27 Декември 2024петък15:39 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Сметки извън реалността

Вместо да спаси изследователския сектор, МОН ще похарчи едни евромилиони, а след 4 години ефектът ще е плюс-минус нула

/ брой: 162

автор:Велиана Христова

visibility 3137

МОН подготвя промени в националната стратегия за научни изследвания и те събират остри критики от страна на научната общност. Но това изглежда не впечатлява управленския екип на министерството. Министър Меглена Кунева и заместниците й непрекъснато обясняват, че стратегията ще влезе за одобрение в Министерския съвет в най-скоро време, за да бъде внесена след това в парламента. На 7 юни и на 12 юли ДУМА писа подробно за тежките недостатъци в проекта на МОН. Най-общо казано, науката е извадена от действащата стратегия, а целият документ е насочен към развитието на бизнеса. От подробно разписаните инвестиции за наука и развойна дейност (от хазната и от оперативната програма за наука и образование) се вижда, че стотици милиони ще бъдат хвърлени за създаването на изцяло нови центрове за приложни изследвания и иновации, включително из страната (независимо от нивото на науката на различните места), като 85% от парите са за строителство. А за действащите научни организации и университети, особено за водещите, средствата не само не растат, а напротив - се намаляват. Не е ясно

защо ще разбутаме цялата наука

да създава нови центрове, като и в момента нищо не пречи консорциуми от институти и университети да работят заедно по приоритетни теми, без да се харчат луди пари за строителство на "технопаркове". Публичните средства за наука и развойна дейност (НИРД) до 2020 г. в проекта на Кунева са намалени на 0,45% от БВП, докато в действащата стратегия те са 0,7%. При това, в тях се включват както националното финансиране от бюджета, така и европарите по оперативната програма. И ако след 2020 г. европарите секнат, националното финансиране за наука пак ще си е 0,2% от БВП!   
Няма смисъл да повтаряме огромните разминавания и несъответствия между различните части на проекта. Дори изходните данни, върху които той стъпва, са нелепи. Един пример е достатъчен. От МОН посочват, че в момента за НИРД се инвестират 0,8% от БВП, като от тях публичните разходи са 0,25% от БВП. От което излиза, че бизнесът дава за наука и иновации 0,55% от БВП - над два пъти повече от държавата. Което просто не е вярно. В анализ на самото МОН отпреди година бяха посочени верните данни - че бизнесът инвестира за наука и развойна дейност около два пъти по-малко от държавата. Ще напомня  и това, че вероятно поради едни субективни пристрастия и извъннаучни  намерения на МОН в проекта е записано, че видите ли, в Европа учените били структурирани различно от нашите - там те били съсредоточени главно в бизнеса и университетите, а у нас - главно в научните организации. И това също не е вярно. В БАН например работят само 15 на сто от заетите в сектора. А авторите на проекта поне да бяха погледнали данните в последния публикуван доклад на Еврокомисията за изследователите в ЕС (DG Research and Innovation - Researchers' Report 2014). Там първо се вижда, че учените от научните организации и университетите са заедно в една група, бизнесът - в друга. И си пише черно на бяло, че в ЕС в сектора на предприятията работят 740 000 учени, а в научните организации и университетите - 870 000. Та, като се започне от

 грешните изходни данни в проекта на МОН

струва ли си изобщо да се приема насериозно всичко останало?
Да не говорим за намеренията за супер наука и иновации, които мощно ще тласнат напред българската индустрия, разписани в проекта на МОН, на които биха завидели и най-развитите в икономически план държави в Евросъюза. Преписвайки от разни документи на Брюксел за развитието на ЕС до 2020 г., авторите в МОН очевидно са забравили за коя държава пишат стратегия. Е, зам.-министър Иван Димов преди дни в телевизионно интервю ни успокои, че България все пак не е последна по иновации в ЕС, след нас са Хърватия, Латвия и Румъния! За зла беда, два дни след това нов доклад на Европейската комисия го опроверга, че България по иновации е предпоследна в ЕС, следвана само от Румъния. Т.е. докато тук текат обилни пиар акции за бурната дейност на МОН, Хърватия и Латвия са успели да ни изпреварят.
Най-точен в същото предаване бе известният физик от СУ проф. Леандър Литов: "За да може България да се измъкне от групата на най-закъсалите в иновациите (т.нар. плахи иноватори), са необходими две неща: хора, които могат да правят наука, и финансиране". Можем да добавим - и индустрия, способна да внедрява наука и технологии. Точно тези три неща са останали извън полезрението на МОН. Ако целта на стратегията досега е "да подпомогне развитието на науката за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности", след поправките на МОН целта е да се подпомогнат предприятията да внедряват научни продукти и иновации. Разликата е съществена. За да внедряваш нещо, първо трябва да се погрижиш за този, който го създава. Иначе остава едно нищо - и от науката, и от предприятията. 
В проекта на МОН, разбира се, индустрията е нещо виртуално без лице и конкретика - което може би е нормално, като се има предвид, че просветното министерство в проекта си направо дублира дейностите на икономическото и

