26 Ноември 2024вторник00:04 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Срещи

Богдан Русев: Творецът трябва да променя средата, а не да мрънка

Свободата в писането не е непременно нещо добро, откровен е авторът на романи, повести, разкази и детски приказки

/ брой: 195

автор:Альона Нейкова

visibility 3080

Богдан Русев е писател и преводач от английски. Първите му издадени произведения са книги игри под псевдонима Робърт Блонд. Завършва англицистика и американистика в СУ "Св. Климент Охридски". След като получава магистърска степен Research programme в King`s Colege в Лондон, се посвещава на журналистиката и белетристиката. Автор е на романи като "Ела при мен", "Туристът" и "Стаята". пише детски приказки, повести и сборници с разкази. Създател е на реклами в пиар агенция. Бил е редактор в сп. "Егоист" и приложението "Капитал Light". Името му вече ще се свързва и с първия български аудиосериал, наречен "P.S. Някой трябва да плати".

"Отговорността ми към читателите е да разказвам добри истории, нищо повече и нищо по-малко"

"Нуждата от добри истории по-често е благословия, отколкото проклятие"

"Родителството е отговорност, с която всеки се справя според възможностите и разбиранията си, а те се променят с времето"

- Автор сте на книги-игри, романи, разкази, детски приказки, а вече и на аудиосериал, г-н Русев. Ако трябва да ги степенувате, кое се твори по-лесно и най-трудно?

- За мен писането винаги е било 50% талант, който не се поддава на обработка, и 50% занаят и дисциплина. В този смисъл, форматът не определя кое е по-лесно или по-трудно. В края на краищата винаги всичко опира до това да седнеш пред белия файл и да го напълниш с малки черни знаци.

- Различно ли е усещането, когато пишете, за да бъдете слушан, а не четен?

- По-скоро бих го нарекъл "начин на работа", а не "усещане". Има някои разлики, свързани с възприемането на текста и историята по този начин. Трябва да се има предвид, че човекът няма да може да върне погледа си малко по-нагоре на страницата до началото на изречението, за да се ориентира. Налага се приемането, че ще го чете актьор. Но като цяло това не беше толкова ново преживяване за мен, защото съм писал сценарии за телевизионни реклами и предавания и съм свикнал в такива случаи да си чета нещата наум или дори на глас, за да проверя как звучат.

- Не поставя ли аудиосериалът твърде много рамки при създаването или, напротив, дава неподозирана свобода?

- За мен свободата в писането не е непременно нещо добро. Работя по-добре в рамки и когато няма такива (например, когато пиша роман), първата ми грижа е сам да си ги създам. В този смисъл работата в установен и утвърден формат, с определени драматургични изисквания, беше истинско удоволствие.

- Един епизод от "P.S. Някой трябва да плати" продължава час, като общо са десет. Колко време ви отне написването на тези 600 минути звук?

- Около девет месеца: от одобрението на първоначалната идея до предаването на последния епизод.

- На какви езици бихте искали да бъде преведен вашият аудиосериал?

- В идеалния случай, бих искал да бъде преведен на всички над 10 езика, които се говорят в останалите държави от мрежата на Storytel.

- Бихте ли се ангажирали самият вие да го направите на езика на Шекспир?

- Много се надявам лично аз да го преведа на английски - за мен това ще бъде страхотна възможност да прекарам още известно време в този свят, с тези герои.

- Когато създавахте аудиосериала, представяхте ли си кой (български актьор или (не)известна личност) би могъл да му вдъхне живот с гласа си?

- По-скоро не. Имах в главата си някакви образи за героите, но гласът на актьора, който озвучава един аудиосериал, е по-скоро като шрифта и оформлението на страницата в една книга - ролята му е да води слушателя в историята, а не да привлича внимание към себе си.

- Имахте ли думата при избора за тази роля на Павел Владимиров? Харесва ли ви как се е справил?

- Да и да. Харесва ми това, че в гласа и начина му на четене може да се открие както иронията (толкова важна за онази част от историята, която се разиграва на тропическия остров Сан Матадор), така и бандитското, хъшлашко звучене, което е важно за другата половина от историята, за подземния свят на София през 90-те.

- Защо, кога и при какви обстоятелства бихте го пуснали за слушане на вашия син Вихрен?

- Не бих. Когато е достатъчно голям, за да му е интересен, Вихрен би трябвало да може да си го пусне сам.

- Имате ли любим аудиосериал?

- Homecoming.

- Известен сте и като преводач от английски. Кой автор ви е фаворит в това отношение? По-труден или по-лесен е за адаптиране на български?

- Обичам да превеждам сравнително млади, съвременни американски и английски автори, които работят на ръба на жанровете. От тях имам какво да науча.

- От колко време подготвяте биографична книга за известния български спортен ориентировач и планински бегач Кирил Николов-Дизела? Какво ви провокира да се захванете с подобно начинание?

- Работя върху тази книга от няколко месеца, с тенденция да бъде готова до края на годината. Кирил ми е интересен като човек и начин на мислене. Запознахме се по-скоро случайно и в рамките на няколко разговора явно открихме нещо един в друг, за да се захванем заедно с този проект.

