Борисов няма да търси промени

Борис Петров Попиванов е роден на 20 юли 1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Възпитаник е СУ "Св. Климент Охридски". Там е главен асистент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Участник в редица национални и международни проекти, автор на около 30 научни публикации в областта на гражданството и политическото представителство, политическите идеологии и младежката политика.

"Кабинетът ще се крепи на един-единствен слон, този на българското европредседателство"


- Господин Попиванов, ясни са вече новите министри. Какво може да кажем за тях?
- Това е старият МС заедно с Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Всъщност дори беглият поглед ни показва, че с изключение лидерите на патриотите в новия МС няма човек, който да не е бил било министър в предишните два кабинета на Бойко Борисов или служебните кабинети на Райков и Близнашки, било зам.-министър на някой от тези четири кабинета, които бяха досега. Така че това е правителството с най-голяма степен на приемственост в цялата кариера на Борисов, за добро или лошо, показва, че той оттук нататък няма да търси каквито и да е било промени, а ще остане в рамките изцяло на предвидимото и предсказуемото.
- Може ли да откроим няколко изненади? Лиляна Павлова няма да бъде регионален министър. Цецка Цачева й намериха място като правосъден министър, а Екатерина Захариева ще поеме външното министерство.
- Както виждаме, това се оказва една група политици, които са взаимнозаменяеми, чиято собствена квалификация и компетентност нямат кой знае колко голямо значение. Те стават практически за всеки пост, който се оваканти и който в различните конфигурации би могъл да бъде, да се появи или да изчезне. Изненади - да, защото може би не сме очаквали точно тези политици да бъдат, не очаквахме точно тези хора.
- Намери място и, така да се каже синият Нено Димов, който е представен от квотата на патриотите.
- Вече трудно би могъл да бъде наречен син представител, защото си спомням преди време в т.нар. дясно пространство съществуваше доста сериозен, тежък сблъсък между ГЕРБ и традиционните десни. При този сблъсък двете страни взаимно се оспорваха, всяка от тях се опитваше да наложи своята воля над другите, имаха сложни, противоречиви отношения, макар и често в съюз или в коалиция. Институтът за дясна политика беше създаден с тази идея - да примирява ГЕРБ и традиционната десница, за да могат, така да се каже, да работят заедно в името на обща идеология, в името на общи посоки и общи външни маркери или геополитически ориентири. Но през последните месеци станахме свидетели на постепенното преминаване на хората от този институт към ГЕРБ официално практически с влизането на Тома Биков в парламента като представител на ГЕРБ, със сега Нено Димов като министър, с Георги Харизанов, който почти официално подкрепя ГЕРБ, да не изброяваме още тези, които бяха там. Няма вече нужда, ГЕРБ не изпитва нужда от някаква организация, която да създава контактите му със старите десни, т.е. старите десни за Бойко Борисов са отминал етап в историята, използван и вече изхвърлен настрани.
- Какви очаквания могат да имат хората от тези министри?
- Повтарям, над половината са си същите хора, промени няма да има. В текста на коалиционното споразумение между ГЕРБ и патриотите стабилността беше изтъкната фактически във всяка сфера, всеки сектор на управление: стабилна финансова система, стабилна здравна система и т.н. И отново практически за някакви промени не се говореше. Някакви цифри се подхвърляха, някакви намерения за подобряване на положението и това е. За разлика от кабинета "Борисов 2", който дойде на власт с името "Стабилност и реформи", кабинетът "Борисов 3" идва на власт с името "Падане на статуквото" и той ще се крепи на един-единствен слон, този на българското европредседателство. Това оправдава съществуването на този кабинет. Това е изобщо единственото, на което те ще се позовават и от което ще се опитват да черпят легитимност оттук нататък, това им е фокусът на всичките действия, той ще оправдава и всички бездействия.
- Възможно ли е ГЕРБ и патриотите да не се разберат заради Слави Трифонов? Едните казват, че подкрепят мажоритарния вот, другите са твърдо против.
