Битка за сърцето на Франция

В голямата политическа игра има и математика, и стратегия. "Заедно всичко става възможно", казваше преди години Никола Саркози. Днес актуализираната добавка към лозунга е "...дори ляв Сенат". Френската левица спечели 177 от 348 сенаторски места - или два гласа над пълното мнозинство - и вече може да диша спокойно. Макар правилата на учебникарската аритметика да не важат във френския сенат, където в миналото е имало много странни сделки за договаряне на гласове, лишени от всякаква политическа логика, в събота социалистите си отдъхнаха. Те затвърдиха победата си с избирането на Жан-Пиер Бел, станал първият в историята на Петата република социалист председател на Сената. Но когато недоволствата се трупат, а икономическата криза и няколко политическо-финансови скандала стоварят допълнителна тежест към тях, големите електори не признават тези малки договорки. Тогава те се превръщат в избиратели, които си казват тежката дума и това води до смяна на властта. В един исторически момент.
От аритметична гледна точка фактът, че левите спечелиха общинските избори през 2008 г., регионалните през 2010 г. и кантоналните през 2011 г., беше достатъчно условие вотът за Сената да се превърне в четвърти пореден изборен провал за управляващия Съюз за народно движние (СНД). На политическия фронт отдръпването от местните и селските райони също бе предизвестено. Многото французи без партийна принадлежност, които традиционно гласуват за десните, бяха доста разгневени от двете реформи, зад които стои специално Никола Саркози - реформата за местното самоуправление, както и премахването на бизнес данъка. И без непременно да се задълбава в политическото деление по оста ляво-дясно, това са две достатъчно добри причини, обясняващи отлива от СНД.
"Разривът в партията е основната причина за провала", констатира с горчивина премиерът Франсоа Фийон, но центристите не споделят неговото мнение. Председателят на Нов център Ерве Морен обяви, че е спечелил цели четири места в сената и изглежда предпочита да играе като самостоятелен играч. Радикалите на Жан-Луи Борло остават стабилни. Изглежда вятърът на провала брули само партията на президента. Всъщност резултатите показват, че Никола Саркози не се разбира с избраниците от селските райони на страната, с Франция на регионите, както твърдят източници от Съюза за народно движение.

Аларма за Саркози

Седем месеца преди президентските избори загубата е важен сигнал за всички политически партии във Франция. Левите го разтълкуваха като добро знамение: бившият и настоящият партийни лидери - Франсоа Оланд и Мартин Обри - прозряха знак за възможна победа напролет. Десните предпочетоха да омаловажат неуспеха и да насочат усилията си към надигащата се популистка вълна. Вотът обаче трябва да разтревожи най-вече Никола Саркози. Един от членовете на неговото правителство - министърът на градоустройството Морис Льороа, бе победен в собствения си департамент. Загубата на непревземаемата досега крепост на консерваторите е силно предупреждение към президента и би следвало да го накара отново да прегледа своята политика.
Популярността на Саркози стремително намалява на фона на икономическата несигурност, причинена от високата безработица, бавния растеж и огромния бюджетен дефицит. На сметката му се трупат още вихрещите се корупционни скандали, в които бяха замесени немалко негови верни сътрудници. Авторитетът на Саркози стана заложник на сизифовите засега усилия за укрепване на еврото. Дори суетните изказвания за победата на НАТО в Либия и неговите едностранни усилия да съживи мирните преговори в Близкия изток пред ООН не помогнаха на "Хиперактивния президент" да възвърне загубената подкрепа на французите. Икономическите тревоги у дома са твърде големи, а социологическите проучвания показват, че социалистите, които все още ближат раните си след сексскандала, провалил голямата надежда Доминик Строс-Кан, биха спечелили президентската надпревара, ако изборите бяха този месец.
Въпреки че СНД все още запазва мнозинството си в Националното събрание (долната камара на френския парламент), смущаващата загуба на подкрепа в горната камара не само заплашва придвижването на предложения от Саркози законопроект за бюджета за 2012 г. и на плана за въвеждане на ограничение за дълга във френската конституция, но и поставя под съмнение шансовете му за преизбиране на президентските избори следващата пролет.

