Болката отляво
/ брой: 107
Странно просветлява
смръщеният ден,
спомен загорчава -
тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите й пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина,
бъдещето не.
Ако се докоснем
в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там -
няма връщане назад.
Тя бе любов.
Реже като нож.
И няма ден,
И няма нощ.
И отново смръщен
гледа те светът.
Всеки се завръща
в своя собствен път.
Всичко отминава
под това небе,
болката отляво - не!
Маргарита Петкова