Мегаломания по време на криза

Нали помните, че България ще купува 4 бойни самолета Ф 16, всеки от които струва 16,1 млн. долара? Това наистина е много мощна машина, която е с ефективен периметър на действие на площ от 60-70 хил. кв. км. Значи само като излети, ще обхване половината България. Дори и като учебен, той струва 2,5 млн. долара. И да не се издига във въздуха, наземната му издръжка е 580 долара на ден. Със същите пари могат да се купят 18 вертолета, които да пазят въздушното пространство на България, а освен това те могат да се използват и за граждански цели - превозване на болни и пострадали, а с някои приспособления - и за гасене на пожари.
Същото се отнася и за прословутите корвети, които при това са втора употреба, но ни струват по 200 млн. евро, а се използват главно за учебни цели. В същото време имаме потребност от 12-15 бързоходни катера, които да охраняват териториалните ни води в Черно море от контрабанда на стоки и незаконен риболов. Общо те струват колкото една корвета.
Исках само да илюстрирам, че пари щедро се харчат

повсеместно с нисък ефект

За ремонт на околовръстния път на София през 2009-2010 г. са изразходвани 35 млн. лв. Сега всички шофьори, които се движат по него, казват че той вибрира, а на места има и коловози. Фирмата, която е извършила ремонта, си е получила парите, но понеже не е специализирана в тази дейност, той е направен непрофесионално. В същото време е отхвърлена офертата на друга фирма, която за ремонта е искала 21 млн. лв. с 4-годишна гаранция. Реконструкцията на националния стадион "В. Левски" бе възложена на фирма, която също не е специализирана, и съоръжението вече се нуждае от нов ремонт. Но пак на нея е възложено строителството на най-голямата спортна зала, защото е свалила цената с 8 млн. лв. и това Бойко Борисов го обявява за антикризисна мярка. Само че няма ли пак да се стигне до положение уж евтиното да се окаже по-скъпо.
Голяма част от инфраструктурните обекти, построени по времето на късния социализъм, сега се нуждаят от основен ремонт. За отбелязване е обаче, че те са били годни за експлоатация без ремонт в продължение на 20-30, а някои и повече години. При това много от тях са били строени от трудоваци и бригадири. Обяснението е в това, че тогава се е строяло по стандарти за висока издръжливост, влагали са се качествени материали, конструкторите, проектантите и инженерите-изпълнители са били с необходимата висока квалификация.
По този начин са се изпълнявали поръчки за изграждане на обекти в чужбина, затова нашите строители са се ползвали с голям авторитет. Ето един пример: През 1957-1959 г. моят баща беше технически ръководител на построяването на силози в гр. Латакия, Сирия. В среща с моя съученичка, която отдавна е омъжена и живее в Сирия, я попитах дали знае нещо за тези силози и тя ми отговори, че те функционират безотказно, без да са правени основни ремонти. Това беше през 2008 г., което означава, че съоръженията са годни за експлоатация 50 г. след построяването им.
Ако се върнем още по-назад във времето, стигаме до

градежите на уста Кольо Фичето

и други строители, които са правели мостове преди повече от 100 г., но и до днес те са използваеми. Когато Кольо Фичето е представил проекта си за Беленския мост пред русенския Мидхад паша, понеже той го е направил от восък, турският големец се усъмнил в неговата надеждност. Отговорът на майстора бил, че когато го построи, ще застане под него, а мостът от край до край ще бъде зает от каруци и волски коли с максимален товар. Съоръжението още е годно за ползване. В същото време мостът на бул. "Брюксел", който само преди 4 г. основно го ремонтираха, сега го строят почти наново.
Подобно е положението с водопроводната мрежа. По принцип няма нищо вечно, но има разумен срок на годност. Рилският водопровод за снабдяване на София с вода е построен през 1925-1926 г. и разширен през 1928-1933 г. До 1958 г. той е действал почти безаварийно, с минимум течове по мрежата. След построяването на яз. "Искър" водоснабдяването на София става основно от него, като за целта са поставени 140 км нови тръби. Цената на потреблението обаче не се променя и тя остава 2 ст. за 1 куб. м. Сега концесионерите отчитат всеки метър сменена тръба за инвестиция и това им е мотив пред ДКЕВР за повишаване на цената за абонатите. Така от някогашните 2 ст. за куб. метър цената е на път да стигне 2 лв. и да расте още.
Така стоят нещата и с тока, който ни го доставят не концесионери, а частни собственици на електропреносната мрежа. Цената на приватизационната сделка така и не стана публично достояние. Има основание да се смята, че ЧЕЗ е заплатила 25 млн. лв. Сега от упражняване на дейност печели по минимум 90 млн. лв. годишно, но иска приходите й да растат още. България се третира както колониална Индия, където англичани са били изпращани на служба, за

да си оправят материалното състояние

- по същия начин у нас идват чуждестранни мениджъри, които получават по 50-60 български минимални работни заплати. При това в приватизационните договори е включено условието те да не плащат данъци и осигурителни вноски. Мой познат, който година и нещо изпълняваше длъжността пресаташе на приватизираната бивша БТК, ми е разказвал в какъв лукс и дори в свръхразкош живеят шефовете на дружеството. Настанени са в апартаменти в най-скъпите хотели, където нощувката струва 1200 лв., но това се включва в разходите на фирмата, както сметките за храна и напитки, поддръжката на служебните аватомобили, представителните разходи, средствата за облекло. Тези хора рядко се появяват на обществени места и дори на фирмени коктейли. Те са си създали затворен кръг - събират се 25-30 души, които демонстрират облекла на Армани и Версаче, бижута на Сваровски и понякога затрудняват персонала на иначе изисканото заведение с прищевките си.
Българският бизнес елит се опитва да им подражава, но неговите предпочитания са повече към придобиването на материални и финансови богатства. Нашите бизнесмени негласно се съревновават в

построяването на жилищни замъци

в придобиването на автомобили суперкласа и яхти, а има такива, които вече притежават частни вертолети и самолети. Политическата класа прави всичко възможно да не изостава в замогването, още повече че във властта ситуацията е несигурна. Затова всеки, който е на власт, се стреми да "заработи" бели пари за черни дни.
Според подадените данъчни декларации няма министър, който през 2009 г. да не е "спестил" най-малко 80 хил. лв., а има и такива с почти половин милион. Това че Доган е рекордьор с 1,5 млн. лв. не е съвсем сигурно, просто само той е уличен. Ако кълбото се разплете, конците ще стигнат и до много други. Така например вече се знае, че министър Дянков със заплата от 3800 лв. изплаща двегодишен заем от 2,2 млн. дол. за покупка на къща на името на съпругата си в САЩ. Как става този фокус? Защо обвиняват Сакскобургготски, че когато бе премиер, успя да си присвои дворци и гори? Та нима и той не е човек - грижи се за себе си и за родата.
Мегаломанията е недостъпна само за някакви си 6 милиона българи, които разчитат единствено на доходи от заплати и пенсии и то си е жива мъка. От КНСБ твърдят, че издръжката на живота на един член на семейство е 499 лв. месечно. Понеже един работещ обикновено издържа и още един неработещ, той трябва да получава 998 лв. заплата, за да осигури издръжката на двама души. Такава възможност сега имат само 16% от работещите и 9% от пенсионерите. Ако вземем предвид другият показател - прага на бедност, който официално е 214 лв., под него остават 1,835 млн. души. Така остава разделението на хайлайф, който живее мегаломански, и на хора, които се чудят как да преживеят следващия ден.