Борислав Ангелов, политолог: Тихомълком върви узурпирането на 3 март за партийните мераци на Радев

Тихомълком, без много шум и съпротивителни сили върви узурпирането на датата 3 март – Денят на Освобождението на България от Османско иго, за политически и партийни цели. Идеята за смяна на националния празник 3 март с  24 май чрез внесените предложения за промени в Конституцията от страна на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС съвсем очаквано разбуни духовете в държавата.

Ненужното упражнение да противопоставяш  двете дати от страна на „сглобката”, вместо обединение очаквано доведе до остри реакции. Президентът  Румен Радев тръгна да яхва настроенията в обществото. Чрез някакво народно движение, близките до него хора, инициираха подписка за свикване на референдум. Междувременно темата бързо загуби своята актуалност, след като Бойко Борисов и ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят смяната на 3 март като национален празник и за целта ще бъдат направени необходими действия в тази посока.

Около промените в Конституцията вече открито се заговори, че около инициирането на референдум за 3 март ще се създаде поредната политическа формация около президента. Президентският съветник Александър Маринов обяви, че движението прераства в партия и подписите ще се използват за правенето на партия. Подписваш се за референдум по тема, която вече не е на дневен ред, за да се окаже, ЧЕ ПОДПИСЪТ ТИ Е ИЗПОЛЗВАН ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ПОРЕДНАТА ПРЕЗИДЕНТСКА ПАРТИЯ, А ТИ СИ УПОТРЕБЕН ЗА НЕЙН член.

Поредните лъжеспасители на президенството в българската политика. 

Политическият инженеринг от страна на президентската институция не спира. Рушенето на партийната, а от тук и на политическата система, ще продължи с пълна сила. 

Датата „3 март“ се използва за разделяне, с популистки и скрити цели. А не такава е целта на националния празник. Не е редно не само 3 март, нито 24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември да се използват популистки и демагогски, а в случая и за тясно партийно-президентски мераци.

Националните празници служат за обединение, а не за противопоставяне. Липсата на идеи, на визионерство се крие в използването на тези дати, за да скриеш свои краткосрочни и дългосрочни намерения.

Използването на „3 март” като знаме днес няма толкова връзка с историческата истина, а е много повече срещу идеята за орязване на правомощията на служебното правителство. От това го е страх Радев и затова е поредното му партийно строителство. А колко много наподобява движението му „третомартенци“ на превратаджиите „деветнадесетомайци“. Същият подход. 

Служебните правителства през последните две години  превърнаха президента в едноличен господар, в своеобразен монарх в рамките на републиката.

Вместо да бъде медиатор, посредник в разрешаването на политическата криза - се превърна в част от проблема, в активен участник в изборния процес (има доклад на ОССЕ как се намесвал конкретно срещу БСП и други партии). Това доведе до създаване на кохорта от приближени до президентската институция. Готови винаги да се притекат на помощ и да загряват за нови бъдещи властови постове. Да рушат, критикуват, а не да създават, да надграждат. Защитата на „3 март“ е една лицемерна маска. По този начин не правиш услуга на „3 март“ като национален празник, а напротив, обратното - вредиш и рушиш.