17 Ноември 2024неделя14:30 ч.

Добричкият детски хор е достойна визитна картичка на своя град

А неговият създател и патрон Захари Медникаров принадлежи към "златното поколение" на българските хорови диригенти

/ брой: 14

автор:Емил Янев

visibility 3453

Успехът на всяко начинание зависи от пет основни фактора: природната надареност, притежавана от хората, които са поели "кръста" да го реализират; ясната цел, която те са си поставили, и стратегията за нейното осъществяване; трудолюбието, съчетано с пълна всеотдайност, спрямо започнатото дело; обществената му значимост, мотивация и подкрепа; малко шанс.
Може да се каже, че когато през есента на 1961 г. Захари Медникаров започва да репетира по групи с 30-40 избрани момичета и момчета в детско-юношеска възраст, налице са били всичките посочени предпоставки, гарантирали успеха на начинанието: музикални, гласовити, трудолюбиви, всеотдайни и мотивирани певци; Маестро от висок ранг, който има ясна визия и план за работа; всестранна обществена подкрепа от добричката администрация, гражданската общественост и родителите на децата; безспорно и шанс, че това се случва в Добруджа и е нова модификация на добруджанските песенни традиции.
За "рождена дата" на Добричкия детски хор "Захари Медникаров" се смята 3 януари 1962 г., когато започват неговите общи репетиции. Четиримесечният "подготвителен" период определено е бил ползотворен, защото демонстрираните резултати са плод не само на дарованието и ентусиазма на основателите, а и на положен от тях усилен труд, с което изцяло потвърждава очакванията на обществеността в града. Тя става свидетел на раждането на нещо ново, което носи в себе си много светлина, оптимизъм и полет към безграничните висоти в изкуството. Позитивните енергийни потоци, струящи от сцената, "омагьосват" слушателите и те спонтанно обикват "добруджанските славеи", които след време закономерно стават част от визитната картичка на града.
В чисто професионален - художествено-творчески и педагогически план, големият принос на Добричкия детски хор за обогатяване на културния живот в града и неговите песенни традиции е, че той се превърна в истинска школа за музикално-естетическо и вокално-музикално възпитание на подрастващите добрички граждани. И още нещо - осъзнавайки, че съзнателната дисциплина и всеотдайността са определящи за колективните успехи - които са зависещи и от индивидуалния принос на всеки от тях -  участниците в хора добиваха друго самочувствие и като че ли по-рано узряваха като личности.
Тези мои думи не бива да се интерпретират, че в хора певците са били "дресирани". Напротив, те отчитат осъзнатата от тях лична отговорност за постигнатия общ успех, което неминуемо разширява обхвата на житейския им хоризонт. И не само това, понеже имам непосредствени впечатления от творческия си контакт с хора при изпълнението на една меса от Хайдн, а и от поведението им по време на творческите лагери в Балчик, където на воля правеха характерните за възрастта си "лудории".
Няма да говоря за етапите, през които преминава артистичното изграждане на Захари Медникаров, защото те са добре известни. За мен по-важно е да се акцентира върху общонационалното, европейското и дори световното значение на неговите хормайсторски постижения. Защото Зарко принадлежи към "златното поколение" български хорови диригенти, което с изкуството си превърна българските хорове в "най-добрите дипломатически представители на България".
Доразвило по перфектен начин постигнатото от акад. Добри Христов (1875-1941), проф. Асен Димитров (1894-1960), Лазар Максимов (1897-1969), Бончо Бочев (1899-1975), проф. Георги Димитров (1904-1979), Светослав Обретенов (1909-1955), новото поколение, представено от Михаил Милков (1923-2003), Захари Медникаров (1924-2007), проф. Димитър Русков (1925-2010), Любомир Каролеев (1929-1995), проф. Венета Вичева (1931), акад. Христо Недялков (1932), проф. Марин Чонев (1932), проф. Лилия Гюлева (1933-2003), проф. Кирил Стефанов (1933-2005), проф. Васил Арнаудов (1933-1991), проф. Георги Робев (1934-2002), извърши истинска културна революция, която откри магистралните пътища на родното хорово пеене по света.
