Близо 2 млн. европейци казаха "СТОП ТТИП"

"ТТИП? Какво е това?", озадачено ме пита продавачката в кварталния магазин. "Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции", отговарям и уточнявам, че от 2013 г. ЕС и САЩ водят преговори по всеобхватно споразумение, което цели падане на тарифните и нетарифните бариери от двете страни на Атлантика. "Тези американци ще ни наводнят пазара, малкият бизнес е обречен", разсъждава продавачката. "И правителството ни пак ще клекне пред ЕС и САЩ", заключава тя. Засягам темата и със зъболекарката ми. Тя поне е чувала за "някакво споразумение", но нищо повече. "Не се говори много по медиите", коментира жената.
Как стоят нещата в домашна среда? На въпроса за ТТИП майка ми отговаря, че е чувала нещо по телевизията, но толкова. Спомня си и за "някакъв троянски кон в София". Баща ми знае повече по въпроса, дори започва да ми обяснява как готвеното споразумение ще е от полза само на големите транснационални компании.
Обръщам се и към приятелите ми във фейсбук - знаят ли какво ни готвят ЕС и САЩ. Част от тях - преподаватели, журналисти и такива, занимаващи се с политическа и обществена дейност, са информирани - кой повече, кой по-малко. От останалите - млади и по-възрастни, практикуващи различни професии, дори и да са чували, по-добре осведомените са голяма рядкост.

Липсва достатъчно гласност

относно готвеното споразумение между ЕС и САЩ, няма достатъчно информация, не е ясна българската позиция по въпроса - това е изводът от мини социологическото ми проучване. Резултатите от него донякъде обясняват и малкия брой българи, подписали неофициалната Европейска гражданска инициатива против ТТИП и СЕТА (сходното споразумение между ЕС и Канада). Не само че голяма част от българите не знаят изобщо, че се водят такива преговори, но и не са осведомени за пагубните последствия, които ще понесем от подписването на споразумението.
Защо неофициална инициатива? През пролетта на 2014 г. германски алианс анти-ТТИП предложи Европейска гражданска инициатива (ЕГИ) - демократичен инструмент, въведен с Лисабонския договор, за ТТИП и СЕТА. Беше сформиран граждански комитет, съставен от 7 души от различни страни членки, и подготвен текстът на ЕГИ. На 15 юли 2014 г. бе поискана регистрация на ЕГИ от Еврокомисията. Над 200 организации от цяла Европа подкрепиха кампанията. Днес броят им надхвърля 400. ЕК обаче отказа регистрирането на инициативата с доста неясни мотиви, един от които бе формални пропуски, допуснати при подаването на заявлението. Освен това мандатът за преговори със Съединените щати не бил правен акт, срещу който можело да се протестира, а само подготвителна стъпка. Според Брюксел една гражданска инициатива може да е насочена срещу европейски закони и предписания, но не може да спре работата на органите на ЕС. Интересни обяснения, които обезсмислят значението на ЕГИ - да увеличи ролята на гражданите в управлението на ЕС, т.е. в управлението на собствения им живот, да позволи участието им във формирането на европейската политика. Едно необходимо напомняне - одобрявайки я, европейските лидери определиха ЕГИ като демократично нововъведение, което ще помогне "да се скъси разстоянието" между гражданите и ЕС. Уви, то, разстоянието, е все така голямо.
Отговорът на инициаторите не закъсня - започна самоорганизирана (неофициална) Европейска гражданска инициатива. Защото демократично право на всеки европейски гражданин е да има думата по въпроси, пряко засягащи живота му, и гласът му да се чува.
За да бъде една ЕГИ успешна, тя трябва да събере необходимата подкрепа от 1 млн. подписа, от най-малко 7 страни членки. За всяка страна има минимален праг на подкрепа, т.нар. квота - броят подписи, които трябва да бъдат събрани, въз основа на броя на населението. Неофициалната гражданска инициатива вече надскочи неколкократно прага на официалната. До момента на публикуването на този материал са събрани подписите на

