Благослов на водата

В българската календарна обредност преходът от старата към новата година отбелязваме с обичаите Коледуване, Сурвакане, Зимни русалии, Чистене на дамове и Голямото къпане в ледените води на реки и езера за вадене на Кръста по случай Богоявление и Йордановден. Периодът от около две седмици, между раждането на Христа и неговото кръщение, народът нарича "нечисти дни", през които живее със страхопочитание и боязън, тъй като през това време по земята шестват тъмни и коварни сили - вампири, караконджоли, черна напаст, които могат да причинят вреда на хората и да им донесат масови бедствия. Затова от Коледа до Водици/Йордановден ергенски дружини чрез игри и песни прогонват духовете, таласъмите и всички други демонични нощни сили.
Още на 5 януари свещеникът "кръщава" вода - като пуска кръст в нея, водата се пречиства. От къща на къща с босилкова китка той ръси светената вода от котлето за здраве и плодородие и пропъжда различните демонични същества и зли сили.
Големият български книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев пише, че в Скопско и Вардарско срещу Богоявление къпели с вода по обреден начин - "топеница": мъжките деца годиначета и оженените през годината - за здраве на децата и за здраве и плодовитост на новобрачните.
За прилагането на водата в магическите очистителни практики у българите научаваме от византийски извор от ІХ век. При обсадата на Цариград през 813 г. хан Крум принесъл жертва пред решителното сражение и "... извършил над себе си и войската магическото деяние очищение, като намокрил краката си в морето, умил се и поръсил войската си".
Според известния наш историк и филолог Веселин Бешевлиев водата, особено морската, се приемала у много народи за най-дейно очистително средство. "У чувашите, твърди видният учен, които се смятат за потомци на волжките българи, животното, предназначено за жертвоприношение, след изпълняването на очистителната молитва, се поливало с вода... след което го убивали".
На другия ден - Богоявление, след великия водосвет в черквата, където извършва също освещаване на водата, свещеникът организира лития до близката река, вир или езеро (може до морето, до голям кладенец, извор или поток) и "хвърля кръста" във водата, а ергените се надпреварват да го търсят, за да го извадят. Който го извади, обикаля с кръста из селото и всички го даряват. Смята се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година.
Рано сутринта се изхвърля старата вода и най-възрастният член на семейството донася нова вода от чешмата или от кладенеца. С прясната вода всички се измиват; къпят се именниците, къпят се здрави и болни. Така водата, символ на живота, се проявява в нова благотворна светлина - знак за очистване и телесно изцеление. Не е за чудене, че и днес в много домове българите пазят богоявленската вода през цялата година - от нея се пие при болест или за здраве.
По същество ритуалното измиване е защитна магия, както и опушването (каденето с тамян). Смешението на християнство и езичество и в този обичай най-ясно личи в ритуалното потапяне на кръста във водата и измиването на малки и големи през този ден. С ръсенето на богомолците със светена вода църковните служители фактически ги съпричастяват отново със светостта, с духа - кръщават ги.
В историческия очерк "Асеновград в миналото" Николай Хайтов пише: "На Вудици се "кръщават" и бъчвите, защото е позволено да се носи светена вода от реката и с нея да се допълват бъчвите с вино. На другия ден чорбаджиите се хвалят в кафенетата кой колко вода е успял да сипе във виното. Ако някой от аргатите попита чорбаджията да носи ли още вода, чорбаджията отговаря: "Белким се свърши водата в реката?" На Вудици се наливала светена вода и в оцетната бъчва. Смятало се, че с такава вода оцетът втасвал по-бързо".
Благословението на водата е празник с дълбоки славянски корени в народния светоглед. Освен на Водици вода се свети и в други дни от годината - на Трифон Зарезан, на Тодоровден, на Великден, при освещаване на нова къща, нов кладенец и др. Обредно умиване, обливане или къпане с вода българинът извършва и на празниците от пролетно-летния календарен цикъл: Гергьовден, Еньовден, Спасовден...
Празникът на водата продължава и на следващия ден - Ивановден. Ергенската дружина се заема с "къпането" на именниците, на кумове, първогодишни младоженци, учители, първенци; за да не бъдат хвърлени във водата или залети с кофа ледена вода, те се "откупват". (Това насилие никоя власт през вековете не е санкционирала.)
Ивановденското къпане било най-значителен очистителен обряд. Чрез него се преустановявало не само влиянието на нечистата сила, но и връзката на ергенските дружини с отвъдния свят.
Скоро след това идва Бабинден, когато българинът отдава почит към Великата богиня-майка, дала живот на света. На този ден жената, която има жива рожба, полива на бабата, която й е "бабувала", да се умие, а бабата я благославя и закичва на главата й стрък босилек. До средата на ХХ век бабите на село окъпваха децата (ако са пеленачета) и ги благославяха:

Да се румениш като таз вълна,
да се гоиш като туй просо,
да се роиш като пчели по пчелишник.

А къпането на бабата на реката (или чешмата)? Знаете ли колко тържествено беше: качена върху колесарка, украсена с нанизи от червени чушки, пуканки и повясма кълчища...
След Водици започваше най-шумният и радостен период в живота на българското село - времето на сгледи и годявки, времето на сватбите, което траеше до Сирни заговезни.
Във всекидневния си живот гледаме на водата преди всичко като битова необходимост. Съвсем друга е представата ни за водата според традиционните вярвания - от памтивека и до днес българинът я възприема най-вече като очистително средство, като продуцираща и стимулираща плодородието сила. Потапянията и обливанията с вода са били важен елемент в космогонията и в цялостната митологична система на народа ни.


Празникът на водата

Великото тайнство на очищението

Вярва се, че този, който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив

Светия Дух летял като бял гълъб над свещената вода

Мъжко хоро на Богоявление в Калофер

На този ден Исус Христос е покръстен от Йоан Кръстител във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отваря и Св. Дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение". Оттук и названието на празника - Богоявление