Моралът с главна буква...

Няма защо да се ровим в тълковни речници, за да поясним какво е моралът в днешно време. И дали се налага да питаме има ли морал в българската политика, за която по-често казваме, че е мръсна работа! Мръсна я правят онези, които непрекъснато се опитват да ни учат на морал...
Моралът все пак е поведение, нравствена категория и не всеки може да ги притежава...Много често изричаме "Този или онзи пак ще ни чете морал...". Да "четеш морал" се изисква и себеуважение, иска се поне от кумова срама, то днес "кумовата срама" почти я няма, особено ако  слушаме и гледаме всеки ден новините от обществената практика... А Бойко Борисов от Банкя така неглижира думата "кум" в Евксиноград, че дори я зачеркна от речника, за да прикрие кумовия и кумецкия срам на своите в обществени поръчки, управление, кадруване и така нататък - все "добри" намерения на правителство, кметове, общински съвети, координатори...
Та, все пак моралът трябва винаги да се пише с главна буква... Иначе е притежание на българския доморасъл политик. А примери за такива поне има в изобилие.
Не ви ли побиват вече тръпки, като чуете фразата "морален стожер" от устата примерно на беквокалиста Тома Биков. Той не се уморява да я повтаря от различни телевизионни студия. Сега се явява морален стожер от политическа партия ГЕРБ... До оня ден искаше да вкарва в затвора престъпника Цецо Кумецо, но тогава от движението "България на гражданите" на Меглена Кунева. Кунева също е ярък представител на моралните стожери в българската политика... Тя закри ядрени блокове, образователни системи, беше с Царя, с Другаря, с Пъдаря. Все е някъде, където Моралът временно и  постоянно се пише и с малка буква...
Сред моралните стожери, гравитиращи днес към ГЕРБ са Яне Янев, мумията Антон Тодоров, Георги Марков, Александър Ненков, Спас Гърневски... О, само какви морални стожери са Цецка Цачева, Красимир Велчев, Десислава Атанасова, Менда Стоянова, Цветелина Караянчева, Данаил Кирилов, Делян Добрев, Томислав Дончев...За Бойко и Цецо да не говорим. Те са върхът, те са черешката на тортата на моралните устои в новото ни общество, те диктуват правилата, определят посоката... А обществото, най-често мълчаливо дава оценката за тях, за всички тях. Защото моралът е характер, поведение, резултат от действия, слово, култура, религия...Моралът е по-скоро по-близо до доброто намерение, до правотата на онова, към което се стреми и постига човек, съзнателно и постоянно... И те така наистина постигат чрез своето разбиране за морал своите постове, места в депутатските листи, в общинските  ведомости, в обществените  поръчки.
При коалиционните партньори патриоти, псевдопатриоти, хората от Фронта за спасение на България, в това число и на морала й, при елита на "Атака" особено трудно, много трудно ще пишем морала с главна буква...
Защо не се питаме всекидневно, ежечасно  що е Морал и има ли той почва у нас? Защо не искаме да пишем наистина винаги думата Морал с главна буква - това са въпросите. Тревожни и нелицеприятни ще са отговорите, ако ги съпоставим с българския политик или поне с онези, които споменахме по-горе. А техният списък  непрекъснато  се умножава и за тях напълно достоверно важи надписът на сградата на Народното събрание, че Съединението прави силата им...Поне засега.