Слово и политика

Утре българските писатели ще честват 100-годишнината от създаването на своя творчески съюз, което може да бъде повод не само за равносметка, но и за размисъл. Какво са ни оставили след себе си българските класици на изящната словесност? Какво са ни завещали Вазов, Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров, Димитър Талев, Димитър Димов?... Кои са стойностните творби, които влизат в златния фонд на българската литература? Въпроси, на които не е възможно да се отговори с няколко изречения, а и едва ли е необходимо...
Сега, от разстоянието на времето, не е трудно да се отсее плявата от зърното, да се различни талантливото и ценностното от конюнктурното и преходното. В близкото и далечното минало националната ни литература неведнъж е плащала данък на политическите домогвания и идеологическите посегателства. Особено в годините на соцреализма, когато партийни чиновници и плиткоскроени апаратчици бяха повярвали, че литературата може да се "управлява" и да бъде част от системата на властта и... "идеологическото възпитание".
Днес сме свидетели на друг вид политизации и идеологически мистификации (с обратен знак), които делят литературата на "наша" и "ваша", писателите на "свои" и "техни". По всичко изглежда, че някои платени литературни "експерти" на Сорос не могат да разберат, че истински талантливото слово не може и не бива да обслужва политиката и новите идеологически "проекти". 
Ако има обаче някакъв проблем, той е в това, че през годините на така наречения преход никой от нашите управници не прозря, че именно политиката трябва да обслужва талантливото слово, да помага на националната ни литература. Тъжно е, но е факт, че 20 години след промяната в България липсва стратегия за подпомагане и развитие на българското книгоиздаване, за подкрепа на свободното литературно слово. Не бяха един и двама големите български писатели и поети, които си отидоха, забравени от "бога и царя". И днес "пишещите братя" мизерстват и едва свързват двата края, камо ли да повярват, че някой ще им помогне да издадат написаните от тях книги.
Крайно време е и тъй нареченият "данък убиец" върху книгите на български автори да бъде премахнат. В противен случай политиката ще продължи да печели от словото. Докога?