Бих превърнал пустеещите сгради в артистични центрове

Константин КУЧЕВ е певец и композитор. Завършил е НМА "Панчо Владигеров", специалност поп и джаз пеене. Пише музика за театрални постановки, композициите му са представяни на международни театрални фестивали в Чехия, Полша, Сараево, Гърция и Египет. Изявява се и като водещ на "Разходка по луната" - концерт импровизация за деца и техните родители. Паралелно с музиката Кучев пише текстове на песни и поетична проза.
Той заедно с актьора Мартин Петрушев е създател на спектакъла "Сътворими", който публиката може да гледа на 13 април от 19 ч. в зала 42 - най-новото пространство за култура на НДК. Като специални гости в проекта, в който всичко се случва на базата на импровизацията, са поканени две поетеси - проф. Амелия Личева, която ще чете стихове от последната си стихосбирка "Зверски кротка", и Мария Куманова, която ще представи дебютната си стихосбирка "inclavo".


"Публиката е гладна за жив театър"


- Разкажете за спектакъла "Сътворими" - какво представлява той и как ви дойде идеята да го реализирате?
- "Сътворими" е представление, в което публиката задава теми, а Мартин Петрушев и аз импровизираме на живо, като създаваме музикални сюжети, етюди и картини. По време на импровизацията между тези картини се появява невидима нишка, която ги свързва в едно цяло. Именно това е "Сътворими" - представление, изградено изцяло тук и сега от нас и публиката.
- Как се запознахте с вашия колега Мартин Петрушев и решихте да работите съвместно?
- С Мартин се срещнахме на курс по творческо писане при Георги Господинов. Той първи ни чу и даде идеята да направим проект. Така се събрахме и започнахме да творим. С всяко представление на "Сътворими" добавяме нови елементи като гост-музиканти и художник, който рисува на живо по темите от спектакъла: Лидия Кулекова. В новите издания важен фокус са нашите гости-поети, чиито стихове представяме и по които създаваме музика на момента.
- За първи път ли работите по театрално-музикален проект? Какво е различното сега?
- Участвам в няколко проекта, обединяващи музика и театър, като Playback театър "Тук и сега" и трип-хоп групата "Strawberry Finns". Различното в "Сътворими" е фокусът върху римуваната и изпята поезия и взаимодействието с публиката, което е напълно непосредствено: всеки присъстващ може да стане част от сценичното действие.
- Има ли публика за такива спектакли? Защо зрителите е хубаво да гледат "Сътворими"? Какво ще спечелят?
- Публиката е гладна за жив театър. Такъв, който се пише и играе в момента, пред тях, с цялата красота и целия риск на това изкуство. Голям процент от зрителите на импровизационния театър в България са хора, които не обичат да гледат до болка познати сюжети, изиграни отново и отново в държавните театри. Поради тази изтъркана от времето представа за театъра като салонно изкуство голям процент от хората изобщо не ходят на театър. Нужно е те да разберат, че съществуват представления като "Сътворими", които нямат нищо общо с конвенцията, наложена в държавните театри.
Зрителите неминуемо ще почувстват вълнението от случващото се тук и сега и ще поискат да бъдат част от него. Ще бъдат изненадани - може би и от самите себе си, както ние с Мартин Петрушев се изненадваме от себе си и публиката на всяко от нашите представления.
- Как започна пътят ви в изкуството? Има ли хляб в тази работа, както се казва?
- Пътят ми започна на 5-годишна възраст, когато поисках да свиря на цигулка. По-късно се прехвърлих на китара, след това исках да рисувам... Човек непрекъснато преоткрива себе си. Сега зная, че музиката е моята най-силна страна. Композирам, пея и свиря в няколко различни проекта. И навсякъде има глад за това - за нова, оригинална музика, както и за много повече участие на слушателите в създаването на тази музика, така че да падне бариерата между изпълнители и публика. Във всяка работа има хляб, стига да имаш истинско желание за нея.
- Лесна ли е реализацията на младите хора в областта на културата? Има ли възможности за изява?
- Няма лесна професия и пътят на младите към тяхната реализация никога не е бил спокойно течаща река, без изненадващи завои, бързеи и водопади. Да се занимаваш с изкуство е да си напълно отдаден на това, винаги и по всяко време. Работният ден не започва и не свършва в определен час, той е 24-часов. Но какво от това? Нали следваш най-съкровения глас на сърцето си, нали раздаваш с пълни шепи съкровището на таланта си - това неминуемо носи удовлетворение. Тогава и публиката получава много повече от цената на билетчето си. Всеки слушател вътрешно разцъфва, когато му се пее от сърце.
Възможностите рядко идват наготово. От нас зависи да ги създадем. За всеки творец би било много по-лесно, ако се появи някой продуцент или мениджър, който да поеме цялата организация по концертите или изложбите му и да каже: Аз ще върша черната работа. Ти само се вдъхновявай и твори. За съжаление рядко се случва нещо подобно. Дори и въпросният мениджър да се появи, той в повечето случаи се опитва да се намеси в творчеството и личността на твореца до степен, в която вече не става дума за творчество, а за продукт, целящ единствено печалба. Има и изключения, разбира се. Ала пътят на нито един творец в историята не е бил лек. Той поема в себе си духа на времето, в което живее, заедно с всички негови контрасти.
- Паралелно с музиката пишете и текстове на песни и поетична проза. Какво ви вдъхновява?
- Бог. Който е Любов.
- Как се чувствате - повече като поет или като музикант?  
- Музиката е моята движеща сила. Не бих могъл да издържа и ден, без да пея и свиря.
- Важна ли е културата за едно общество? Защо през последните години все я пренебрегваме? 
- Духовността и културата са най-важните опорни стълбове на всяко общество. Не бихме могли да пренебрегваме нито един от двата за дълго, без да заживеем в сериозен упадък. Причината за омаловажаването им е навлизането на материализма като основна житейска норма. Хората на изкуството са далеч от материалистичния възглед, но са управлявани от безскрупулни материалисти, които не са особено наясно с важността на културата за общественото развитие. Всъщност те я поставят на последно място в бюджетния си план. От своя страна мнозинството артисти не са способни да предявят правата си, а още по-малко да се борят за тях, за да защитят себе си и изкуството си. Редки са случаите по света, когато актьор или писател успява да навлезе в държавното управление и да запази себе си като творец, без да предаде онова, за което се е борил, така че в крайна сметка да съдейства и на други. Разбира се, политиката изобщо не е работа на творците. Жизненоважно е в нея да бъдат допускани интелигентни хора с ясна и смела визия, които са способни да променят системата. Такива не липсват. Но те постоянно биват изтласквани от големите хищни риби с техните големи уста и търбуси, които "мислят" единствено за своето нахранване.
- Ако имате власт, какво бихте променили?
- Бих превърнал пустеещите сгради в артистични центрове, където да се създават и играят представления, да се изнасят концерти, да се правят изложби и литературни четения. Бих разрешил свободното улично изкуство и поканил артистите да творят навсякъде, близо до хората, дори в метрото и градския транспорт, а защо не и музика на живо в супермаркета или в банката. Бих поставил културата на първо място в държавния бюджет! Защото тя е онова, с което порастват децата ни, и онова, което имаме да покажем на света.