Памет
"Символичната война" на съюзническите бомби
На 14 ноември 1943 г. авиацията на САЩ и Англия извършва първото масирано нападение над София през Втората световна война
/ брой: 219
Петър Ненков
На 13 декември 1941 година правителството на Царство България начело с проф. Богдан Филов обявява война на САЩ и Великобритания, посрещната с акламации от Народното събрание. Това се налага от нашите съюзнически задължения към Третия райх и според тогавашните наши държавници войната ще бъде "символична", поради отдалечеността на България от САЩ и Великобритания.
След шест месеца, на 5 юни 1942 година, от своя страна, САЩ също обявяват война на Царство България и след една година "символичната война" се изражда в жестоки бомбардировки над София и други населени места в България.
След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 година, са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в
Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да се засилят и тя да бъде наказана за своята подкрепа на хитлеристка Германия и за разполагането на осем дивизии в Югославия и Гърция.
На проведеното на 19 октомври 1943 година под председателството на Уинстън Чърчил заседание на Имперския комитет за отбрана се оформя решение да започнат масирани въздушни нападения над София, чиято цел е капитулацията на България като съюзник на Райха.
Привлечени са част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия и е формирана нова 15-а въздушна армия, чийто щаб първоначално е разположен в Тунис, а от 1 декември 1943 г., след успешния десант на съюзническите войски на Апенините и овладяването на летищния възел Фоджия, щабът на армията се премества в град Бари.
Обединеният комитет на началник-щабовете планира целите и реда за поразяването им с тежките англо-американски бомбардировачи. Сред първостепенните обекти се очертава София.
За предстоящите въздушни нападения по цели в България Чърчил се изразява вулгарно, с неприкрита омраза към българския народ: "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок. София трябва да бъде бомбардирана, колкото се може по-скоро. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!"
По думите на британския министър-председател "времето на "символичната война" е изтекло. Потвърждение на това е планираната и реализирана в два основни етапа въздушно-настъпателна операция „Point Blank“ ("Прицел от упор") срещу нашата страна. Първият етап започва на 14 ноември 1943 г. и завършва на 20 декември 1943 г., а вторият етап стартира на 4 януари 1944 г. и завършва на 17 април 1944 г.
На 14 ноември 1943 година съюзническата авиация извършва първото масирано въздушно нападение над българската столица. В 12,30 ч. 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“, атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6-има военни. Тежко са ранени 49 души, леко ранени са 79.
Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109. Във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов.
Оповестителната служба закъснява да подаде сигнал за приближаваща опасност. ПВО не успява да свали противников самолет, но успява да отклони атаката от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък калибър...
В хода на 5-месечната въздушна офанзива на съюзническата бойна авиация срещу Царство България са проведени дневни, нощни и комбинирани 17 удара, като 12 са само по столицата. В тях вземат участие 2500 противникови самолети, от които 1400 тежки бомбардировачи. Те пускат 8800 бризантни бомби и няколко хиляди запалителни бомби.
Във варварските бомбардировки загиват 4208 души и 4744 сериозно ранени, разрушени са само в София 12657 сгради, от които 10 002 жилища, 117 промишлени предприятия, много емблематични за столицата сгради на обществени учреждения. Повредена е електрическата, телефонната, водоснабдителната и канализационната мрежа на столицата . Населението понася тежки морални сътресения от жестоките бомбардировки.
Очакванията, че българските Въздушни войски вследствие на подавляващото превъзходство на противника ще се огънат, остават неоправдани. В жестоките въздушни боеве българските летци и ПВО свалят над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329 съюзнически пилоти, за които е създаден специален лагер край Шумен. Българската авиация губи 27 самолета и 22-ма свои летци.
Българската бойна авиация със своите действия проваля трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: отслабване на българския военен потенциал; морално-психически натиск срещу гражданското население и дезорганизиране на държавно-административното управление.
През следващия период от въздушната война между Царство България и САЩ и Англия - от 17 април до 9 септември 1944 г. са характерни епизодични въздушни схватки на българските изтребители с въздушните армади на съюзническата авиация, които прелитат над България и се отправят на север за нанасяне на бомбени удари по петролните рафинерии край Плоещ. Войната на Царство България със САЩ и Великобритания продължава до подписването на Московското примирие на 28 октомври 1944 година.
Фейсбук