Бомба в Народния театър

4 февруари, неделя, 1923 г. Привечер. Народният театър се изпълва до сетен предел с отбрана публика. С "Апотеоз на родното драматично изкуство" правителството на Стамболийски тържествено отбелязва 65-годишнината от първото театрално представление в България - пиесата "Михал" от Сава Доброплодни, играна в Шумен.
В царската ложа заемат местата си Борис и княгините Евдокия и Надежда, а в министерската - Стамболийски, Цанко Бакалов Церковски, Петър Янев и Александър Оббов. Дали заради партийни разногласия, или по друга причина, министрите Марко Турлаков, Коста Томов и Христо Манолов се настаняват в една ложа от противоположната страна.

Александър Оббов

Сред публиката е и един млад, висок, строен момък, облечен в сиви, хубави дрехи, гладко избръснат, с правилни черти и черни коси. Той заема стол 17 от девети ред. Усетил смущението на съседите си как се е снабдил с покана за тържеството, небрежно подхвърля, че е заел мястото на г-н Шишманов (проф. Иван Шишманов), който тази вечер бил на сватба.

Цанко Бакалов Церковски

Часът е малко след 21. На сцената се играе второто действие на "Михалаки чорбаджи". Залата е притъмнена, само десетина свещи блещукат - пресъздава се автентичната атмосфера на старовремешното театро. Стройният момък драсва клечка кибрит и хвърля към ложата на Стамболийски метално кълбо, което провлачва след себе си тънка струя дим. Стоящата зад него Елена Господинова, надава вик: "Бомба!"

Александър Стамболийски

Стамболийски вече е видял пламъка на клечката и летящото кълбо. След убийството на министъра на войната Александър Димитров (22 октомври 1921 г.) е нащрек. Скача, грабва на ръце Бакалов и изскача от ложата. Останалите министри го последват. Бомбата пада точно в облегалката на премиерското кресло, претъркулва се в източния преден ъгъл на ложата и там се пръска на десетки метални парчета. Здравите стени ги задържат далеч от публиката.
Бомбата е от типа "одринка", наша направа. Голяма е колкото гъше яйце, с чугунена обвивка с нарези, които се пръскат на малки късчета. Пълни се с тротил или пироксилин. Бомбата се възпламенява, като се удари запалката в твърд предмет и експлоадира след четири секунди.

Атентаторът Асен Даскалов

Но в случая е използвана бомба с фитил и е запълнена с барут и малко динамит, защото оръжейникът, който я измайсторил, се опасявал, че може да избухне, преди да стигне целта си и да нанесе големи поражения върху невинни хора. С тези промени времето на избухване е увеличено на 10 секунди, но по-слабият взрив пръска бомбата на по-малко и по-големи парчета.
Настъпва суматоха. Всички хукват към изходите. Цар Борис се изправя и успокоява хората: "Нищо, господа! Няма нищо. Спокойствие!" Няколко души се опитват да заловят атентатора, но той стреля с пистолета си във въздуха. Успява да си пробие път сред тълпата и се измъква през един от изходите. Някой извиква високо "Музика!" и феслиите музиканти подемат австрийския марш. Това внася успокоение.
Хората започват да се питат кой е атентаторът? Една жена се обажда: "Познавам го! Казва се Асен Даскалов. Жена му работеше допреди няколко дни като чиновничка в Дирекцията на железниците, но напусна и отиде да живее в Горна Джумая." Представлението продължава...
Полицията вече е тръгнала да търси Асен Даскалов, родом от с. Горна Козница, Радомирско. От анархист е станал деен член на ВМРО. След дълго и упорито търсене е арестуван на 26 март 1923 г. в едно третокласно купе на гара Плевен. Пред следователите в София мълчи. Един ден в участъка, където е арестуван, се явяват двама полицаи и го отвеждат на разпит в Дирекцията на полицията. После се оказва, че това са преоблечени македонци. Даскалов потъва в неизвестността.
През втората половина на януари 1923 г. Даскалов се свързва със земеделския деец Борис Бумбаров - на младини и двамата са анархисти и другари, и му съобщава, че е бил натоварен от ВМРО да убие Стамболийски. Преди няколко дни той устроил засада в квартал "Коньовица", на големия завой на ул. "Цар Симеон", преди Захарната фабрика, като препречил пътя с една натоварена с въглища гальота (товарна двуколка с високи колела). Автомобилът на Стамболийски пристигнал и зачакал двуколката да се отмести. На Даскалов му станало жално за държавника и не хвърлил бомбите.
Година преди това Даскалов предлага с водена от него 10-членна група терористи да влезе в Народното събрание като слушател. Когато министрите заемат местата си, терористите да извадят по даден знак дългите си щурмови пистолети "Парабелум" и всеки от тях да стреля в предварително определения министър. Проектът не е подкрепен.
Случаят става още по-загадъчен. След като напуска участъка, Даскалов се укрива в село Друган, в дома на Александър Ботев, бивш земеделски министър и настоящ председател на Народното събрание.
Земеделски дейци смятат, че Стамболийски е наредил на Йордан Вишоградски, началник на Обществената безопасност, да предаде атентатора на Борис Бумбаров, а той да го отведе у близкия му Ботев - между двамата съществуват тесни, приятелски отношения от времето, когато са били селски учители. Вероятно с това Стамболийски е целял да запази атентатора, за да използва показанията му като доказателство, че министрите Томов, Турлаков и Манолов са съпричастни към покушението.
Веднага след атентата той заявява: "...още от сега му прощавам, понеже е сляпо оръдие на други и докато съм жив, не ще позволя в никой случай заради мен да се пролива човешка кръв и да се вземат човешки животи".
По това време земеделското ръководство е разделено на две враждуващи петорки. Стамболийски приема, че бомбата не цели само него, а и половината от Министерския съвет и добавя - "една петорка от правителството посегна на физическия живот на другата петорка и с това искаше да обезглави Съюза".

* * *  
През август 1923 г. Даскалов е изпратен в Унгария, където се обучава в диверсионна техника от специалистите на Хорти. Една година по-късно, на 12 септември 1924 г., в Горна Джумая той активно участва в избиването на Алеко паша, подполковник Атанасов, Арсени Йовчев и др. Вече знае много. На 10 август 1925 г. Асен е открит мъртъв при гара Батановци (Темелково). Последно са го видели жив във влака София-Кюстендил. Убийството остава неразкрито.