Несигурен свят
/ брой: 259
Вчера не само Франция, но и цяла Европа отбеляза една тъжна дата - годишнина от кървавите атентати от 13 ноември. Тогава загинаха 130 души, като 90 от тях бяха в зала "Батаклан". Една година по-късно Старият континент продължава да бъде несигурно място. Европейците много добре знаят, че остават приоритетна цел на терористите. А това означава, че кошмарът може да се повтори във Франция, в Белгия, в Германия - навсякъде. Русия, която като че ли се беше отървала от терора, също е нащрек. Неслучайно в края на миналата седмица там бяха арестувани 10 джихадисти, подготвяли атентати в Москва и Санкт Петербург. Това са заловените, но кой знае колко други са на свобода. Неслучайно руските власти съобщават, че хиляди руски ислямисти днес се бият на страната на "Ислямска държава" в Сирия, Ирак и Афганистан. И рано или късно тези от тях, които оцелеят в битките в Близкия изток, ще се завърнат у дома, готови за нови масови убийства. Същото е положението и в другите европейски страни.
Още по-страшно звучи предупреждението на германската разузнавателна служба, че бойци от "Ислямска държава" усилено се обучават как да се преструват на бежанци, за да достигнат Стария континент заедно с хилядите мигранти. Оказа се, че деветте терористи, извършили атентатите в Париж на 13 ноември 2015 г., са пристигнали в Европа именно като бежанци. Тази информация обаче освен чувство на страх и тревога предизвиква и гняв. Защото от Брюксел продължават да ни притискат за т.нар. бежански квоти, говорят ни за някаква солидарност, толерантност, ценности. Тук е времето да си припомним една китайска мъдрост - "Ако не признаваш грешката си, значи правиш втора". Защото ако службите за сигурност си вършеха работата, ако фрау Мерк,ел, вместо да позира с "бежанци" беше разкрила тревогите на разузнаването си, ако чиновниците в Брюксел повече се грижеха за живота на хората в общността, а не за явно сбърканото понятие "толерантност", може би днес нямаше да оплакваме 130 жертви на ислямистите.
Светът, в който живеем, става все по-объркан и все по-несигурен. Никой не се съмнява, че рано или късно някъде отново ще прогърми страховит взрив. Разбира се, войната срещу терора може и да бъде спечелена, но зависи какво разбираме под победа. Победа може да бъде намаляването на броя на терористичните атаки. Почти никой обаче не вижда как може да бъде сложен край на тактиката на ислямистките и другите екстремисти. Докато съществува обърканост и разочарование в едно общество и няма изградени адекватни начини за преодоляване на тези настроения, ще има и терористични групировки.