Реиндустриализацията - мисия възможна и у нас

Освен изграждането на газопровода "Южен поток", което вече може да се определи като сигурно, независимо от някои бюрократични пречки пред неговата реализация, то за възхода на българската икономика са необходими още поне няколко условия, за да се оттласне от дъното. След 4 години на икономическа криза и на хаотично и некомпетентно управление от кабинета на ГЕРБ, налице са първи признаци на стопанско оживление.
Един от тях е възходящият тренд на сделките на българския капиталов пазар. Друго положително явление е, че агенция Fitch потвърди на 9 януари 2014 г. кредитния рейтинг на България, а преди това той бе потвърден в края на 2013 г. и от агенция S&P. Нейните експерти само отбелязаха, че потвърждават рейтинга, но ако се влоши политическата обстановка у нас, е възможно да коригират перспективата му надолу. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев в свое изявление пред TV 7 пък изтъкна: "За последните 7 месеца правителството наля 2,5 млрд. лв. за българския бизнес и чрез разплащане на ДДС върнахме приблизително 550 млн. лв., за същия период на миналата година са върнати с 300 млн. по-малко. Направихме актуализация на бюджета, за да разплатим задълженията по сключените договори. Бизнесът показа, че е почтен, и  парите, които наляхме, те ги върнаха чрез данъците".
Освен проявената активност на сегашното българско правителство, което постигна предварително споразумение с американската "Уестингхаус" за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй", за да отбележи по-значителен ръст икономиката ни, са необходими още поне

3 големи инвестиционни проекта

Това могат да бъдат започнатата преди 20 години и спряна от кабинета "Борисов" втора ядрена централа в Белене и хидроенергийната каскада "Горна Арда", за която отдавна има инвестиционен интерес и частично проектиране. При изграждането и на двата проекта ще бъдат ангажирани по няколко хиляди души пряко в строителството и още няколко десетки хиляди български инженери, машиностроители, техници и други висококвалифицирани специалисти, които следва да осигурят доставките.
На трето място, на България е необходима реализацията на голям проект в областта на тежката индустрия - машиностроене, автомобилостроене, каростроене, електротехника, електроника или IT индустрията, в който също да бъдат ангажирани няколко хиляди души. Известен интерес към реализацията на по-малки проекти има, тъй като японската компания "Язаки" е заявила намерение за построяването на своя трети завод при Търговище, а немската "Бехтел" - при гр. Божурище. Остава да се надяваме, че след тях ще има и други по-крупни инвестиционни проекти, а те от своя страна    ще генерират по-значителен ръст на БВП (поне 4-5%) от сегашния, който за 2013 г. се очертава да бъде около 1%.
През 2013 г. се отчита позитивна тенденция на българския капиталов пазар, при която чуждите инвеститори се завръщат на Българската фондова борса. Основният индекс SOFIX през изминалата година отбеляза ръст от 42,23% и в края на декември достигна 493 пункта. Той е доста по-голям от постигнатия от водещите борсови индекси в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Само за декември SOFIX записа повишение от 4,92%. Досега, за сравнение - през 2012 г. SOFIX се придвижи само със 7,25% след пониженията от 11% през 2011 г. и 15% през 2010 г.
Налице е нарастване на обема на търговията на БФБ - регулиран пазар спрямо предходната 2012 г. със 76,12% или от около 860 млн. лв. на 1 521 771 756 лв. Тези данни бяха отчетени на 9.01.2014 г., когато БФБ - София отличи инвестиционни посредници с най-високи резултати през 2013 г.

Завръщането на инвеститорите

След няколко години на стагнация на капиталовия пазар у нас този чувствителен ръст се дължи на две основни причини. От една страна, на БФБ се наблюдава известна повишена активност от страна на дребните инвеститори, за които капиталовия пазар е алтернатива на депозитите. Тези т.нар. малки играчи (повечето от тях са индивидуални, но има и ограничен брой инвеститори от групата на МСП) засега не се осмеляват да емитират собствени емисии (IPO). От друга страна, е налице тенденция за завръщане на интереса и на ограничен брой чужди институционални инвеститори към БФБ. Тя се очертава през последните няколко месеца и този извод е възможно да се направи, като се проследят обемите и сумите, които се инвестират на БФБ. От този анализ може да се направи изводът, че българският капиталов пазар вече не разчита само и единствено на местни инвеститори, както бе през последните 4-5 години. Другият извод е, че оживлението на българския капиталов пазар през 2013 г. се дължи и на изчерпването на потенциала на развитите пазари в известна степен. Поради това някои чуждестранни инвеститори започнаха да поглеждат към пазарите в периферията на ЕС, където се намира и България, което е благоприятно за нас. Положителната тенденция на капиталовия пазар улеснява емитентите (най-вече бъдещите), тъй като е много по-лесно да се набира нов капитал на него, когато пазарът е възходящ, и вероятно през 2014 г. повече компании ще се появат със свои проекти. Необходимо е да припомним, че