- Много малко вероятно е, понеже "Обединените патриоти" разбраха, че в страната няма мощна националистическа вълна, която да ги издигне тепърва на гребена си. Притесниха се, че далеч не е сигурно, че едни следващи предсрочни избори биха могли да се окажат успешни за тях. Те видяха, че макар и обединени, макар и почти без скандали помежду си, успяха да постигнат много по-висок резултат от този на Каракачанов на президентските избори. В този смисъл за тях е важно да останат в този парламент и в тази власт. Има много подводни камъни между тях и ГЕРБ, които ще представляват затруднения, ще създават силен дискомфорт в това правителство, но аз си мисля, че те ще намират начини да ги заобикалят. Колкото до Слави Трифонов, той все повече и повече се превръща в инструмент на политическите сили взаимно да си прехвърлят отговорности и обвинения, отколкото в нещо важно и централно за българската политика. Например ГЕРБ настоява, че ще подкрепя мажоритарното гласуване, за да може да обвинява както партньорите си патриотите, така и опозицията, че се противопоставя на народната воля. Други по аналогичен начин ще се опитват да въвлекат Слави Трифонов като карта в своята колода. А българският политически елит като цяло според мен премина през тези няколко месеца на несигурност и притеснения от "Шоуто на Слави" и ще има оттук нататък доста по-твърда позиция спрямо него.
- Споменахте подводни камъни, например?
- Отношението с Турция. Защото Борисов е доказал още в първия си мандат, но през втория стана очевидно, че за него контактите с Ердоган са първостепенни. Известно е, че покрай грубата намеса на Турция в българската вътрешна политика през последните месеци стана почти престижно да се говори против Турция, но ГЕРБ беше единствената партия, която не се възползва от това и не каза лоша дума за режима в Анкара. Единствената, повтарям. Всички останали се упражняваха по тази тема. В този смисъл аз смятам, че линия на ГЕРБ и на Борисов ще бъде да продължава твърдо да защитава максималната си приближеност до нашата югоизточна съседка, докато все пак патриотите щат не щат имат антитурската линия като един от своите принципи. Те трудно могат да избягат от противопоставянето си на Турция и това ще им създава силни, съществени проблеми оттук нататък.
- "Обединените патриоти" могат ли да последват съдбата на Реформаторския блок?
- Могат, но самият факт на тяхното обединение показва, че те съзнават своята безперспективност, оставени поотделно. Така че едно тяхно бъдещо разцепление би могло да бъде наистина пагубно за тях. А на мен ми се струва, че по този начин биха направили най-добрата услуга на министър-председателя, който с огромно удоволствие ще работи с едни разпаднати патриоти при наличието на резервни депутати в лицето на "Воля" и т.н. И не съм сигурен дали Каракачанов, Симеонов и Сидеров ще искат да направят такъв щедър подарък на Борисов.
- Каква ще бъде ролята на БСП оттук нататък? Ще успее ли да отстоява идеите на хората или отново във фокуса ще бъдат вътрешнопартийните проблеми?
- Нормално е след едни избори една партия с доста сложна структура и организация като БСП да погледне навътре към себе си и да се опита да изясни посоката, в която се движи. Не толкова нормално е, когато всичко това бива посветено на лични, персонални взаимоотношения. Споровете и сблъсъците в БСП през предишните години и десетилетия практически винаги са имали и определени идейни координати. Това са били сблъсъци за посока на партията, за характера на самата организация и т.н. За лява политическа сила, изразяваща интересите на огромното мнозинство граждани, каквато трябва да бъде БСП, персоналните сблъсъци, свързани с лични икономически интереси и нищо повече от тях, и нищо повече от тях, повтарям, е пагубно. Това би могло много тежко да навреди на нейния образ в обществото, поради което, струва ми се, че БСП трябва да спре да се обяснява за това кой къде провежда срещи, кой с кого се вижда или съответно не се вижда, защото така само отблъсква обществото и по никакъв начин не помага нито за изясняване на истината, нито за концентриране на партията върху най-непосредствените задачи и това наистина да защити все по-смачкания в България наемен труд, който практически вече няма на какво друго да се опре.
- Ще успее ли да ги защити?
- Трудно ми е да кажа. До този момент практиката не е кой знае колко утешителна, но най-малкото би следвало да тръгне в тази посока. Всичко останало ще доведе до поредно движение надолу, свързано с поредни братоубийствени и самоубийствени войни. БСП е стабилна в успех тогава, когато не се занимава със своите вътрешни проблеми. И това би трябвало да бъде достатъчно очевидно за хората, които я движат и които в момента се опитват някак си да решават на нейн гръб личните си отношения.