това, че в една ботаническа рисунка всичко е на фокус. В традиционната живопис имаме степени на разработка и обикновено един център. В ботаническата рисунка също може да имаме композиционен център, но подходът към детайлите е различен. Всички те се разработват прецизно, а процесът на рисуване е почти графичен - с поетапно полагане на слоеве и работа на малки части. До завършения резултат се стига бавно, а четирите часа, в които провеждам занятията, служат по-скоро за запознаване с тази техника.
За разлика от този подход, обикновено акварелът предполага бърза и интуитивна работа, а завършването на изображението е почти "на един дъх" или т.нар. рисуване "ала прима". Любопитно е, че в училище много повече предпочитах графиката и традиционният стил на рисуване с акварел съвсем не ми се отдаваше. Често завършвах с "кална" рисунка - когато неуспешен опит за "мокро в мокро" доведе до смесването на няколко цвята до кафяво. Сега ми се струва почти иронично, че акварелът е предпочитаният от мен материал, който искам да изучавам и използвам все повече.
- Участвате в пленери, изложби, конкурси, печелите награди. Изглежда, че постоянно търсите надграждане на своите знания и умения, затова ли го правите?
- Да, когато дадена тема ми е интересна, имам склонността да се задълбочавам и постоянно да търся нови източници на знание. А участието в такива мероприятия е донякъде вторичен ефект от интереса и активното ми занимание с този нишов жанр. Моето желание обаче е свързано и със споделянето и запознаването на повече хора с този така любопитен и специфичен стил на рисуване. Това е нещо, което мисля, че страда у нас - липсват достатъчно активни творчески общности, всеки работи самостоятелно, а битуващото мнение е, че занаятът се "краде". Техниката не прави художника, но споделянето на различни подходи и средата от хора със сродни интереси помага на всеки да развие това, което само той може да предаде през индивидуалния си поглед. Когато преди време започнах целенасочено да проучвам и да търся източници в тази област, всичко, което намирах, бяха материали на английски или на руски език. Сега, с помощта на ДАФНИ и Националния природонаучен музей при БАН, се надявам постепенно това да се промени и освен работилниците да продължим да развиваме тази област и на български език.
- Завършили сте философия. Кое е общото между философията и научната илюстрация, на която сте посветили голяма част от вниманието и работата си?
- Както стана видно и от предишните ми отговори, проявявам склонност към задълбочаване в определени теми, а каква по-подходяща дисциплина за това от философията, а впоследствие и научната илюстрация. Пресечните точки на науката и изкуството, които винаги са ме вълнували, са така добре съчетани в ботаническата рисунка. А философията, разбира се, е прекрасна и може би дори най-добрата основа за развитие във всякакви други области, ако човек има правилната настройка към този тип образование.
Много съм щастлива също, че имам възможност да работя съвместно именно с Националния природонаучен музей, където майка ми, която е учен, занимаващ се с неорганична химия, ме водеше като малка и където всичко привличаше погледа и любопитство ми. Считам обаче, че е добре да се отдалечим от очакването, че всички наши интереси трябва да бъдат "оправдани" през формалното образование. Със сигурност съществуват невидими нишки, които ни водят по един или друг начин в определена посока, но трябва да се осмелим да тръгнем след тях, без задължително да си задаваме въпроса откъде идват или къде ще ни изведат.
- Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори, в което членувате, е общност на хора с еднакви интереси, какви са каузите, зад които застава сдружението и неговите членове?
- Първата изложба на ДАФНИ, в която взех участие през 2020 г., беше свързана с международна конференция за консервационно значими видове. Избрах да изобразя две водни растения - бялата водна лилия (Nymphaea alba) и щитолистната какичка (Nymphoides peltata), които са включени в "Червената книга". Спрях се на тези две растения поради възможността да ги наблюдавам в естествената им среда в Драгоманското блато, което се намира само на около 40 км от София.
Въпреки че то беше почти пресъхнало, още в началото се виждаха листа от щитолистна какичка, а по-навътре открих и бели водни лилии. Истинско приключение беше да стигна до тях по дървено мостче, разрушено на много места от голям пожар. За съжаление този пожар унищожава значителна част и от растителността в блатото, а задълбочаващият се проблем с водните ресурси, засушаването и пожарите е много видим там.
Чрез изложбите, които организира ДАФНИ, несъмнено се допринася за насочването на обществения интерес към екологията, биоразнообразието и изобщо към темите, свързани с природозащитата. А какъв по-добър начин от представянето на тези теми от илюстрирането им с научни рисунки.