Бизнесът срещу увеличението на заплатите

Българската стопанска камара (БСК) и други работодателски организации категорично се противопоставят на каквото и да било увеличение на разходите за труд. Като причина изтъкват крайно влошената пазарна среда и невъзможността на предприятията да развиват ефективно дейността си, да генерират печалби, а оттам - да създават качествени работни места и да допринасят за ръста на икономиката. Това пише в становище на БСК по повод на изявление от края на миналата седмица на синдикатите, че ако не бъде наложено административно увеличаване на минималните осигурителни прагове по недоговорените икономически дейности, ще напуснат тристранния социален диалог.
От БСК припомнят данните от проучване на НСИ, според което за 2 години безработицата е нараснала с 85%, броят на обезкуражените - с 53%, работните места са намалели с почти 300 000, а заетите - с 320 000. Затова "въпрос от първостепенно значение днес е заетостта, а не заплащането на труда", заявява Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. От организацията допълват, че "БСК е за увеличение на доходите, включително на пенсиите, но сме против това да става по административен път", но "ръстът на доходите да се основава на реални икономически резултати". За да стане това, работодателите искат насърчителни мерки, спокойна бизнес среда, по-малко административна намеса в икономиката.
Последното заседание на работната група за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за догодина се проведе вчера. До този момент бяха сключени 46 браншови споразумения за около 1 188 500 заети в икономиката, като средното увеличение на МОД спрямо настоящата година е 7%.
Експертите на БСК изчислиха по-рано, че за 7-процентния среден ръст на МОД основна заслуга имат три секторни споразумения - в земеделието, в търговията и в туризма. "Ако хипотетично премахнем споразуменията в цитираните три сектора, то средното договорено увеличение на МОД е 2%. От БСК не са съгласни въпросните три сектора да са определящи за общото състояние на останалите. Работодателите изразяват и недоволството си, че за т.г. паралелно бяха увеличени осигурителните вноски с 1.8%, МОД - с 5.6%, а работните заплати - с 5.9%. На този фон бюджетът на НОИ е с дефицит от около 300 млн. лв.
От синдикатите препоръчват на социалния министър да направи МОД препоръчителен за малките и средни предприятия. Според работодателите административното увеличаване на МОД е популизъм и призовават социалният министър да не го допусне.