1 911 954 европейци

Непрестанно нарастващият им брой показва набиращата сила обществена съпротива срещу ТТИП и СЕТА. Това е ясната дума на европейските граждани!
Как е разпределена подкрепата на инициативата по страни? Кратка справка на сайта stop-ttip.org разкрива интересни тенденции. Немалка част от европейските страни са събрали доста над изискуемия праг. При необходими 72 хил. подписа Германия е събрала 1 078 053 - прехвърлила е прага с 1497%. Франция също е събрала почти двойно повече от необходимите подписи - при необходими 55 500, инициативата е събрала подкрепата на 118 705 френски граждани. Испания също се нарежда сред отличниците - подкрепилите инициативата са с 20 хил. над необходимите. Великобритания е събрала 286 763 подписа при необходими 54 750, Ирландия - при нужни 8250 е събрала 13 077 подписа. Белгия, Холандия и Люксембург също са надхвърлили необходимата подкрепа. Холандия - с 321%! Австрия - с цели 515% - при необходима подкрепа от 13 500 подписа, в страната са събрани 69 572. Макар и не с такъв впечатляващ резултат, Чехия и Словения също са надхвърлили изискуемата квота. В Швеция до момента са събрани 19 033 при необходими 15 хил. подписа. Финландия се нарежда сред най-големите отличници - 32 663 финландски граждани са подкрепили инициативата при необходими 9750 души.
На прага се намира Дания, където подкрепата е достигнала 97% - от нужни 9750 подписа са събрани 9520. А може би в този момент някой подписва инициатива? Има още какво да се желае от Унгария, която е събрала 77% от нужната подкрепа, а Словакия - 70%. Голяма активност се наблюдава в най-новата членка на ЕС Хърватска - от необходими 8250, 7000 хърватски граждани са подписали инициативата. В Италия са събрани до момента 62% от квотата.
От необходими 38 250 в Полша са събрани едва 13 207 подписа. Твърде слабо се представят прибалтийските страни - Естония има едва 22%, Латвия - 11%, Литва - 8%. Изключително слаба активност проявяват в Кипър и Малта, съответно с 6% и 9% от необходимата минимална подкрепа. Северната ни съседка Румъния е събрала само 5310 подписа при необходими 24 хил. Гърция - от нужни 15 750 подписа, само 3253 души са подкрепили до момента "СТОП ТТИП".
България е по средата - при необходими 12 750 подписа, у нас са събрани 5711, т.е. квотата до момента е изпълнена на 44%. С близък до нашия резултат е Португалия - 43%.
У нас най-дейни в кампанията "СТОП ТТИП" с разяснителни дискусии и акции са от сдружението "Солидарна България". Именно те, със съдействието на фондация "Фридрих Еберт", изготвиха и първия доклад за потенциалните ефекти върху българското общество и икономика при сключване на споразумението между ЕС и САЩ. Именно този доклад съветникът на икономическия министър отказа да му го предаде. На сайта http://solidbul.eu/ може да бъде подписана инициативата "СТОП ТТИП", както и на самата интернет страница на инициативата - https://stop-ttip.org/. На сайта на "Солидарна България" има доста информация за ТТИП за онези, които все още се съмняват във вредите, които ще ни донесе готвеното споразумение.
Колкото повече подписи събере инициативата, макар и неофициална, толкова по-ясен ще е сигналът към Брюксел, че

ТТИП ще е в ущърб

на гражданите - не само европейските, но и американските, че ще облагодетелства само едрия бизнес.
Да не говорим и за редицата спорни елементи в споразумението, за които от ЕС са категорични (на думи!), че няма да отстъпят пред американските си партньори, но неведнъж сме ставали свидетели на обратното. Та нали в моментите, предизвикващи най-много тревога, се крие смисълът на ТТИП. Ако те бъдат изключени, Щатите ще загубят интерес от подобно споразумение.
Никой не е казал, че ТТИП е само цветя и рози! Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски на т.нар. първи публичен дебат по темата. Първи, при положение че преговорите се водят от 2013 г. Е, щом не е цветя и рози, разяснете на българските граждани, г-н министър, какво е ТТИП! О, простете, навярно не сте достатъчно добре осведомен, както повечето родни политици, надпреварващи се в хвалбите си за ТТИП.

БСП подкрепя инициативата

В писмо до председателите на областните и общинските съвети на БСП, членовете и симпатизантите на партията председателят Михаил Миков призова за подкрепа на Общоевропейската гражданска инициатива против ТТИП. "БСП е партньор на сдружение "Солидарна България" в събирането на подписи, за да се чуе гласът на гражданите и заедно да призовем българските институции да не подкрепят споразумението ТТИП в този му вид, да изискат пълна информация от ЕК за хода на преговорите по него и да отстояват ефективно интересите на България", се казва в писмото.
Още през ноември 2014 г. HC на БСП в своя позиция заяви, че ТТИП поставя пазара над социалните права и свободи на гражданите. Социалистите се противопоставят на определен кръг въпроси в ТТИП и не биха подкрепили проекта в този му вид.