Хубаво беше, че те всички са забележителни творчески личности, притежаващи неповторим и специфичен артистичен натюрел, обединени от безрезервното служене на една цел - просперитета на хоровото изкуство. Затова ръководените от тях певчески състави се превърнаха в първокласни артистични институции и в съзнанието на обществото, хора и неговия диригент се възприемаха в неделимо единство. Това доведе и до още един артистичен феномен - творческото съдружие "диригент-хор" продължаваше десетки години или доживотно - показател, по който спокойно може да бъде включено в книгата на Гинес. В конкретния случай, щом се произнасяше името Захари Медникаров, веднага се добавяше хор "Добруджански звуци" и Добрички детски хор.
Трябва да се каже още, че Зарко беше голям "ревнивец" - трудно допускаше някой да присъства на неговите репетиции, където свещенодействаше. Репетицията за него беше "Светая светих" и той като че ли се опасяваше, че "чуждото" присъствие може да разсее певците и да попречи на творческия процес. Но нищо на този свят не може да се скрие, защото диригентският му почерк го издаваше. А той се характеризираше с безкомпромисна интонационна прецизност, съчетана с постигането на ясна дикция, богата динамична и вокална нюансираност - важни предпоставки за пластичното моделиране на музикалните линии, чрез които постигаше въздействащи музикални образи. Тези качества станаха присъщи и на Детския хор, който под неговото ръководство поразяваше слушателите, не толкова със съвършено овладените технически изразни средства, колкото със зрелостта в интерпретацията на музикалните пиеси с различна стилистика.
Още като млад диригент Захари Медникаров проумява, че просперитетът на българското хорово изкуство е неразривно свързан с песенното творчество на българските композитори. Той осъзнава, че създаването и пресъздаването са двете страни на един процес, и - въпреки приоритета на създаването - те са взаимно обусловени. Затова той стана убеден пропагандатор на българските хорови песни и има реалната заслуга много от тях да станат част от "Златния фонд" на българското музикално творчество. Същата заслуга има и Детският хор, тъй като много от тях са посветени на него, а на други той е бил първият изпълнител.
Не мога да подмина факта, че всичко, което казах, засяга непрофесионалната сфера на изкуството. Великолепните артистични постижения на Добричкия детски хор "Захари Медникаров" убедително показват колко значими - и на истинско професионално ниво - могат да бъдат те, когато аматьоризмът се подкрепя от държавата и обществеността, и когато налице е ползотворното сътрудничество между професионалистите и непрофесионалистите.
Затова сме длъжни да пазим чистотата на непрофесионалната сфера от посегателствата и агресията на комерсиализма. Не бива да се забравя също, че аматьоризмът е не само сигурният резерв на професионалното изкуство, а и изгражда високи морални достойнства у хората и се възпитават най-добрите за обществото средства за общуване и обединение около значими и общественополезни каузи.
Със своята многогодишна дейност Захари Медникаров стана един от еталоните за сравнение при оценяване артистичните постижения на българските хорови диригенти. Това в най-голяма степен се отнася за всички, които бяха негови преки и косвени сътрудници, понеже той "вдигна летвата много високо. Затова отстъпление от завоюваните артистични позиции не бива да се допуска, защото би било предателство спрямо неговата памет.
Убеден съм, че с активното съдействие на общината в Добрич и лично на кмета Детелина Николова в близко време статуквото ще бъде възстановено, Добрич ще възвърне славата си на град с висока хорова култура и ще съгради неръкотворния паметник на Захари Медникаров - провеждането на некомерсиален хоров фестивал, носещ неговото име, който да дава своя реален принос за изграждането на общоевропейското общество.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