Симеон Караколев: Знамето е обединителният фактор на една нация

Интервю на Валерия Велева, Епицентър

От 2 юни пилонът "Рожен" вече има учредено право на строеж на "фундамент със застроена площ 256 кв.м и пилон с височина -111 м с диаметър основа 3 м и тегло 110 т". Идеята и проектът имат както стотици възторжени последователи, така и и силни критици. Снимки от строителната площадка заливат Фейсбук с гневни коментари.

Към момента не са открити еконарушения по проекта. МОСВ съобщи, че е направена проверка след сигнал на "Сдружение за дива природа Балкани". Установено е, че инвестиционното предложение не попада в обхвата на изискването за задължителна Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или за преценяване на нуждата й. Това е така, защото имотът не попада в защитена територия (защитена местност "Рожен" отстои на 900 метра по права линия). Не е и от защитена зона (най-близката "Родопи Западни" е на 4,58 км). 

----------------------------------

- Паметник на Обединението - Пилон "Рожен", който ще извиси българският национален флаг на Роженските поляни в Родопите в средата на юли, е родобюлива инициатава, която събира много почитатели и дарители. Но среща и отпор. Защо г-н Караколев?

- Антагонизмът е превзел обществото ни навсякъде. Днес няма тема, която може да срещне обединение на националния интерес. Няма! Голяма част от хората, които срещам или с коментари в публичното пространство, сякаш се срамуват да се нарекат българи. Те не усещат какво е това "род" и "Родина". Има някакъв страх или пък е слугински манталитет да изкрещиш: "Аз съм българин!".

- Чета критики, че издигането на 111-метров пилон е "комплексарщина", по-добре било да се засадят дръвчета накъде.

- Който иска, да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси! Тези, които пишат това, не са били в казарма и не знаят какво е вълнението да се изправиш пред знамето и да кажеш: "Заклех се!". Това значи да декларираш своята готовност за саможертва. Те не го разбират.

- По принцип знамето обединява. В цял свят е така, дори в Америка. Защо в България дори и знамето не обединява?

- Америка е страна, в която американското знаме присъства навсякъде, там също има такива монументи с флагове. Това, което правим на Рожен, не е просто пилон със знаме, то е монумент. Ние почитаме с него, първо загиналите за освобождението на Родопите - 111 години, обвързваме 111 метра височина с тази годишнина. Точно на поляните, където монтираме този монумент, е минавала граничната бразда, разделяла българите преди 111 години. "Рожен" е приеман като събор-обединител и аз съм сигурен, че ще продължава да бъде такъв, въпреки всичко и въпреки всички.

Но да се върнем на това, че в САЩ са патриоти - не вярвам при тях да се появи такава дискусия, ако решат да издигнат знамето си на 111 метра. Да, ние сме бедни и някои казват - защо тези пари не се пренасочат другаде. По-лошото е, че ние сме бедни духовно. Това е по-страшното. Ние сме обезверен народ! 500 години години този народ не е имал тяло, не е имал държава, но е имал дух. Сега този народ има тяло, но няма дух. И никой не говори за това, защото тази тема не е удобна. Българската армия, за която всички говорят, не е била съставена от интелигенция, а от обикновените войници, които са вярвали в идеали, имали са дух. Армията ни не е печелила с голямото си, модерно въоръжение, а е печелила битките си с дух. Е, този дух в момента е заспал. 

- И смятате, че с този пилон в небесата може да разкъсате "тъмнината, легнала над страната ни" и да събудите духа?

- Да, вярвам, че този монумент може да разкъса тази тъмнина, която е налегнала над страната ни във всеки аспект - и духовно, и политически, и икономически, и социално. Това може да бъде нов стимул, тласък. Стотици подкрепят тази инициатива, малцина са тези, които не вярват в нея, но пък те много гласовити. Едни събират капачки за благородна идея, аз и моят екип решихме, че искаме да я насочим нашата позитивна енергия към знамето, защото то е този обединителен фактор.

В случая обаче то се явява трибуна за духовно изтощени хора. Някои казват: "С какво знамето ще помогне на българите", други казват: "Аз отдавна живея в света, България за мен е просто място, където съм се родил и си идвам тук периодично, не ме интересува какво ще е знамето". Ето това бездушие виждам и в част от тези т.н. социалноактивни индивиди в публичното пространство, които изливат гнева си в социалните мрежи. За тях си мисля, че ако бях обявил, че ще сложа знамето на ЕС, може би нямаше да срещна такъв "отпор". 

Но ние сме правова демократична държава, където всеки може да си изразява мнението свободно. И ние изразяваме нашето по такъв начин - освен чрез духовния аспект, има и материален и искаме това да остане за 100 години и за повече. Технически това съоръжение може да издържи и над 100 години, проверява се периодично.

- Очаквахте ли такава гневна реакция?

- Ако някой сега ми каже кое е това, което е общоприето и не среща разногласия у нас, свързано с националното ни самочувствие - бих му свалил шапка. Националният ни празник ли го прави? Не! Историята ни ли го прави? Не, и тя е противоречива. Ние в момента нямаме национален идеал. Това е лошото! Да, разбирам, че "наведена глава, сабя не я сече". Но в случая наведените не се сърдят на тези, които са ги навели, а се сърдят на тези, които са се изправили. Какво лошо има в това да правиш подобни монументи, свързани с националния ни символ - знамето, да се превърне в национална политика? И така да възпиташ в подрастващите национално самочувствие. Такива монументи има по цял свят, където хората уважават традициите си, националната идентичност и история.

- Какви хора ви подкрепят, кои даряват? 

- Много са. Това ни зарежда адски много. Хората в малките населени места, животновъдите - те се радват на подобно нещо, въодушевява ги. Звъняха ни всякакви хора - възрастни, пенсионери, военни, които изразяваха и писмено, и по телефона се обаждаха да ни поздравяват и най-вече за смелостта да предприема подобна инициатива. България има нужда от това. Неслучайно, като слоган на кампанията сложихме и цитат от Вазов: "България заслужава да се потрудим за нея".

- Чия ще бъде собствеността на този пилон и как ще се поддържа?

- Теренът е собственост на фондацията, след като изградим съоръжението ще предоставим всичко на държавата - вече говорих с кмета на Смолян и с областния управител - те изразиха готовност собствеността да бъде на държавата. Това като имущество са два различни типа. Пилонът е движима вещ, може да бъде демонтиран. Докато земята е частна - площадката, която ще дарим, е около 300 кв. м. Оттам-нататък трябва да се прецени дали е необходимо да се правят съоръжения, свързани със сигурността като заграждения. Нашата цел е освен всичко останало това да стане и туристическа атракция.

със съкращения