Боли

Минаха европейските избори, обърна се страница. Левицата няма повод за радост, нито в България, нито в ЕС. Някогашните очаквания за червена вълна след президентските избори във Франция сега изглеждат наивни, след като партията на Оланд се спихна до трето място и 13,98% от гласовете, изпреварена от десницата на Саркози, която получи 20,8%, и ужас - от крайнодесния Национален фронт като първа сила с 24,85%.
Общо за ЕС социалисти и социалдемократи събраха 191 депутатски места от общо 751, срещу 213 за ЕНП, излязла победител от състезанието. Избледняха шансовете за нов тип европейска политика, насърчаваща в по-голяма степен създаването на работни места и защитаваща социалните придобивки.
Единственото позитивно нещо у нас е, че този път страната ни няма да изпрати нито един евродепутат от екстремистка партия. Очаквано, екстремистите и антиевропейските сили този път са по-силни от всякога досега. В отговор на това предизвикателство, очаква се европейските левоцентристи и десноцентристи да се обединят в голяма коалиция, подобна на тази в Германия. Но докато го сторят, ще мине време, защото ще трябва да се разберат по основните приоритети за следващите пет години. Не е изключено към коалицията да се прикачат и либералите, които в някои страни са по-десни от десните. Партията на техния лидер Ги Верхофстад, Опен-ВЛД в холандски говорящата част на Белгия, е по-вдясно от центъра от десноцентристите. Затова обикновено внимавам да не наричам либералите "центристи".
Лидерите на ЕС се събраха завчера на вечеря в Брюксел да обсъдят положението след изборите и процедурата за назначаване на следващия председател на Комисията. По принцип това би трябвало да е Жан-Клод Юнкер, бившият премиер на Люксембург. Но дори в политическото семейство на ЕНП унгарецът Виктор Орбан и шведът Фредерик Райнфелдт са срещу Юнкер. От друга страна, премиерът социалдемократ на Австрия Вернер Файман се изказа в подкрепа на Юнкер. Австрия и Люксембург имат общи интереси при изграждането на банковия съюз на ЕС и тази близост очевидно е по-важна от политическата принадлежност на премиерите.
Левите лидери се събраха на нещо като колективна психотерапия и обявиха, че десницата е големият губещ на европейските избори. Понеже взела по-малко депутатски места от предишния път. Десноцентристите също проведоха своя тийм-билдинг и наистина не се направиха на победители. Защото пробивът на крайната десница е толкова болезнен, че няма никакво място за триумфиране. Как би могъл да тържествува шефът на ЕНП Жозеф Дол, който е французин? Тази страна, която е символ на демокрацията и човешките права, е тежко болна и икономически, и политически. Германия е в сравнително добро здраве, но не заради политиките на Меркел, а заради жестоко болезнените и дори антисоциални реформи, които проведе социалдемократът Шрьодер.
Процедурата на определяне на кандидат за председател на Еврокомисията вероятно ще отнеме поне месец, до срещата на върха на ЕС на 26 и 27 юни. Ван Ромпой беше натоварен от лидерите да проведе "консултации". Разчита се на опита му от белгийската политика. Белгия е страната с най-сложна политическа система и съставянето на правителство винаги е било висш пилотаж, който бившият белгийски премиер умее.
Само че Ван Ромпой е откровен противник на системата с "водещите кандидати" на политическите семейства и със сигурност ще даде шансове на кандидати, различни от Юнкер, Шулц и Верхофстад. Това обаче ще се възприеме от европейските избиратели като подигравка с вота им. Нали непрекъснато бе повтаряно, че като гласуваш за дадено политическо семейство, помагаш на "водещия кандидат" да бъде избран.
Ще видим какво ще решат лидерите. Но ако изберат политик извън "водещите кандидати" за шеф на Комисията, на демокрацията в ЕС ще бъде нанесен тежък удар. Засега най-заинтересован в това развитие е британският премиер Дейвид Камерън, но откровените антиевропейци също ще празнуват, ако този сценарий се сбъдне.
На срещата на върха името на България се чу по повод на газопровода "Южен поток", като Барозу директно заплаши страната ни с наказателна процедура. Следващата среща на върха ще бъде посветена основно на темата за намаляването на енергийната зависимост на ЕС от Русия. Не знам какво българско правителство ще ни представлява на нея, но няма да му е леко.
На България й е нужно да се върне в европейското си семейство, защото напоследък сме нещо като блуден син или заблудена щерка. Има нужда и от основен ремонт на лявото, защото видяхме колко много са тези като мен, които този път не гласуваха за БСП. Както България се обезкървява откъм население, още по-бързо БСП се лишава от поддръжници.
На тези, които ще ми кажат, че не е моя работа да давам съвети от Брюксел, ще им кажа само, че имам право да гласувам или в белгийските, или в българските евроизбори. Избрах българските. А сега и мен ме боли.