Бизнесът не иска кредити заради лихвите

Предприятията избягват вземането на кредити заради високите реални лихви. Това мнение е изразено от голяма част от участниците във финансовия пазар в традиционното изследване на Министерството на финансите, цитирано от БНР. Това ще доведе до ръст в междуфирмената задлъжнялост, предупреждават експерти.
Подготовката за стрес-тестовете и прегледа на качеството на активите в банковата система също ще доведе до занижени нива на кредитиране, тъй като банките подготвят портфейлите си. Освен това фирмите още се пазят от поемането на нови кредити заради състоянието на икономиката.
Самите банки очакват възстановяване на доверието в сектора, когато бъдат готови резултатите от стрес-тестовете.
Нестабилно е доверието и в другия пазар за кредити - фирмите за бързо кредитиране. От организацията "Активни потребители" предупредиха, че бързите кредити се оскъпяват неправомерно от компаниите заради пропуски в законодателството. Организацията е направила проучване сред 22 фирми на пазара и е установила, че за да спазят законовото ограничение на лихвата, те калкулират част от таксите в главницата на кредита.
Според закона годишният процент на разходите по кредит трябва да е максимално пет пъти основната лихва, което в момента означава малко над 50%. Компаниите за бързи кредити обаче са намерили законова вратичка да заобикалят това ограничение, обяснява Богомил Николов.
В структурата на годишния процент на разходите не се включват най-често разходи за обезпечение на кредита, за поръчителство. Тези разходи се добавят към главницата. Все още не е решен и проблемът, ако потребителят закъснее с някоя от вноските за погасяване на кредита си. Моментално в неговия договор се активират множество такси за забава, които буквално не позволяват на длъжника да излезе от ситуацията, просто защото те са прекомерно големи, и те не се включват по закон в структурата на годишния процент на разходите, тъй като те са разходи при неизпълнение на договор, обяснява Николов.
За да се реши този проблем, трябва да има законови промени. Адвокати са на мнение, че сега законодателството пази банките и помага на кредитодателите да вземат нерегламентирано големи лихви от потребителите, без да се изисква мотивации за тези искания. Това обаче се оказва факт и в застрахователното дело.
Има много примери, които показват това, разказа пред БГНЕС адвокат Веска Волева, известна с много дела срещу различни банки и застрахователи. Като пример тя посочва случай отпреди няколко седмици, при който след катастрофа има пълна щета на автомобил и застрахователят трябва да изплати цялата сума по застраховката, но той решава, че железата могат да се върнат на собственика и ги оценява на 10 хил. лв., като отказва да възстанови 10 хил. лв. на потърпевшия.
Както с банките, така и при застрахователните компании има хиляди подводни камъни, затова подписването на договори за кредити трябва да се съгласува с адвокат, смята Волева. "Как си представяте един миньор или една чистачка да си прочете компетентно договора? Той е направен така, че да не може нищо да разбере", обясни адвокатът. Според нея договорите са направени нарочно неразбираеми, но това не е работа на потребителите. Политиците са тези, които трябва да изискват договорите да бъдат написани на човешки език.