Борисов обяви война на народа

Не е новина, че ГЕРБ преди изборите говореше едно, а сега - точно обратното. Това си е редовна практика на лидера на тази формация, още от времето, когато бе главен секретар на МВР. Но стилът "Днес едно, утре - друго" след последните избори придоби вече ново измерение - от говорене се тръгна към действия, а тези действия си имат и име: Война със собствения народ. Нито повече, нито по-малко.
Вярно, а и слава Богу, войната, която Борисов води с народа, не е от типа на тази, която водеше Кадафи, а сега и Башар Асад, но отношението на премиера към хората, гражданското общество, институциите, а и към държавната власт и държавността, все по-ясно може да се нарече едноличен режим.
ГЕРБ преди изборите скри най-нагло държавния бюджет и си отвори не вратичка, а цяла порта по пътя на това да обещава всичко на всички. То не бяха бонуси, то не беше заричане да не пипат пенсионната възраст чак до 2021 година (току-виж сега се оправдят, че смяната на 2021 с 2012 е поправка на печатна грешка), то не бяха повече пари за фермерите, за учените, за железниците, или ако перифразираме Оруел: "В България на Бойко Борисов щеше да има повече от всичко с изключение на болести, глад, мизерия и проблеми".
Оказа се, че същите управляващи

най-нагло смениха плочата

в деня след изборите - България, която преди народния вот беше "по-добре от САЩ, Италия и Испания", днес се оказа хем по-добре, ама не съвсем, щото трябва да режем и да боли. Разбира се, реже се от обикновените хора и тях ги боли. А олигархията, оформила се плътно зад ГЕРБ, придобива нови банки, заводи, производства, поръчки и данъчни облекчения.
Но крайно интересен бе отговорът на най-свидния представител на класата на заможините в днешната власт - шампиона по успешен бизнес и имотно състояние Росен Плевнелиев. Когато го попитаха какво мисли за стачката в БДЖ, той отговори, че е обещал да бъде прагматичен президент, а това значело - реформи. Или иначе казано: "Аз ще си президентствам и ще си слушкам и изпълнявам указанията от Бойко, каквито и да са те". С акта на тотално дезангажиране от темата за предстоящото съкращение на 2000 железничари, с нежеланието за поне една човешка дума към тези трудови хора, новият президент-предприемач показа какво ще е поведението му в следващите четири години. Тогава ще видим що значи да имаш един наистина антисоциален президент.
Но какво да виним човека. Подсказват му какво да говори от Министерския съвет, а там ясно го казаха: хората ще ги боли. И толкова.
И тук идва първият шокиращ момент от войната, която ГЕРБ започна с народа си. Това е болка без право на охкане. Властта по мутренски им го каза:

"А кажеш гък, а ти отрязвам езика"

 Министър Дянков заплаши зърнопроизводителите, че ако протестират, ще им отнеме и малкото средства. Така стана и с железниците - в деня преди стачката протестиращите бяха заплашени, че се правят поименни списъци, за да ги уволняват по-лесно. После ръководството на БДЖ отрече, но ден след това изплю камъчето - ако стачката бъде обявена от съда (наплашен и постоянно обвиняван от Цветанов) за незаконна, то стачкуващите ще носят и административна, но и имуществена отговорност. Сиреч ще ги уволнят, и те ще си платят за това.
Бойко Борисов пък много ясно се изрази по адрес на Тотю Младенов - с жълт картон е, защото като министър е длъжен да казва лошите новини и да обяснява, а не да оставя него, премиера, да говори за проблемите. Намекът бе, че Младенов бил твърде мек и пробвал да преговаря (т.е. да се хареса) със синдикатите. Подтекстът на премиерската заплаха бе, че до следващите избори в тази държава

няма място за диалог и компромиси

И още нещо важно - в нея за проблемите отговарят министрите, а за успехите - премиерът. Затова последният опита да води тристранката, но удари на камък. Сам трябваше да съобщи лошите новини и сам да изслуша критиката на синдикатите, които най-после вдигнаха глава.
Най-страшното, е че днес по същество в България реално лишават хората от право на протест. Властта го прави по най-перфидния начин - можеш да протестираш, но ако протестираш, ще бъдеш смачкан. Бойко Борисов каза преди време много ясно по повод някакъв лекарски протест: "Стачкувайте, като искате. Аз ще ви пратя проверка". И малко по-късно се разигра случаят с горнооряховските лекари, които бяха "проверени" със съответното СРС, четено от министър Цветанов в пленарната зала на Народното събрание.
Следващият любим прийом на властта във войната със собствения народ е противопоставянето на едно съсловие на друго - пенсионерите да се сърдят на студените, студентите - на "Цанков камък", учените - на АЕЦ "Козлодуй" и договора за ядреното му гориво, АЕЦ-ът да се сърди на лекарите, лекарите - на земеделците, те пък сигурно на космонавтите, последните - на водолазите, и всеки да се сърди на някой друг, само не на Бойко Борисов и неговите министри.
Разделянето на едно общество е метод на управление от други времена и географски региони. Преди години в Африка "на мода" бяха унищожителни конфликти между племената, които по колониалната логика бяха попаднали в различни от новите държави и така в една биваха мнозинство, а в друга - малцинство. Нерядко в Третия свят режими просъществуват на базата на религиозни конфликти - с това да се подклажда напрежение сред масите между шиити и сунити, между християни и мюсюлмани, и т.н. Много удобно, защото властта безчинства, а хората са "заети" с омраза, понеже същата тази власт им е внушила, че "другите", а не тя самата, им бърка в паничката. Това прави и Бойко Борисов, само че не на племенна или религиозна основа, а на съсловно-професионална. Е, слава Богу, студентите все още не са докарани до това да целят с камъни бабите, които отиват да си вземат пенсията, нито лекарите бият енергетиците, а учените не ругаят майките с колички, докато всички вкупом ахкат пред Бойко Борисов. Но на властта й се искаше много.
Властта не можа да постигне това. Но може да се каже, че с налаганото от ГЕРБ говорене и натиск в нашето общество

