Лъч светлина в тъмното царство

    Горното заглавие е взето от статията на голям руски литературен критик за пиесите на не по-малък негов съвременник, качил на сцената по неповторим начин живота в царска Русия. Може би тъмното царство е пресилено сравнение с онова, което всеки ден гледаме на малкия екран, но си го позволявам, защото този път ще пиша за лъча светлина. В последно време няколко пъти попадам на предавания по телевизията, които не ме влудяват, както се случва най-често, а ме карат да се загледам в тях с удоволствие. И ми е трудно да си отговоря - предизборна тактика ли е това (не ми се вярва) или отговорните фактори са се вслушали в многото не само мои протести срещу агресията и неграмотността, които бълва малкият екран.
Така или иначе, не мога да не се зарадвам на поредицата музикални предавания, обикновено състезателни (без поле за измами обаче), с най-различни заглавия, но обединени от пеенето (какво по-хубаво), чието професионално равнище, както и естетическото им, възпитателно, патриотично и какво ли още не въздействие заслужават похвала.
Кои са тези предавания? Предварително моля да бъда извинен за евентуалните непълноти и неточности, с които ще ги изредя, но факт е, че попадна ли на някое от тях, забравям да прещраквам каналите. Не мога да ги подредя и по важност, но това едва ли е необходимо. За първото място според мен биха се конкурирали "Екс-фактор" - с общото си високо равнище (вече в няколко концерта) срещу проведения само в една вечер Конкурс за нова авторска българска песен "София пее, 2011", който е носител на значим обществен заряд. До тях се нареждат и певческото състезание "Гласът на България" (също с няколко хубави концерта), както и показът на талантливите (не всички, разбира се) деца с едва ли подходящото заглавие "Феномените".
    Целите, извикали на малкия екран тези предавания, многократно надхвърлят удоволствието, с което ги приемаме ние, телевизионните зрители. И как иначе, след като действащи лица тук са млади хора и деца, след като на много от гласовете и изпълненията им могат да завидят голяма част от какичките и батковците с утвърдени на естрадата имена, след като ни се подсказва, че съдбовно зациклилата в толкова други области наша родина има поне вокално бъдеще.
    В "Екс-фактор" силно ме впечатли не само завидното ниво на участниците, но и трогващото с емоционалните си реакции жури, което искрено се вълнуваше от изпълненията на младите си колеги. Двете чудесни певици Мария Илиева и Поли Генова, прочутият цигулар Васко Василев и музикалният авторитет Мага блестящо съчетаваха в поведението си авторитетност и компетентност със свободен артистизъм. Почти такова е впечатлението ми и от участниците и журито в "Гласът на България", където преценките си дават ветеранът Кирил Маричков и младите му колеги Ивана, Мариана и Миро, които също с активно съпричастие изживяваха всяка изпята на сцената нота. И в двете предавания журитата са и временни педагози на част от участниците, но това не им пречи да оценяват изпълненията не само пристрастно, а и справедливо. Поне според мен. Трогателни са моментите, в които заради регламента те трябва да се разделят с някого, въпреки качествата му.
Няколко отделни думи и за конкурса "София пее, 2011". Особено е значението му, когато българската песен (както и други творчески прояви на българското изкуство) е изтласкана от медийното и всяко сценично пространство за сметка на чужди, може би модни, но в повечето случаи скарани с добрия вкус звучения.
А в излъчванията на споменатите по-горе предавания, общо взето, беше проявен добър вкус. Може на американския посланик да не му се нрави грижата за българската песен, но аз я приветствам. Приятно изненадан бях също, че много от текстовете са смислени и написани не единствено от изпълнителите си, и дори имената на авторите бяха обявени. Харесаха ми и други неща - например конферирането на непорасналия (в добрия смисъл на думата) Део, когото неволно противопоставям на водещи като Румен от "Сделка или не" или Милена от танцувалното наиграване на градовете. Представата за свободно сценично поведение, което имат те двамата (за съжаление не са единствени на малкия екран), говори зле не само за тяхната ниска професионална култура, но и за онези, които ги избират и навярно ги харесват...
    Стискам палци за сбъдването на мечтата (а тя е пеенето да им стане съдба) и на четиринайсетгодишния Богомил, състезаващ се с "големите", и на малчуганите от конкурса "Феномени", и на всички гласовити момичета и младежи, които успях да чуя...