Благовеста МИТЕВА: Чувствам се "в собствената си кожа", когато танцувам

БЛАГОВЕСТА МИТЕВА е на 21 години. От малка се занимава с танци. За себе си казва, че е израснала буквално в театъра. Там играе от петгодишна. Учи в частното училище "Галина Сергеевна Уланова" - танцов театър при Боряна Сечанова. В момента следва в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"- втори курс, специалност Театър на движението, с художествен ръководител доц. д-р Александър Илиев. Благовеста Митева участва в новата постановка на Младежкия театър "Николай Бинев" "Пустинен кръг" на Димитър Кабаков, за която ДУМА писа. Следващото представление е днес от 19 ч. в камерната зала.

"Добрите актьори превръщат сцената в своя съдба"

"Всеки ден е уникален"

- В момента сте студентка и същевременно играете в представления, как попаднахте в новата  постановка на Димитър Кабаков?
- С късмет! Търсеха актриса, която може да танцува. За мен ролята на Андреа беше, и все още е, много силно предизвикателство. Благодарна съм на екипа, че ми се довери, че актьорите ме приеха за равностоен партньор и че ми помогнаха по всякакъв начин, а работата ми с Мила Искренова по хореографията в спектакъла беше невероятно изживяване.
- Разкажете за героинята си - на какво ви научи тя и екипът, с който работите?
- Андреа е объркано двадесетгодишно момиче, което се опитва да подреди мислите и чувствата си. Изоставена от семейството си, без топлина в сърцето си, тя е изпълнена с много болка и същевременно е силно устремена в търсенето и намирането на любовта. Андреа ми помогна да анализирам човешките взаимоотношения по различен начин. За мен е голямо удоволствие да работя с Мая Бабурска и Иво Аръков. Срещата ми с тях в това представление приех като школа, в която научих много - и двамата са истински професионалисти и изключителни партньори.
- Защо избрахте актьорството? Това ли е посоката, в която искате да се развивате?
- Разбира се, щом съм избрала НАТФИЗ. Светът на актьора е много различен от този, който реално ни заобикаля - в него можеш да бъдеш всичко. Този свят ми дава много... Но и много взима. За да живееш в него уютно, е необходимо да си му отдаден изцяло. Още в детството ми оценявах срещите си с актьори като "звездни моменти". Обичах да се сгушвам между завесите на сцената и оттам със затаен дъх да наблюдавам репетициите им. Бях едва петгодишна, когато стъпих на сцената на театър "София" като Пепика от "Д-р" на Бранислав Нушич, режисьор Стефан Стайчев. Актьорите Сава Пиперов, Белла Цонева, Милена Живкова, Михаил Милчев, Майя Остоич... (списъкът е дълъг!) ме обградиха с много любов и ми помогнаха да приемам всеки спектакъл като малък празник. Оттогава пазя скъп подарък - за премиерата актрисата Лидия Маркова ми подари брошка от сценичен костюм на великата Олга Кирчева. Сега оценявам този жест като знак от съдбата... Екипът на "Адската машина" от Жан Кокто, режисьор Здравко Митков, отново от репертоара на театър "София", пък ми помогна да приема сцената като място, от което не бива да се страхувам, място, където се чувствам спокойна, да й се доверя. В този спектакъл срещнах Доротея Тончева, Бойка Велкова, Йоана Буковска, Александра Гюзелева (Шани), Ангел Георгиев-Ачо, Пламен Манасиев, Виктор Калев, Петър Русев и други. Балетните ми участия във "Врабчетата" и обучението ми в Частно училище за танцово изкуство "Галина Сергеевна Уланова" с директор Шара Карсакпаева, където учих танцов театър с Боряна Сечанова, изградиха следващата стъпка - дадоха ми удоволствието да търся контакта с публиката, да се вслушвам в реакциите й и да не се страхувам от неодобрението й.
- В какви пиеси бихте искали да участвате, какви роли ви допадат?  
- Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух.
