23 Май 2019четвъртък17:51 ч.

Ново тричленно президентство на Босна и Херцеговина (от ляво надясно): хърватинът Желко Комшич, сърбинът Милорад Додик и бошнякът Сефик Джафрович. То бе избрано миналия ноември и ще управлява до 2022 г. Председателят на президентството се сменя на всеки 8

ЗАПАДНИ БАЛКАНИ

Босненската държава функционира на магия

Етническите противоречия и обърканото устройство на страната я пращат на опашка за членство в ЕС

/ брой: 90

автор:Зорница Илиева

visibility 553

В Босна и Херцеговина (БиХ) геополитически и регионални играчи се прескачат в стремеж за влияние и стратегически интереси на Балканите. 

Казва се, че "руският натиск на Балканите става все по-очеваден", с което се оправдава интересът на Запада в лицето на САЩ и ЕС към региона, но се пропуска, че своя хватка на Балканите има и Турция. 

Анкара от своя страна разглежда без съмнение БиХ като свой полигон, където турската култура и цялостно влияние са в основата на турската  политика на Балканите. Президентът Ердоган вече обяви, че подкрепя идеята за включване на БиХ към проекта "Турски поток" и увери, че ще окаже всестранна подкрепа, за да може тази тръба да премине през страната. Според него това ще допринесе за икономическото развитие, за стабилността и още повече за единството на проекта. В Анкара се избягват коментари относно присъствието на радикализирани ислямистки групи в БиХ и центрове за обучение на бойци около столицата Сараево. 

На свой ред Китай ще строи ВЕЦ и ТЕЦ за стотици милиони, а отделно са магистралите и жп линиите.

  В същото време БиХ си има своята игра 

в очакване за ЕС, защото е кандидат за членство от 2016 г. Но бавният напредък за намиране на отговори относно корупцията, както и слабостта на институциите за справяне с проблемите в страната поради сложната политическа структура отлагат за неопределено време надеждите за членство в ЕС. Още повече че опашката в региона за членство в съюза е достатъчно дълга, а в Брюксел скептицизмът за разширяване не се изчерпва само с Франция. На практика БиХ заедно с Косово е на края на опашката, но тази държава е замислена като мултиетническа, и то след гражданската война от 90-те години, а това привлича друг род внимание. Мечтата за членство в ЕС е силен мотив за промяна, смятат в Брюксел. Тя се съчетава с мотива, че членството ще гарантира стабилността на държавицата и на политическата обстановка в Сараево, включвайки надеждите за просперитет. Но трябва да се има предвид, че ЕК през 2016 г. постави на БиХ 3242 въпроса, а получи отговори през 2018 г. Имаше допълнително изясняване на още 625 въпроса, отнасящи се до стабилността на политическата система, върховенството на закона, човешките права, отношението към малцинствата, корупцията и други. ЕК формално одобри извършваните икономически реформи, защото сметна, че въпреки плюсовете и минусите някои важни и болезнени решения са били предприети заради членството в ЕС. Казва се, че макроикономическата ситуация е доста позитивна, защото имало по-добро събиране на данъци и постоянен икономически ръст от 3% след 2015 г. Обществените финанси били в голяма степен балансирани и това би дало възможност за инвестиране, например в лошата инфраструктура на БиХ. 

В същото време ЕС твърди, че приоритет трябва да са върховенството на закона; заздравяването на обществената среда, която страда от много регулации; модернизацията на раздутия и неефикасен административен сектор, който е с неадекватни услуги за населението. 

Отделно е уникалната структура на държавата, създадена през 1992-1995 г. с Дейтънското споразумение, чиято цел бе да спре войната и да намали етническото напрежение между православните сърби, католическите хървати и мюсюлманските босненци. Оформената Федерация на хървати и босненци и на Република Сръбска в състава на БиХ си имат самостоятелни парламенти и правителства, а и БиХ като държава си има парламент и правителство, както и общо председателство от трима души, по един за всеки етнос - сърбин, хърватин и босненец. До момента след последните избори през октомври 2018 г. 

все още няма правителство 

защото споровете за състава са непреодолими на този етап, а държавата функционира на магия. 

БиХ на всичкото отгоре има и 10 регионални кантона с техни избрани правителства и 143 общински администрации във федерацията и в Република Сръбска. 