се занимава с неща, които не са му работа

Да не говорим, че и икономическото министерство до момента не е посочило конкретно нито от коя индустрия можем да очакваме напредък, нито в каква икономическа ниша ще се вмести т. нар. интелигентна специализация на страната. Поради което и намеренията и обещанията в документа на МОН са си имагинерни. 
Колкото до сектора на изследванията, България е толкова изостанала по всички параметри, че единственото, което трябва да се прави в момента, е укрепване на науката в кадрово и финансово отношение и спиране на разпада, който тече в нея заради ниското финансиране, доведено до абсурд в последните 3-4 години.     
В споменатия по-горе доклад на ЕК за изследователите се вижда тъжната истина, че по брой на учените на 1000 работещи България е на дъното на Евросъюза - от 1000 работещи у нас имаме 3,5 учени при средно 6,7 в ЕС. Единствено Латвия, Кипър и Румъния остават след нас по този показател. На този фон МОН предвижда част от тези недостатъчно на брой учени да се разпиляват по новосъздадени с европари научни центрове, щели били да се концентрират в тях. Като в същото време очевидно ще разконцентрират съществуващите звена в научните организации и университетите, където и без това

няма критична маса учени за нормални изследвания

Защото в ЕС в публичния сектор на науката работят 3,6 на 1000 заети, у нас - 3,08. А най-зле е картинката в предприятията ни, където според МОН ще се вихрят бурни иновации - там имаме 0,46 изследователи на 1000 заети, докато в ЕС средното е 2,99 на 1000. И по този показател след нас остават единствено Кипър и Румъния. Като са преписвали от документите на ЕС, авторите в МОН наясно ли са, че "онзи" бизнес не е като "нашия" бизнес. В нашата индустрия (доколкото я имаме) почти липсват кадри, които знаят как да прилагат наука и иновации. А липсват, защото работодателите в България не искат да плащат за ум, наемайки на работа хора с научна подготовка. Дори в анализа на МОН се признава, че 76 на сто от дипломираните инженери не работят по специалността си. А знаят ли корифеите в министерството колко хора с научна степен "доктор" работят в частния сектор, изравнени и по статус, и по доходи с незавършили, но претенциозни студенти? Защото дори законите в България казват, че възнаграждение за научна степен получават единствено работещите в научните организации и университетите! Това ли е насърчаването на "интелигентната специализация" в нашата икономика? Няма ги тези неща в бумагите на МОН.
За доходите в науката у нас не ми се говори изобщо. Това е бичът, заради който нашите учени на групи излитат през Терминал 2 и заради който половината ни професори са над 65 години. Какво означава средната заплата в БАН и Селскостопанската академия да е 680 лв.? Какво означава докторант със стипендия 400 лв., който, постъпвайки на работа в някоя лаборатория след защитена дисертация, започва да получава 480? Какво означава професор със 700 лв. заплата? И какво означава на този фон намерението на правителството (според тригодишната бюджетна прогноза) до 2019 г. публичните разходи за научните организации и университетите да бъдат "замразени" и дори намалени? Та субсидиите за тях и в момента, освен мизерните заплати, не покриват дори разходите за издръжка на лабораториите. А в проекта си за промени в стратегията МОН

дори не обещава увеличаване на заплатите

в сегашните научни звена, а пише, че институционалното финансиране щяло да се разпределя според качество и ще се засилва в него проектното начало! Как се разпределя "нищото" според качеството и как се правят проекти, при положение, че лабораториите нямат пари за ток и парно, а заплатите на хората са на минимума? Защо най-сетне МОН не погледне реалността в очите?! Знаят ли там, че в ЕС признават наши научни проекти за най-качествени, но отказват финансиране "поради липса на национална поддръжка за институтите"? Първо трябва да се уредят минималните условия за научна работа у нас, а след това да се иска от учените да стават нобелисти.    
А за да е по-ясно за какво иде реч и защо десетки хиляди наши млади учени изтичат навън, ето малка справка от ЕК за това каква месечна брутна заплата получават начинаещите изследователи в различните държави:

Колко получава начинаещият учен за месец работа?

Германия    -    4,235 евро
Белгия    -    4,086 евро
САЩ        -    3,423 евро
Франция    -    3,247 евро
Холандия -  2,739 евро
Англия    -    2,374 евро
Испания    -    2,141 евро
Чехия    -    1,380 евро
Полша    -    1,250 евро
Китай    -      664 евро
България -      250 евро


Отгоре на всичко, според правилата на Брюксел от 2013 г. учените, чиито проекти са одобрени от Еврокомисията по програмите за наука, получават възнаграждение съобразно заплатата, която имат в своите организации. Ясно ли е, че дори от европейските пари нашите изследователи получават в пъти по-малко от колегите си от другите страни, с които работят заедно по един и същ проект?
Иначе, нямало било Европа на две скорости... Няма и в проекта на МОН идея от какво всъщност спешно се нуждае науката конкретно в България, за да се развива.
 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 35214

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 33201

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 36358

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 37316

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 34607

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 34228

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 31535

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 31107

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 48567

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 41092

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 35186

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 34717

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