"Боко Харам" e африканската "Ислямска държава"

Елиана Иванова

Демократичните процеси в Африка отново са застрашени. Фокусът е насочен към Нигерия, където на 16 февруари трябваше да се проведат президентски избори. Те обаче бяха отложени със седмица поради мерки за сигурност. Избирателната комисия открои като основни причини лошото време, нуждата от допълнително подсигуряване честността и прозрачността на изборите и страха от нападения на терористичната групировка "Боко Харам". 

Над 84 млн. нигерийци са се регистрирали за участие в изборния вот, а кандидатите за длъжността бяха 73-ма. Напомням, че борбата за президентското място се водеше основно между двама кандидати - Мухамаду Бухари от партията "Прогресивен конгрес" (APC), който се впусна в надпреварата за втори мандат, и неговия опонент Атику Абубакар, един от лидерите на Народната Демократична партия (PDP). 

Победата отиде при Мухамаду Бухари 

чието народно доверие бе делегирано основно заради обещанието му, че ще вложи средства и усилия в борбата срещу джихадистката групировка "Боко Харам". Предизборното насилие затъмни изборната кампания, като страхът от насилие не напусна гласоподавателите и през изборния ден. Около 260 души са били убити по време на изборните кампании между октомври и февруари. Изборите за президент и за законодателен орган може да се окажат едни от най-кървавите в историята на страната. За изхода от президентските избори значение имаше и религиозният фактор - двамата основни кандидати, Мухамаду и Абубакар, принадлежат към мюсюлманската етническа група фулани, докато бившият президент Джонатан Гудлък бе християнин.

Нигерия е сред най-големите страни в Африка, с население около 173,6 милиона души. В началото на 2014 г. тя е на първо място на континента по ръст на своя БВП, изпреварвайки дори африканския лидер ЮАР. На пръв поглед изглежда, че природните богатства, включително огромните запаси от петрол, благоприятното географско положение и големите обработваеми площи биха могли да превърнат Нигерия във водеща държава на Черния континент. Но изключително високото ниво на корупция, слабо развитите индустрия и инфраструктура, етническото и религиозно противопоставяне се превръщат в сериозна заплаха за бъдещото съществуване на страната. Най-големият проблем на Нигерия в момента е радикалната ислямистка групировка "Боко Харам" и разширяването на зоните на въоръжената активност.

Етнополитическите конфликти са последствия от сложни взаимодействия между етнически обособените общности, обществото и държавната власт, като се търси най-доброто за индивидуалните и колективните интереси. В основата на тези конфликти несъмнено стоят социалните условия на средата, както и интересите на етническите общности. В Нигерия обаче това противопоставяне е на път да превърне страната 

в провалена държава и в обител на екстремисти 

За да разберем по-добре тези процеси, както и появата на "Боко Харам", нека да разгледаме политическото устройство на страната.

Нигерия извоюва своята независимост от Великобритания на 1 октомври 1960 г. Тя е федерална държава. Африканската страна е разделена между ислямски Север, религиозно смесен среден пояс и християнски Юг. Конституцията от 1999 г. определя Нигерия като светска държава и съдържа част от глава IV, която гарантира свобода на вероизповеданията, сдруженията, движението, словото и т.н. Постигнат е консенсус президентът да бъде избиран на ротационен принцип от мюсюлманския Север или християнския Юг. Но в 2003 г. обаче в северния щат Замфара, управляван от губернатор Ахмед Сани, е приет Шeриата и той става официална религия там. Не след дълго и други 11 северни щати следват същия пример. Мюсюлмани и християни до този момент съжителстват в мир. Заедно с нормите на Шериата се възприемат и суровите наказания, които той предвижда. Тъй като ислямът отхвърля отделянето на религията от политическата власт, християнските общности на север се опасяват, че въвеждането на новата система е поредна стъпка към асимилацията им. Скоро системата на Шериата започва да се използва като удобен инструмент за реализиране на различни политически интереси. Въвеждането на традиционни ислямски норми нанася тежки поражения на идеята за върховенство на закона, която е основополагаща за функционирането на една демократична система. 

Кои са "Боко Харам" и защо борбата срещу тях се оказва толкова трудна? Тази радикална ислямистка групировка действа основно в Северна и Североизточна Нигерия, в части от Чад, Камерун и Нигер. Официалното име на организацията е "Народ, отдаден на ученията на Пророка и разпространението на джихад". Тя е създадена в североизточния щат Борно през 2002 г. от религиозния лидер Мохамед Юсуф. Юсуф установява джамия и религиозно училище, които привличат стотици бедни семейства от цяла Нигерия и съседните държави. С времето влиянието на Юсуф се увеличава и започва постепенното програмиране на джихадисти. През 2009 г. масирани антиправителствени протести в столицата Абуджа поставят началото на въоръжени бунтове по цялата територия на Северна Нигерия. Бунтовете са потушени с цената на повече от 800 жертви, а лидерът Мохамед Юсуф е арестуван и впоследствие публично екзекутиран. Непосредствено след това лидер на организацията става Абубакар Шекау, който трансформира групата и започва нейното радикализиране и милитаризиране. Според Глобалния терористичен индекс (Global Terrorist Index) "Боко Харам" е най-кървавата и жестока организация в света, която през 2014 г. е убила повече хора от "Ислямска държава". От 2009 г. насам терористите от "Боко Харам са убили над 13 000 души, а около 1,5 млн. нигерийски граждани са принудени да напуснат домовете си. Освен употребата на саморъчни бомби и експлозивни устройства, членовете на групировката си служат с методи като отвличане и изнасилване като инструменти на войната. Систематичността и постоянството в техния modus operandi е доказателство също за военни престъпления и престъпления против човечеството. През април 2014 г. "Боко Харам" отвлича 276 момичета от училище в град Чибок, като само 57 от тях са върнати на семействата им, а останалите, по думи на главатаря Абубакар Шекау, са били продадени в робство или омъжени насила. 

Веруюто на групировката е насочено срещу западната култура 

западните ценности и образование, но също така и срещу съвременните достижения на науката и технологията. В основата на идеологическата парадигма на "Боко Харам" стои фундаменталисткото течение на сунитския ислям - салафизъм. По тази причина нападенията на "Боко Харам" са насочени не само срещу християнските общности, но и против  мюсюлмани, които изповядват по-умерени форми на исляма. Структурата на "Боко Харам" е силно децентрализирана, организацията е разделена на множество клетки и подструктури, които имат пълна автономия на действие и отговарят за дейности като бомбени атентати, отвличания и разузнаване. Във военно отношение групировката използва основно партизански и терористични тактики. За основен съюзник на "Боко Харам" може да се смята "Ал Кайда", но тя подкрепя и поддържа действията на "Ислямска държава". Има сведения, че част от бойците на "Боко Харам" се обучават от талибаните в Афганистан.

Много от съвременните конфликти не влизат в определението "конвенционална война". Това важи и за "Боко Харам". За нейните участници понятия като "държава", "граници", "суверенитет" и "териториална цялост" не означават нищо.