- Разбрах, че имате и други интереси в областта на изкуството - играете балет, пишете стихове...
- Да. Съвременният балет е различен език. Ако имаш щастието да се научиш да разговаряш и да достигаш до хората, танцувайки, се обогатяваш. Още в първи курс в НАТФИЗ ме поканиха да участвам в ролята на Кармен в танцовия спектакъл "Усмивката на Кармен", постановка на Александра Хонг. Там усетих т.нар. единство между ролята и актьора. Чувствам се като "в собствената си кожа". Обожавам да танцувам!
А стиховете... Като всяко дете, когато се ядосвах на родителите си или когато се влюбвах, когато се радвах или страдах..., хващах лист хартия и пишех. Моливът беше моята четка и аз се опитвах да рисувам и да създавам други светове. Още един начин да кажа това, което бушува вътре в мен.
- Успявате ли да съчетавате всички тези неща? Къде изразявате най-добре себе си?
- Те са много различни. Предполагам, че най-добре успявам да намеря себе си, танцувайки. Тогава ставам различна, преоткривам световете. Има една реплика на Андреа от "Пустинен кръг", която мисля, че може най-точно да отговори на този въпрос: "Като малка сама си измислях приказките. Танцувах пред огледалото. Попадах в друг, различен свят. Без хора".
- Кажете за поетичните кафенета, в които участвате, какво ви дава публичната изява?
- Странно е. Когато разбрах за тях, дълго време обмислях дали да отида. Бях създала свой свят и ми беше много трудно да го покажа пред хората. Но в крайна сметка успях да убедя себе си, че това ще е полезно и за мен самата. Влязох в залата и изтръпнах. Беше пълна с непознати, пред които трябваше да прочета мислите си. Седнах на един стол вцепенена. Когато чух "Благовеста, ти си наред", първата ми мисъл беше "Тръгни си", но... все пак останах. Сега съм много благодарна, че не си тръгнах, защото това изгради у мен увереност.
- Хората интересуват ли се от изкуство в днешно време?
- Хората, с които общувам, да.
- Има ли работа за млади артисти в България?
- Когато си упорит и готов на всичко за това, което искаш и обичаш да правиш, разбира се, че има.
- Страхувате ли се за реализацията си у нас или напротив, нямате такива опасения?
- Разбира се, че се страхувам. Зная, че за да успея, е необходим не само добър късмет. Актьорството изисква много и упорит труд, себеотдаване. Добрите актьори превръщат изкуството в съдба. Това активно се намесва в личния им живот. Намирането на баланс между двете е резултат от натрупване на опит, който аз все още нямам. Сцената ме привлича, там се чувствам спокойна. Това се получи в спектакъла "Пустинен кръг", но дали винаги ще е така? За това ще ви разкажа в следващото си интервю след време...
- Ваши състуденти и колеги допускат ли възможността да напуснат страната или да се откажат от сцената?
- Всеки взима решения сам за себе си. Но в едно съм сигурна - те знаят какво искат да правят. Ако напуснат страната, това ще е, защото така са решили, ако се откажат от актьорството - ще е защото вятърът ги е понесъл в друга посока.
- Как минава един ваш ден?
- Бързо.
- Кои са любимите ви занимания, когато имате  повече свободно време?
- Обичам да съм свободна, да се разхождам, да се веселя в приятна компания... Гледам много филми. Обикновено чета по няколко книги наведнъж, но времето все не ми стига! Обичам да ходя на театър, гледам балетни и оперни спектакли...
- За какво мечтаете, какво бихте искали да ви се случи?  
- Искам да летя. Буквално! Не се шегувам. Като малка много исках да скачам с въже или да летя с делтапланер. Но родителите ми не позволиха. Сега вече имам изградени някакви прегради. Ще бъда много щастлива, ако един ден мечтата ми се сбъдне.
- Имате ли девиз или любима мисъл, която често си повтаряте?
- Те се менят според настроението ми и ситуациите, в които попадам. Всеки ден е уникален и затова мислите са различни.