Борбата за ветото в ЕС се разпалва

На 22 ноември Европейският парламент прие резолюция, призоваваща към изменения на договорите на Евросъюза, ликвидиране на правото на вето на държавите-членки и предоставяне на повече правомощия на институциите на ЕС. Документът беше приет с 291 гласа, 274 евродепутати гласуваха против, а 44 се въздържаха. Самият вот показва колко разделящ е въпросът в рамките на Евросъюза. А самите държавите-членки също не изглеждат много склонни към промяна.
Рупорът на паневропейците "Политико" твърди, че ЕС се движи бързо към най-драматичната си трансформация от самото си създаване насам, а Брюксел централизира властта по начин, който изменя самата природа на блока. ЕС би се превърнал от конфедерация на суверенни държави в унитарна федерална единица, в която централното правителство ще ръководи националните държави. Това коренно ще промени и взаимодействието на Европа със света. Тези идеи се основават на

три фундаментални промени

- въвеждане на мажоритарно гласуване, премахване на правото на вето на отделните страни-членки, ограничаване броя на еврокомисарите.
Плановете предвиждат мащабно прехвърляне на компетенции от национално на ниво ЕС, а системата за гласуване с единодушие - правото на вето на държавите-членки - ще бъде почти напълно премахната, за да бъде заменена с гласуване с мнозинство - квалифицирано или не. Европейският парламент ще има повече правомощия, а Европейската комисия ще стане много по-политическа. Според привържениците на реформите това значително ще опрости и забърза вземането на решения в Блока, често забавяно именно от нуждата всички страни-членки да координират единна компромисна позиция.
Фактически такива промени ще преразпределят властта в ЕС, концентрирайки я в Берлин и Париж. Така най-големите държави ще могат да налагат волята си над целия блок, възползвайки се чисто и просто от числеността си. Не че и сега не налагат по един или друг начин въпросната воля, макар и с по-завоалирани и меки методи.
Отпадането на ветото в Съвета на ЕС ще отнеме и последните трохи автономия при взимане на решения от малките страни членки като България. По важни за българското ни теми като приемането на Истанбулската конвенция на европейско ниво или ветото на РСМ по пътя към Европа София поне на теория има право да тропне с крак, а сега при всеки случай просто ще се налагат решения, удобно за "големите", но неприемливо за малките. Така неизбирани от никого европейски бюрократи ще могат да налагат всякакви решения на малките държави и народи.
По време на дебата в ЕП представителят на председателствата Евросъвета Испания заяви, че темата ще бъде повдигната на среща на министрите на ЕС на 12 декември. Но там най-вероятно премахването на

ветото ще се сблъска с ветото

на не една държава членка. Критиците на идеята наричат идеята опит за "отвличане на Европа" и създаване на "антиутопична супердържава, която принизява страните членки до статуса на региони". Държавите, особено на изток също не искат да се лишат от суверенитет.
Консервативното правителство на Полша прие контрарезолюция на предложените промени в договорите на Европейския съюз, заявявайки, че предложенията "фундаментално биха намалили суверенитета на Полша" и "нарушават полската конституция". Дори най-голямата и условно проевропейска опозиционна партия - "Гражданска платформа", също отхвърля предложенията на ЕП. Нещо повече, лидерът й Доналд Туск, бивш председател на Европейския съвет и най-вероятно бъдещ премиер, предупреди, че идеите олицетворяват "наивен евроентусиазъм".
Унгарският премиер Виктор Орбан също категорично отхвърля отнемането на правото на вето на страните членки. "За Унгария това е табу. Единодушното вземане на решения е последната гаранция за защита на националния интерес и през следващите 120 години нито един парламент в Унгария - какъвто и да е неговият състав - няма да гласува за отказ от единодушие. Направо го махнете от европейския дневен ред", каза той наскоро в реч.
Новото ляво правителство на Роберт Фицо в Словакия даде да се разбере, че обещава да постави "Словакия на първо място" и ще се противопостави на преминаването към мажоритарно гласуване в повече области. "Имаме право на вето в областите на външната политика и сигурността, финансите и данъците. Еднозначно сме против да ни лишат от него. Отговорът ни е пределно ясен, защото това би било сериозна заплаха за бъдещето на ЕС", каза външният министър Юрай Бланар в интервю пред в. "Хлавне Справи".
И другите страни нямат апетит за промяна. Нито френското, нито чешкото, нито шведското председателство на ЕС предприеха действия по подобна резолюция, приета от Европейския парламент миналото лято, също призоваваща Европейския съвет да започне процеса на преразглеждане на договорите на ЕС.