Как да функционира ефикасно подобна държава? Особено като има и свръхполитизация, както и нисък капацитет на самата администрация, слаба правна система и масова корупция до най-високо ниво. В такава ситуация от МВФ казали, че се играе триизмерен шах. Дали ЕС може да се справи с този вид шах? Все пак на Кипър му бяха необходими 14 г., за да се класира за членство в ЕС. Колко ли ще трябват на БиХ, ако ЕС все още може да поема нови членове? 

Дали пък Брюксел не разчита, че след години няма как да не се появят нови млади хора, с различно мислене и поведение, които ще навлязат в политиката и икономиката на БиХ, за да решават наистина проблемите? Тогава и периодът на очакване на членство може да бъде по-кратък. 

Няма да е лесно, защото  безработицата в БиХ е 18%, а 40% от младите са без работа. Отчитаната средна работна заплата е $484, но във финансовите услуги е $800. Външният дълг е само 40% от БВП, което дава възможност за повече инвестиции. Държавата е собственик на 548 предприятия и се смята, че приватизацията е недостатъчна. Средната работна заплата в държавните предприятия е по-висока с 40% от тази в останалите предприятия, въпреки че задълженията в първите са повече от приходите им. А самите държавни предприятия се управляват от и за политическите партии. Всъщност икономиката е доминирана от малки и средни предприятия, и то с незначителни финансови възможности. Не е изненада, че БиХ е на 89 място от 190 държави, което я поставя на последното ниво на Балканите. 

Затова пък има 23 банки, и то печеливши. Чуждите банки държат 90,5% от пазара. 

Проблем за страната е и неразвитата и изостанала инфраструктура, което допълнително изолира БиХ от Европа. Въздушните връзки са неадекватни, а телекомуникациите са скъпи и бавни. Летището на Сараево обслужва дневно 10-15 полета, което е по-малко, отколкото в Прищина. Но БиХ не е признала независимо Косово и това е част от разрешаването на т. нар. косовски въпрос на Балканите. 

При такава ситуация политическият живот в страната е също толкова сложен и конфликтен, колкото и самото функциониране на държавата. Дори да се съберат на среща партийните лидери - босненецът Бакир Изетбегович на Партията на демократическото действие, хърватинът Драган Чович на Хърватския демократичен съюз и сърбинът Милорад Додик на Съюза на независимите социалдемократи, -  те трудно стигат до единомислие по ключовите за страната въпроси. Преди месец Изетбегович заяви, че "не постигнахме съгласие по ключовия детайл относно активирането на план за действие за присъединяване към НАТО, но е пределно ясно, че хърватските и бошняшките партии са за НАТО, а сръбските - не". Позицията на Милорад Додик, член на председателството на БиХ и бивш президент на Република Сръбска, е известна и той е категорично против членството на БиХ в Алианса. Категоричен е също, че ако Косово стане член на ООН, той лично ще предизвика разпад на БиХ, защото 

ще предприеме ходове за присъединяване към Сърбия 

И без това в Белград се говори, че на Балканите има неразрешен не толкова "косовски въпрос", колкото има за разрешаване "сръбски въпрос". 

В ЕС искат да видят доказателства, че лидерите на Федерацията на хървати и босняци и Република Сръбска в БиХ са готови да направят институциите в страната действащи, да скъсат с миналото, за да се ускори интеграцията. Но никой не си прави илюзии за променливия характер на това място и наистина няма гаранция какво всъщност ще стане. Някои дори казват, че "след три месеца може да се говори за разпада на тази страна", което е само знак колко нестабилна е ситуацията в БиХ. Което означава и на Балканите.

АФИС: БСП води пред ГЕРБ с 1,2%

автор:Дума

visibility 0

Пак пропадна част от новия булевард във Варна

автор:Дума

visibility 16

Жълт код за бури и градушки в 10 области

автор:Дума

visibility 224

Кандидат за летището предлага да построи и стадион

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 97

Най-после пуснаха процедурата за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 97

7,3% по-малко българи са пътували за туризъм

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 97

Тереза Мей подава оставка на 24 май

автор:Дума

visibility 192

Тръмп може да подлежи на импийчмънт

автор:Дума

visibility 228

Русия предотврати терористичен акт

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 97

Елена Йончева: Това е битка за България

автор:Ивелин Николов

visibility 349

/ брой: 97

Златното момче

автор:Павлета Давидова

visibility 394

/ брой: 97

Парламентарна мимикрия

автор:Ростислава Иванова

visibility 215

/ брой: 97

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