Богатите също плачат

Димитрина Иванова

Заглавието на забравения латиносериал, в кахърите на чиито герои телевизията ни потапяше някъде в ранните години на демокрацията, ме споходи натрапчиво след края на филма "Lоve.net". Каква ти Мила от Марс, какви ти източни пиеси, какви пет лева - тук героите страдат, но страдат красиво, самите те Прекрасни, извадени като от моден журнал. Страдат в бутиково обзаведените си апартаменти, с марковите си коли, с GSM-ите си - последен писък на техниката, с многобайтовите си лаптопи. Презрените финикийски знаци за тях нямат значение - имат ги в изобилие, битието им е осигурено от престижни професии. Срещат се в луксозни барчета, в лъскави хотелчета, в артистични ателиета и в елегантни офиси - като в холивудски филм. Но страдат. Самота, отчуждение, липса на комуникатичност - общуването им в нашия глобален свят се изчерпва с интернет ("Интернет все ни свързва, интернет ни дели..." - констатира една от остроумните реплики във филма). Безспорно болести на модерното ни време, потопени в един лъскав, бленуван свят - витрина, в който (според статистиките) обитават между три и пет процента българи. Не че съм привърженик на мизерията, но както се изразява един от блогърите, то бива, бива, ама чак пък толкоз...
Това, което трябва да се признае на авторите на "Lоve.net", е успешното бягство от нивелиращата сила на клишето от последните години: дебеловрати мутри, мръсни заговори на бившата Държавна сигурност, баровци-простаци и тем подобни твари, пръкнали се след промените. И стремежът да поддържат напрежението не с изстрели и трупове, а с цената на човешки емоции и страсти.
Затова пък секс до дупка - без наркотици, без рокендрол. Като компенсация за изгубената близост. Търсене и предлагане - чукане за "добър ден", свирките (с извинение) не се броят. Не че съм от закостенелите моралисти, разбирам, че това привлича публика.
Идеята на Илиян Джевелеков датира от 2004 година. Той и екипът му свидетелстват, че съ събрали 7346 истории от български сайт за запознанства и от тях са изплели сюжета на филма. Съпруг хирург и съпруга брокерка, изчерпали връзката си и потънали в безразличие. Разведена майка с безразборни сексуални връзки и дъщеря тийнейджърка, която търси любовта. Писател журналист, който събира материал за изследване на интернет свалките, но няма нищо против да се възползва от обектите на проучването си, и красива дизайнерка. Без секс минава само срещата на театрална режисьорка със застаряла музикална звезда от чужбина - там контактът е на интелектуално ниво, но кой знае... И всяка от историите има щастлив край: хирургът и жена му преоткриват любовта; писателят и дизайнерката се влюбват; майка и дъщеря плесват с ръце и се прегръщат; звездата идва в България и пее своята песен на режисьорката... Равновесието е възстановено, любовта и човешката интимност тържествуват. По холивудски. Или положителният пример от времето на соцреализма. Изгубена, търсена и намерена любов. Добре разказано какво се случва, но без задаване на следващия законен въпрос: защо.
Разбира се, актьорските изпълнения са на ниво: Христо Шопов и Захари Бахаров, Лилия Маравиля и Койна Русева, черешката на сладоледа - бившите членове на Юрая Хийп Джон Лоутън и мик Бокс, моделът Диляна Попова и дебютантката, 16-годишната Лора Чешмеджиева. Както и блестящата операторска работа на Емил Христов - името му в надписите на всеки филм е знак за перфектност.
Филмът се радва на най-престижния бокс-офис в българското кино от последните години. И как иначе - съблазните за окото са много. Луксът и сексът са сериозни капани за зрителското внимание. И впечатляващата рекламна кампания. Гледах го в средата на втората му екранна седмица, на сутрешна прожекция в кино "Арена". Освен моя милост в залата седеше една двойка в не-тийнейджърска възраст, която - неразбираемо за мен - възприемаше ставащото на екрана като комедия...
Любопитно ми беше да прочета отзивите във форума. Както е добре известно, там хора на почтена зряла възраст не се подвизават. Мненията варираха между крайностите на пълно отрицание (не си струваше деветте лева за билет) до бурно възхищение (класика!). Дискусия се води и за двата похарчени милиона, и за това струва ли си всичко да се хвали само защото е българско, дори и за това трябва ли държавата да дава субсидии за киното. Мен ме впечатли обаче един от блогърите, който недоволстваше от лъскавата обстановка: "Нямаше да се учудя, ако бях видял участието на най-актуалния продукт на БГ - господин премиера". Пропуснал беше факта, че г-н Бойко Борисов даде своя принос като посети премиерата с кохорта министри - фенове на киното, или кой знае?...