Капитализация на активите

Според западни анализатори ситуацията във Франция повдига въпроса дали точно Саркози трябва да е кандидатът на СНД следващата година. След избирането му от 2007 г. насам неговото мнозинство губи всички междинни избори, но това в никакъв случай не означава, че той ще се провали и на вота догодина. "Обявена е война", коментира в. "Фигаро". Съветниците в Елисейския дворец са убедени, че хората, подкрепили Саркози през 2007 г., са гласували за реформатор, а не за консерватор. А той от своя страна не е излъгал доверието им, провеждайки реформи в съдебната, образователната и социалната система (болезнената пенсионна реформа), които всъщност "защитават бъдещето на народа". В момента Саркози има нужда да внесе корекции в имиджа, а за това му е необходимо време. Колкото до старта на кампанията - ще му се наложи да посочи и признае грешките си и да убеди французите, че ги води по верния път. Дори очакваното раждане на четвъртото му дете да не позаглади образа, Саркози има още скрити козове, макар за момента всички да тръбят, че е изгубил "сърцето на Франция", а левите да настояват, че "ситуацията показва разпадането на системата Саркози". Все пак Сенатът на страната не се определя чрез общи избори, а от избрани представители - големи електори - около 72 000 кметове, местни и регионални съветници, гласуващи за кандидати на базата на регионални листи.
Драматичната промяна обаче преподаде хубав политически урок на левицата, която има добри шансове да спечели изборите и за президент, и за Национално събрание. При това положение социалистите биха имали повече власт дори от емблемата Франсоа Митеран, на когото се е налагало да управлява в екстравагантно политическо съжителство и с Жак Ширак, и с Едуар Баладюр. Незавидната ситуация за Саркози, пропилял политическия капитал, с който тръгна през 2007 г., може лесно да се повтори догодина. Преди четири години Супер Сарко спечели не само президентските избори, но и имаше мнозинство в двете камари на парламента. Той беше подкрепян от мнозинството от голистите и будеше голяма надежда с обещанието си да модернизира Франция. Съдбата на Саркози трябва преди всичко да послужи като предупреждение за левицата да не бъде твърде надменна, тъй като французите отново могат да оттеглят подкрепата си и сърцето на Франция да остане консервативно.

Лостовете на властта

Управленческият хеттрик за левите още е само на теория. За момента Националната асамблея, където Саркози разполага с мнозинство, има последната дума в случаите, когато двете камари не успеят да постигнат единодушие. Но сега левицата притежава повече от символична тежест. Като начало Никола Саркози може да се сбогува с плана си за т.нар. златно правило за балансиран бюджет, тъй като за приемането му той трябва да спечели три пети от гласовете от горната и долна камара на парламента. За лош късмет Саркози разглеждаше точно това златно правило като ключов фактор за запазването на високия кредитен рейтинг на Франция. Колкото до другите реформи, контролираният от левицата Сенат може да предлага свои алтернативи и да забави приемането на закони, като проектобюджета на Саркози, който на теория би трябвало да укрепи мерките за икономии по време на криза. Сенаторите притежават и право на законодателна инициатива, която дори да срещне отпор в Националната асмаблея, ще бъде неудобна за правителството. Не е за пренебрегване и фактът, че със загубата на Сената Саркози вече не господства над обичайно консервативните кметове и общински съветници от малките градчета и села, които формират т.нар. дълбока (същинска) Франция. Те усещат преди всичко недоволството на собствения си електорат от нетактичния стил на Саркози, териториалната реформа и поредицата от мръсни обвинения, обгърнали приближените му.
Но както отбелязва политологът Доминик Рейние, близък до СНД, от 2007 г. десницата скочи от доктринални лутания в стратегически грешки. По думите му, социалистическата партия във Франция се е превърнала в умерена партия, център или дори центристка партия. Рейние твърди, че с такава линия левите имат шанс да удържат и победата през 2012 г.
"Комунизмът умря през 1989 г. Социалдемокрацията агонизира от 2008 г. насам. Въпреки това десницата не е успяла да се възползва, за разлика от социалистическата партия. Преди кризата всяко преразглеждане на доктрината й беше трудно, но кризата й даде възможност да направи основна промяна в рамките на няколко месеца. Вече никой сериозен кандидат в първичните избори на соцпартията не оспорва необходимостта от здрави мерки срещу дълга и дефицита. Това е революция, чието значение и последствия убегнаха на десницата", смята Рейние.

