Ще спечелим битката за историята

Мина Кутева
заместник-председател на МО на БСП



Бузлуджа е там. 133 години все още стои висока и горда на върха на света, точно под облаците. Може би това е единственото място на тази планета, където грандиозното намерение на социалистическата естетика те кара да се чувстваш уютно.
Знаеш, че си социалист, когато точно там ти е най-уютно. Знаеш, че си на ръба на историческата пропаст, когато по средата на задушно лято, под жулещото слънце на месец юли, там ти е студено.

Това беше усещането през последните няколко години. Беше студено, неприветливо, защото липсваше онова усещане за заедност отвъд различията. Винаги съм се гордеела с това, че БСП е партия на общността, която оцелява отвъд всички раздори, защото намира своя триумф над собствените си душмани в единството. Преди година, гледайки историческата поляна, започвах да се съмнявам в тази си преценка.
Истините за кризата, в която се намира лявото пространство, са много и комплексни. Наложително е да отбележим, че партия със 133-годишна история не е минавала през една или две критични за оцеляването си точки. За първи път обаче вътрешните раздори разкъсаха БСП до момента, в който партията кървеше публично, изяждана от човека, избран да я защитава и закриля.
Не ме разбирайте погрешно, няма безгрешен лидер, със сигурност не и в БСП. Не мислех обаче, че има безчовечен такъв. Въпреки това не искам да придавам историческа значимост на личности, запомнени основно с разруха и липса на политическа човечност, най-малкото защото не е коректно спрямо истината.
Проблемът на БСП никога не е бил лидерски. В една партия безочливостта на лидера е обратнопропорционална на силите за съпротивление на хората, които са го избрали. Когато партията няма критичен рефлекс за изчистване на болната тъкан и регенерацията на нова, тя претърпява всички класически симптоми на отслабена имунна система, а вирусът, колкото и да е забулен в злободневието на някоя личност, всъщност е ясен - загуба на идеологическа идентичност.

Тук вече идва сложната задача за всички ни. Как отстъпваме от ръба на пропастта и започваме да регенерираме собствената си партия? Как извеждаме напред онези теми, които напипват пулса на съвременните разделения, и ги обличаме в реални, актуални, реалистични и практични леви решения? Как влизаме в проблематиката и реториката на модерния свят, запазвайки автентичния ляв поглед, нужен за решаването на тези проблеми с огромна доза политическа човечност?
Лявото има нужда от този голям, страшен, отбягван с години разговор. Бягайки от него, БСП позволи да избяга от своя облик и същност на партия, която преди всичко е лява, социалистическа, обърната към класовото разделение и огромните социални неравенства, които създаде капитализмът, израждащ се отново и отново в още по-брутална форма на несправедливост. Така, вместо да говорим по онези левичарски теми, които ще отекнат в съзнанието и ще намерят решение в собствените ни политически действия, започнахме да заравяме главата си в пясъка на парадния "патриотизъм", който доказа своята неефективност чрез огромния спад на доверие в БСП. А този параден "патриотизъм", който винаги се създава и живее чрез страха на иначе разумните хора, може да съществува само в изолация. Изолацията ражда страх, недоверие, убива човечността и изолира общността докато не я превърне в голям брой индивиди, съществуващи не благодарение, а въпреки другите.
Затова е нужно широко обединение. Обединение на поколения социалисти, които бяха разделени от страха на един лидер. Това не е и не трябва да бъде параден процес. Истинското обединение не е това на заседателните зали, а това на връщането на общности. Обединението е неизбежно, защото лявото не може да бъде премахнато и смачкано от външния натиск, може да бъде разрушено само от прогниване на собствените му тъкани отвътре. Заедно сме силни, разделени губим битката за историята. Каузата е ясна - политическа и икономическа система, подчинена на справедливо разпределение на благата, където никой не е оставен да умре от безразличието на собствената му държава.
Голяма роля в регенерирането имат младите. БСП трябва да обърне своят поглед напред, да погледне поколенията, родени и израснали в демокрацията. Поколението на новото хилядолетие е една от най-активните генерации по отношение на граждански и политически активизъм. Поколението на XXI век е поколение с огромна чувствителност към социалните неравенства. В условия на див капитализъм някак отгледахме генерация на емпатията, безкомпромисна към несправедливостта. Затова и точно с тези млади хора първи казахме, че БСП има нужда от промяна след поредния катастрофален спад в доверието. Точно с тях се изправихме без страх и зависимости и казахме, че граница на политическото безочие има и тя е премината. Новите поколения на БСП наистина са непослушното дете на партията, което с времето става млад човек с критична мисъл.
А младите хора с критична мисъл правят Бузлуджа уютна. Защото те гарантират, че ще спечелим битката за историята.
Честит празник, социалисти!