на фона на чувствителните ръстове

на индексите при развиващите се пазари през предходите 5-6 години, у нас борсовите индекси имаха незначителни величини през последните няколко години. SOFIX за около година и половина се бе "закотвил" на около 250-260 пункта. Със сигурност пикът на SOFIX от 1952,4 пункта от 15 октомври 2007 г. няма да бъде достигнат през следващите няколко години, но все пак сега той нарасна около два пъти, което е частичен успех. Така негативната тенденция може да бъде променена и вероятно това е предстоящо през следващите няколко месеца.
Преди три-четири години по идея на тогавашния министър на финансите от ГЕРБ Симеон Дянков стана одържавяване на фондовата ни борса. Тогава се увеличи нейният капитал само от страна на държавата и Министерството на финансите стана мажоритарен акционер в компанията с 50,05%. По този начин фондовата борса стана държавно дружество, управлявано от министъра на финансите, което е абсурдно за страна от ЕС! Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе и за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на миноритарни дялове от атрактивни предприятия на борсата, но и национализира 100 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове. Това обстоятелство допълнително прогони инвеститори от БФБ в периода 2009 - 2012 г., когато бе отбелязан този спад на SOFIX. А известно е, че най-верният и точен индикатор за състоянието на рецесия или подем на икономиката е трендът на индексите на фондовата борса. Известно е от финансовата теория, че "Фондовата борса е огледало на всяка национална икономика". Като навременна може да се оцени мярката, предприета от кабинета "Орешарски", за приватизация на БФБ и на Централния депозитар, които са включени в Програмата за приватизация за 2014 г. Вече са заявили интерес 4 компании да им направят оценка. Според някои борсови експерти ниската ликвидност и опасността от политическа нестабилност продължават да крият рискове за инвеститорите на борсата, но те априори отхвърлят опасенията, че с този бърз растеж може да се формира раздуването на нов "борсов балон", както стана през 2006 г.
За последната 2013 г. 13 от общо 19-те водещи индекси от региона на ЦИЕ отчитат повишения, а това на SOFIX може да се оцени като впечатляващо. Шест от капиталовите пазари в ЦИЕ записват понижения. Само за декември пък 10 от борсите от ЦИЕ са реализирали ръстове. Освен македонския индекс MBI, всички останали се представят доста скромно в месеца, считан от анализаторите за периода с най-голяма активност през годината - нито един индекс не е нараснал с над 5 на сто. Топ пет се допълва от Сърбия (+2,92 на сто), Русия (+2,58%) и Румъния (+2,51%). Най-зле са: Турция (-10,49%), Полша (-6,25%) и Чехия (-4,19%). Политическите сътресения в Турция пък са в основата на понижението на водещия борсов индекс ISE 100, който изостана с цели 10,49% от стойността си само за декември. С понижението от 13,31% той е на последната 19-а позиция в годишната класация за най-добре представящите се индекси в региона на ЦИЕ.

Ръстът на сключените сделки

на БФБ през 2013 г. се дължи и на освободилия се паричен ресурс у инвеститорите, в т.ч. на чуждестранните.  Това в голяма степен се почуства при наличието на относително големите дивиденти, които бяха раздадени от редица публични компании, а също и на обратните изкупувания на акции, предприети от емитентите за стабилизиране на цените. Съществен принос за възхода на борсовите индекси и обема на сключените сделки на БФБ има и макроикономическата стабилност, която даде своя ползотворен резултат. Вече не само българските, но и чуждите инвеститори започнаха по-чувствително да се интересуват от българския капиталов пазар и да вкарват пари на него.
По отношение на категорията "Инвестиционен посредник, реализирал най-висок оборот на БФБ-София през 2013 г." се видя, че първите две наградени финансови институции са реализирали над 50% от реализирания оборот на БФБ. Това са две банки, които са в Топ 5 на българските банки, а именно Корпоративна търговска банка АД с оборот над 1 003 661 904 лв или 33% от оборота, и Уникредит Булбанк АД - с оборот 494 233 440 лв.
Не трябва да се подценява възможността, която се разкрива пред малките и средни фирми (МСП) у нас, които вече могат да се финансират частично от капиталовия ни пазар, а също да са и миноритарни акционери в по-големи компании. Те могат да купуват със свободните парични средства портфейл от ценни книжа и да го поверят на финансов посредник, който да го управлява рационално, и така да реализират доход от него. Но остава открит въпросът: колко собственици на МСП могат да си позволят това? Вероятно не са много. С повишаване на доходността на търгуваните ценни книжа на БФБ обаче ще станат повече през следващите години. 
За тази цел обаче е необходимо освен наличната финансова и макроикономическа стабилност да има и успокояване на бизнессредата, както и предвидимост за правенето на бизнес у нас. Настоящето правителство засега се справя успешно с това, независимо че оживлението в българската икономика е все още твърде слабо.