- От две години избрахте живота на село пред градския ритъм на съществуване. Наистина ли сте доволен, че го направихте? Какъв е шансът скоро да ви омръзне?

- Наистина съм доволен и това се потвърждава всеки път, когато се опитам да прекарам повече от един уикенд в София. Не се съмнявам, че ни предстоят още много промени - животът е пътуване.

- Мислите ли, че в (не)далечно бъдеще синът ви може да ви упрекне за това решение?

- Не се съмнявам и в това, че някой ден Вихрен ще ме упреква за много неща, но не спирам да се надявам да ме обича и да ми бъде благодарен за много други. Родителството е отговорност, с която всеки се справя според възможностите и разбиранията си, а те се променят с времето.

- Следите ли как се развива съвременната българска литература? Имате ли предпочитан автор, чиито произведения четете с удоволствие и бихте препоръчали и на приятелите си?

- Общо взето, нямам мнение за съвременната българска литература, защото не я чета. Интересува ме жанровото писане, а в жанровете, които харесвам, българските примери са на светлинни години зад съвременните световни образци. Животът е твърде кратък, за да чета нещо друго освен писатели, които наистина ме карат да изпитвам възхищение, страхопочитание и желание поне да се опитам да направя нещо толкова добро. От съвременните български автори до тях най-много се доближава Милен Русков.

- Питали ли сте се какво харесват хората във вашите произведения?

- Не. Струва ми се, че ако започна да си задавам този въпрос, ще спра да пиша - като стоножката от приказката, която забравила да ходи, когато се опитала да обясни как точно го прави с всичките тези крака. Пиша така, че да ми харесва на мен, и се надявам да има достатъчно други хора, които мислят по същия начин.

- Има ли формула или рецепта за хубаво, добро, интересно писане?

- Да, но тя си е лично моя и продължава да се развива непрекъснато.

- Дали ви се е налагало да правите компромиси в творчеството си?

- Зависи какво се разбира под "компромиси" и "творчество". В работата си често съм се съобразявал с изисквания, за които ми се е искало да са поставени по друг начин, но не са били. Един "творец" няма право да се оплаква от средата си, защото идеята на твореца е да променя средата, а не да мрънка.

- Всъщност кога разбрахте, че можете да пишете?

- На 15 години, когато първата ми книга-игра излезе от печат и същата седмица стана едно от най-продаваните заглавия в България изобщо.

- Казват, че във всеки герой от произведението си авторът оставя част от себе си. В кой от създадените от вас образи има най-много Богдан Русев?

- В една от новелите в сборника ми "Думите".

- Вие ли търсите сюжетите (и къде) или те сами ви намират?

- Не ги търся съзнателно. По-скоро несъзнателно събирам в паметта си някакви истории и детайли, на които попадам случайно през живота си, и те общо взето самостоятелно се съчетават в бъдещи сюжети.

- Бързо ли пишете или обикновено оставяте идеята да отлежи, да узрее?

- И двете. Оставям идеята да отлежава дълго време, но когато започна да пиша, го правя бързо, по много и всеки ден.

- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?

- Следващата.

- Има ли за вас значение дали ви чете един човек или милион?

- Има далеч по-голямо значение, отколкото ми е удобно да коментирам. И амбициите ми са такива, че един милион изобщо не ми изглежда достатъчно.

- Какво ви даде или ви отне популярността?

- Не се смятам за популярен.

- Как се представяте на онези, които не знаят кой сте?

- "Здравей, казвам се Богдан, живея в едно малко село близо до Пловдив и работя от къщи."

- Мислите ли, че днешните писатели имат определена мисия или отговорност към читателите?

- Не знам за другите писатели. Аз имам определена мисия, а отговорността ми към читателите е да разказвам добри истории, нищо повече и нищо по-малко.

- Какво е отношението ви към социалните мрежи?

- Сдържано.

- Живеем във време, когато хората се оценяват по това как изглеждат, какви дрехи носят, колко са им скъпи телефоните и бързи колите. Не се ли губи днес смисълът от хубави текстове и книги? Има ли нужда от тях съвременното общество?

- През цялата човешка история, всички хора на света са се оценявали по това как изглеждат, какви дрехи носят, колко са им качествени оръдията на труда и други подобни. Смисълът от хубави истории също е константа. От тях имат нужда само онези, които имат нужда от тях, независимо в кое общество живеят. Лично за мен, нуждата от добри истории по-често е благословия, отколкото проклятие.

Такса за водата и за празните жилища

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 225

Богатият улов държи цената на рибата ниска

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 225

Производството на мебели у нас се сви с над 4%

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 225

Приключи ремонтът на Шести блок в АЕЦ „Козлодуй”

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 225

Очаква се балотаж на изборите в Румъния

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 225

Българите ще пътуват без визи до Китай

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 225

Бившият лидер СИРИЗА представи новата си партия

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 225

Румен Радев се срещна с "българските виетнамци"

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 225

"Гешев 2"

автор:Ина Михайлова

visibility 653

/ брой: 225

Не казвай хоп преди...

автор:Таня Глухчева

visibility 294

/ брой: 225

Правото да си трае

автор:Юри Михалков

visibility 304

/ брой: 225

Западът глобализира риска от световна война

автор:Юри Михалков

visibility 329

/ брой: 225

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