Болните икономики струват животи, но политиците нехаят

Финансовата криза в Европа струва животи - самоубийствата и инфекциозните заболявания са все повече, но политиците не обръщат внимание на проблема, твърдят здравни експерти, предаде Ройтерс, цитиран от Дир.БГ.

Големите бюджетни съкращения и нарастващата безработица тласкат все повече хора към депресия, а по-ниските доходи означават, че по-малко хора могат да отидат на лекар или да си купят лекарства.
Резултатът - след дългосрочен спад от 2007 г. насам процентът на самоубийствата, съчетан с тревожни огнища на болести, включително СПИН и дори малария - се увеличава в Гърция, според анализ за европейското здраве на списание "The Lancet".
За да се намери противодействие на тези заплахи, са необходими силни системи за социална защита, твърдят изследователи. Но мерките за икономии, наложени след поредица от кризи в Южна Европа - най-скоро в Кипър, "нарязаха" тези мрежи за безопасност.
"Налице е явен проблем - отричат се здравните ефекти на кризата, въпреки че те са очевидни", казва водещият изследовател Мартин Маккий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, група, подкрепена от Световната здравна организация.
"Европейската комисия е задължена да следи какво въздействие имат върху здравето всичките й политики, но не е дала оценка за здравните ефекти от мерките за икономии, наложени от Тройката", добави той.
Т.нар. "Тройка" на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд е групата на кредиторите, отговорна за серия от спасителни планове за закъсалите икономики. (Последният е за Кипър - б.р.)
Исландия обаче подсказва, че има алтернатива. Въпреки опустошителната финансова криза, Исландия отхвърли затягането на коланите след референдум и продължи да инвестира в системата си за социално благосъстояние. Изследователите открили, че благодарение на това решение в страната не е имало забележими ефекти върху здравето, откакто кризата започна.
Икономиката на Исландия вече се е върнала към растеж, но възстановяването е неравномерно и инфлацията остава упорито висока.
От друга страна, здравните системи в много европейски страни са под напрежение, включително Испания, Португалия и Гърция, съобщават Маккий и колегите му. Съществува нарастваща тенденция пациентите да търсят помощ в по-късен етап, въпреки че това означава по-лоши последствия за тях, както и по-високи разходи за здравната система в дългосрочен план.
В България петима души се самозапалиха в рамките на един месец. Четирима починаха, един е жив и е на лечение в "Пирогов".
Самозапалването е едновременна проява на безизходица и протест, заяви социалният антрополог Харалан Александров. По думите му самозапалването у нас се превръща в модел на самоубийство.
Същевременно Европейската комисия определи нивата на бедност у нас като тревожни. В България пет пъти повече хора от средното за Европейския съюз търпят сериозни материални лишения, гласи представен вчера анализ на социалната ситуация в ЕС, в който има специален раздел за нашата страна.