БОРКОР издирва немския си съветник

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР, и авторът на концепцията за звеното Ролф Шлотерер разменят кореспонденция, вместо да обсъждат на място възможностите и трудностите, стана ясно вчера. Шефът на ведомството Бойко Великов призна, че Шлотерер е извън страната от няколко месеца, въпреки че идеята и концепцията за БОРКОР са именно негови. Изпратено е писмо до министъра на вътрешните работи на Германия, с копие до вътрешния министър на провинция Саксония, с които от центъра настояват Шлотерер отново да бъде командирован в България. Докато работеше по БОРКОР, Шлотерер беше и съветник на Цветан Цветанов. Той получи безброй похвали за дейността си от правителството на ГЕРБ, но след падането на кабинета на Бойко Борисов се загуби от публичното пространство.
"Получихме от г-н Шлотерер неговото виждане относно действията, които трябва да бъдат предприети в центъра - свързано е с обучение, атестиране и документация. Имаме план-график за приключване на проекта", добави Великов, който оглави центъра през декември. Той бе категоричен, че за експертизите на Шлотерер България не е дала нито лев, защото престоят му е бил платен от Германия, която го е командировала за своя сметка.
От средствата, заделени за БОРКОР между 2011 и 2013 г., са изразходвани малко над 10 млн. лв. Близо 7,5 млн. лв. са отишли за самия проект, а около 2,8 млн. лв. са разходите за администрацията. До 21 февруари фирма "Инит", която е изпълнител на проекта за софтуера и хардуера, трябва да предостави завършения му вариант. Великов смята, че най-късно до края на март кадрите в центъра ще се запознаят със системата и ще бъдат обучени, след което се очаква БОРКОР да заработи с пълна сила.
В центъра са създадени две специализирани звена - едното отговаря за създаването на информационна система за корупционната среда в страната. Другото спецзвено идентифицира рискови корупционни зони по три критерия - стратегическо значение, финансов ефект и кризисен потенциал. Набелязани са 10 рискови зони, но 5 са приоритетни. Усилията ще са насочени към програмите, финансирани от ЕК, доплащанията по програмата за селскостопанската политика, лекарствената политика и медицинската апаратура, следприватизационен контрол и природни ресурси и богатства.