Обновлението прави силата

След историческата победа на левицата ставаме свидетели на един парадокс - социалистите печелят на избори, когато народът го няма, а се представлява от големите електори. "Това е победа, в която работниците, народните класи и служителите не мръдват пръст. Тази победа крие точно този парадокс", разсъждава анализаторът Жан-Себастиен Фержу от десничарския сайт аtlantico.fr. Но с новите правила на играта левите съумяха да реабилитират имиджа си на движеща социална сила. След три провала на изборите през 1995 г., 2002 г. и 2007 г. социалистите откриха в американския модел на първичните избори средството да изберат най-добрия кандидат за реализация на надеждите си, но и начина за широко приобщаване на "хората вляво", извън партийните пристрастия. Първичните избори са термометър, който показва политическата температура, както на президентските избори, категоричен е Оливие Феран - бащата на т.нар. машина за кандидат-президенти, както я нарекоха медиите във Франция.
Първичните избори предизивкаха вълнения и дори завист сред опонентите от СНД. Преди да започне същинската кампания за първичните избори, десните определиха иновативния подход като спектакъл, изобличаващ разединението, който ще превърне социалистическата партия в "машина за губене". Но днес десните признават, че това е един демократичен процес, който поражда дискусии и интерес. "Както всеки един от кандидатите представя малко по-различни предложения, така всеки ляв избирател може да открие своите виждания в предложенията на различните участници. А това е вероятно да остане в главите на гласоподавателите, дори когато съперниците са повече от един", отбелязва депутатът от СНД Франк Риестер. "За нас остава да покажем прекрасни примери за демагогия и противоречия", допълва той. Макар някои от съпартиците му да са категорични, че вторите дебати, излъчени по френската телевизия преди дни, са били "покъртителни" и "тотално изпразнени откъм съдържание", е трудно да се отрече, че това е прекрасен модерен пример за демократичност, където споровете се случват в атмосфера на взаимно уважение и вежливост. А това при всяко положение се отразява добре на имиджа на партията като цяло, въпреки вътрешнополитическите разногласия.
Отлагането на истинската алтернатива за социалистите ще означава изоставане. Но не по-малко фатално може да се окаже неспазването на предизборните обещания. В Елисейския дворец вече коментират със скептична усмивка думите на Франсоа Оланд за 300 хиляди работни места и 60 хиляди в образователната система, които просто няма как да издържат на кризисните условия, дори при уговорката "в зависимост от конюнктурата". Както отбелязва политологът Доминик Рейние, ако СНД е пред "фалит", социалистите не са в много по-добро положение. "През 2002 г. Съюзът за народно движение беше добра идея. Ставаше дума за съграждането на нова къща, която да е в състояние да обединява чувствителните въпроси, наследени от историята. Машината е налице. Тя ще има програма, но за да служи на какъв цивилизационен проект? Това е въпросът".

Непознатият за широката публика сенатор Жан-Пиер Бел бе избран в събота за председател на сената със 179 гласа "за" срещу 134, които подкрепиха предшественика му Жерар Ларше от СНД. От 2004 г. той е начело на групата на социалистите в Сената. Отличава се с лидерството си, изградено на консенсуса, въпреки че не е приет еднозначно в редиците на левите, и дори го критикуват заради липса на харизма. "Не съм тук, за да слугувам на даден клан или заради клиентелизъм!", отсече Бел в своята реч след избирането си и покани всичките си колеги да вземат участие в "дългия поход към социалния прогрес"

Вторите дебати на френските социалисти, излъчени преди дни по телевизията, будят интерес не само сред левите избиратели. Франсоа Оланд, Жан-Мишел Байле, Мартин Обри, Манюел Валс, Арно Монтбур и Сеголен Роаял изложиха вижданията си в битката за първичните избори в "американски стил"
снимки БГНЕС