Бисмарк и нашето освобождение

Т.нар. Източен въпрос е почти през целия ХIХ век сред невралгичните проблеми в международните отношения. Главните съперници в Източния въпрос са Русия, от една страна, Англия, Франция и Австро-Унгария, от друга. Освободителната по своята същност роля на руската политика среща силно противодействие от страна на тези три западни държави. В развитието и развръзката на Източния въпрос участва и Прусия, по-късно Германия, но нейната политика е слабо проучена в историческата литература и остава в сянка. 

Досега нямаше цялостно монографично изследване на тази тема нито в българската, нито в чуждестранната историография. И ето, то вече е на път към читателите. Монографията се нарича "Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1858-1878" (изд. "Захарий Стоянов"), неин автор е големият наш историк акад. Константин Косев. Книгата е в три части. От първата научаваме каква е концепцията на Бисмарк по Източния въпрос и как се формират основните й принципи. Втората част се нарича: "Политиката на Прусия по Източния въпрос във връзка с войните за обединение на Германия (1856-1871)". Третата част разкрива ролята на Бисмарковата дипломация в Източната криза (1875-1878), като е показано отношението на германското правителство към Руско-турската война и участието на Бисмарк в мирните преговори от края на войната до Берлинския договор. 

 Изключителна е заинтересоваността на Бисмарк от Източния въпроси. Акад. Косев пише: "В концепцията си по Източния въпрос Бисмарк не влага известния пангермански смисъл, проникнат от стремеж за експанзия и влияние в Европейския Югоизток. За Бисмарк Източният въпрос е подходящо средство, с което се опитва да регулира отношенията на Прусия-Германия с останалите велики сили. В този смисъл Източният въпрос има голямо значение в отношенията на Прусия-Германия с Русия."

 Историческият труд на проф. Косев е плод на проучване на извори, документи, историографски произведения от цял свят, авторът си е поставил задачата да разкрие и доколко политиката на Бисмарк е повлияла на делото на Българското освобождение. Тя в известна степен оказва благоприятно въздействие за разгръщане на българската освободителна борба. И тъй като Бисмарковата дипломация действа против запазването на целостта на Османската империя и помага на Русия в борбата й срещу Високата порта, тя се превръща в благоприятен външен фактор за българската революция. Постоянният стремеж на Бисмарк е да "разпалва" Източния въпрос с цел да предизвика военната намеса на Русия. А това съвпада с целите и интересите на българското освободително движение. Вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание дава повод на "железния канцлер" да присъедини гласа си към европейското обществено мнение в защита на българите. Германия поддържа Одринското споразумение и Санстефанския договор, затова може да се приеме, че за разлика от другите западни държави, Германия има положителна роля във връзка с нашето Освобождение.