Конфискуването на коли - повече въпроси, отколкото отговори

Георги РУСЧЕВ

Новите промени в Наказателния кодекс, които влязоха в сила във връзка с шофирането в нетрезво състояние, подбудиха редица логични въпроси. Социалните мрежи и обществото като цяло завряха от коментари по темата, а засега от чисто правна гледна точка, адекватни отговори няма - просто защото няма и яснота.

Промените гласят, че водач, задържан да шофира автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта, по-висока от 1.20 промила, се наказва, като МПС-то се конфискува в полза на държавата. Същото важи за хванатите да карат под въздействието на наркотици. Засега единственото ясно е, че ако водачът не е собственик на автомобила, който управлява, той ще трябва да плати на държавата сума, равна на стойността на превозното средство.

На теория това звучи чудесно - наказанието е достатъчно строго, за да стресне поне малко, серийните нарушители, които по брой никак не са малко у нас. Всъщност обаче се оказва, че в този вид, новото законодателство е по-скоро объркващо и вероятно ще доведе до усложнение в процеса на работа както на МВР, така и на прокуратурата.

На първо място с новите промени се стига до ситуация, в която ще трябва да се търси

експертното мнение на оценители 

за стойността на автомобилите. Това означава, че дела от този характер вече ще се бавят по-дълго, заради изчакването на становището на експертите. В този смисъл се забавя работата и на прокуратурата, и на съда, а опциите за адвокатско "лавиране" стават още по-големи.

Няма и яснота какво ще се случва с конфискуваните автомобили. Така например първият въпрос, който изниква е къде ще бъдат складирани те до приключване на делото, по което те ще се водят и веществено доказателство, и един вид спорна собственост между държавата и нарушителя. Към момента паркингите, където временно се задържат автомобили, които са били използвани по време на извършено престъпление, са прекалено малки, за да поберат и допълнителната вълна от потенциално конфискувани автомобили. Съдилищата също нямат отредени паркинги за подобна дейност.

Важен въпрос е и, разбира се, какво се случва, ако колата е семейна - тоест по силата на закона, придобита по време на брака и съответно поравно разпределена като собственост между мъжа и жената. В такъв случай, ако се води на името на единия, а другия наруши закона и се окаже в такава ситуация, няма как да заплати цялата стойност на автомобила. Аналогично е и с другата алтернатива - ако водачът се води собственик на семейната кола, тя няма как да бъде конфискувана, тъй като се води в съсобственост между мъжа и жената.

Друг проблем изниква когато автомобилът се води на юридическо лице - тоест е фирмен. Тогава

няма пряк частен собственик, 

а цяло дружество. В такъв случай, ако даден служител наруши закона и се стигне до санкция, остава неясно дали автомобилът ще бъде конфискуван, или служителят ще трябва да плати санкция. Това отваря и врата оценката на превозните средства умишлено да се занижава.

Промените не конкретизират и какво се случва в случай, че някой даде автомобила си на приятел, който пък реши да го кара пиян или надрусан. Резонен въпрос например е дали собственикът носи наказателна отговорност, че е предоставил достъп до превозното средство на нарушителя?

Ами ако автомобилът, чийто шофьор и собственик е пиян, е участник в ПТП? Какво ще се случи с колата в такъв случай и има ли смисъл държавата да конфискува скрап?

Интересен е и случаят, при който човек кара скъпа кола, предоставена му от приятел. Ако водачът направи нарушение, ще трябва да плати доста солидна сума, вероятно непропорционална на финансовото му състояние.

Нещо повече - ами ако собственик на скъпа кола има личен шофьор, който направи нарушение?

Добре е и ясно още, че 

апаратите за измерване 

на количеството алкохол в кръвта са сравнително точни. Но за тези за наркотици обаче е обществена тайна, че понякога грешат и могат да покажат наличие на наркотик, който впоследствие се оказва, че всъщност е бил медикамент, изписан по лекарско предписание. Но за доказването на това обикновено са нужни месеци. В такъв случай, при доказване, че шофьорът не е бил надрусан, кой ще заплати амортизация за конфискувания автомобил, стоял с месеци на паркинг и извън движение? А ако водач прецени, че е редно да заведе дело срещу държавата?

А всъщност какво ще прави държавата с толкова много автомобили? Всеки ден в полицейската хроника има най-малко 3 описани случая само в Бургаска област на шофьори, хванати да карат колите си с над 1.20 промила алкохол в кръвта или надрусани.

Годишно, в най-добрия случай, това означава повече от 900 конфискувани леки коли, които нито има къде да бъдат складирани, нито има яснота за какво потенциално биха били използвани. Неслучайно в мрежата се появиха и предложения да бъде открита "Държавна автокъща" - този бизнес вероятно ще бъде проспериращ, особено предвид факта, че конфискуваните автомобили няма да се оценят (най-вероятно) на пазарната им цена и съответно ще се продават на по-ниска от нея.

В същото време по 900 автомобила на година по-малко може би ще има ефект върху замърсяването на въздуха, но това е съвсем друга тема.

Иначе отново - на теория новите промени звучат добре. Със сигурност, поне за някои хора, по-сериозна заплаха е да останеш без автомобил, отколкото да платиш глоба или да се разминеш с условна присъда. Практиката обаче ще покаже как точно ще бъдат прилагани новите промени в Наказателния кодекс. Засега дори и юристите се чудят как точно ще се случва целия процес.

Флагман

Как процедират в Европа

В Европа също масово затягат мерките срещу шофьори, които карат под въздействието на алкохол и не спазват ограниченията за скорост, пишат западни издания. Последната страна, която въвежда строги правила за движение по пътищата, е Австрия. Преди седмица парламентът одобри законодателство, което ще позволи на властите да конфискуват колите на хора, хванати да шофират много над ограничението. Автомобилите, чиито водачи карат с над 60 км/ч над ограничението в населени райони, или над 70 км/ч извън града, ще бъдат временно задържани.

Освен това шофьори, които превишават ограничението за скорост с 80 км/ч в града или над 90 км/ч в селски райони, ще бъдат наказвани с незабавна постоянна конфискация още след първото нарушение. Очаква се законът да влезе в сила през март 2024 г.

В края на миналата година Полша одобри закон, който позволява на полицията да конфискува колите на шофьори в нетрезво състояние. Според правилата превозното средство на всеки, заловен с 0,15% алкохол в кръвта или причинил катастрофа с поне 0,05% промила, ще бъде прехвърлено на държавата. Според полското законодателство ограничението за шофиране след употреба на алкохол е 0,02% промила. Ако колата на пиян шофьор бъде унищожена при катастрофа или ако не е негова, той ще трябва да плати глоба в размер на стойността на автомобила.

Четири държави - Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, са въвели абсолютна забрана за употреба на алкохол зад волана.

Повечето европейски страни имат ограничение за шофиране след употреба на алкохол от 0,05% промила, което означава, че водачите имат право да пият 0,05 грама алкохол на 100 мл кръв. Това обикновено се равнява на около една бира или една малка чаша вино. Въпреки че Франция и Германия налагат ограничението от 0,05%, те имат едни от най-строгите закони за шофиране в нетрезво състояние - с високи глоби и допълнителни наказания за нови, неопитни или професионални шофьори. Швейцария също приема сериозно шофирането под въздействието на алкохол, с политика на нулева толерантност към водачите, взели книжка преди по-малко от 3 г.