бе унищожена и малкото солидарност

която съществуваше. Дано именно заради безобразията на властта тя да започне да се връща, защото хората трябва да знаят, че единствено солидарността и разбирането помежду ни може да ни помогне да излезем от кризата, да бъдем хора, а не електорат, когото можеш да подмамиш с нелепицата "Градим България".
Впрочем в началото се каза, че Борисов не постъпва като Кадафи или Асад. Но така ще е и занапред? Да, няма масови арести, побоища и сълзотворен газ по площадите, но няма и пълни площади все още. А когато се напълнят?
Тази власт действа брутално и досега единствената причина бруталността да не е станала масова е в липсата на масовост на протестите. Как ли би реагирала полицията на Цветанов на повторение на януарските събития от 1997 година или даже на януарския протест от 2009-а. Не ми се мисли... Ще бие, комисар Калин Георгиев ще се усмихва, а отстрани оркестърът ще свири мелодията от "Кръстника".
А как се справя властта с индивидуалните (засега) актове на протест. При това съвсем мирни и законни. Когато няколко младежи с плакати срещу шистовия газ "застанаха" в полезрението на премиера, той заплаши, че ще подпише на инат договора с "Шеврон". Защото някакви си там са си позволили да му нарушават удоволствето от "общуването с народа". И оттам натакък властта взе мерки - след освиркването на Борисов от агитката на "Левски", последва побой над тази агитка на следващ футболен мач. Имаше и поне два случая на арест на хора с плакати, изразяващи недоволство към властта в нейно присъствие. Единият плакат бе носен от кандидат-кмет на София и му донесе арест заради многозначите думи: "Дрога, Избори, Борисов". Никой не се нае да обясни (явно от страх), нито да опровергае (къде ти!) защо тези думички предизвикаха такъв хаос и намеса, кое в тях толкова уплаши властта... Нерядко присъствието на публични места на световни лидери от ранга на Буш, Обама, Саркози, Меркел, Блеър и други е "смущавано" от хора, недоволни от тяхната политика, които вдигат лозунги и скандират. И тези лидери приемат това за нормално. Не и нашите. По добра тоталитарна традиция около тях трябва да пърхат само доволни апаратчици и момичета в народни носии с погача и мед на поднос.
Има тенденция всеки лидер на обществено мнение, който се противопоставя на властта, да бъде очернян, окалян, смачкан.
Това е тъжната картина в днешна България. Но дали все пак не е пресилен изразът "Война срещу народа"? Дали не е прекалено патетичен? Дали просто не си казва думата мутренско-милиционерският манталитет на властта, а изборната победа не го отключи напълно? Не, война е!

Властта налага тотален геноцид

Показва го натискът за унищожаване на науката, за която бяха отделени средства колкото и за бездомните кучета. Показва го културата, ограничена до едни разкопки в центъра на София и до пошлия "музей" на социалистическото изкуство. Показва го отношението към майките, защото рязкото съкращение на парите за майчинство е държавен геноцид, който ще демотивира младите семейства да раждат деца. А не е ли геноцид вдигането - рязко и без предупреждение - на възрастта за пенсиониране. Не само на третата, най-ниска категория, а и на по-горните - на миньорите, летците, моряците, военните, на хората с опасни професии, чието здраве е в по-голям риск, но и в чиито ръце нерядко е животът на много други хора. А не е ли геноцид идеята пенсионната възраст да се качи почти до средната продължителност на живота на българина и това че повече от едно поколение ще работим, докато сме живи.
Война е! И е срещу народа!
В недрата на този народ се ражда ново мнозинство. Мнозинство от засега мълчаливи, но много ядосани хора. А човек е ядосан най-силно, когато е излъган, провокиран или притиснат. Колко ни дели от времето, когато това мнозинство ще си каже думата? Властта си мисли, че няма да се случи, но властта греши.
Бойко Борисов пръв започна войната, той носи отговорност за случващото се. Това, че народът все още не е излязъл на улицата, че не е започнал акция "Окупирай "Дондуков", подобна на "Окупирай "Уолстрийт", се струва на Борисов като победа. 
Е, ще позволим ли той и подобните нему наистина да победят?...