Полукампанията на полукандидата за президент Андрей Гюров вече заприличва на анимационен филм. Тя е натоварена с мелодраматична видеообразност, но практически никакво политическо съдържание. Последно видяхме как Гюров лови привечер риба на морския бряг, но облечен с костюм, как пуска психеделични клипчета от престоя си в Министерския съвет и как се писа за един от родоначалниците на любимия спорт на народа (хаха) - бейзбола. Всичко това прилича на филм без сценарий, защото, когато преди няколко седмици го питаха дали ще се кандидатира за президент, той отговори, че още не е решил. И продължава да мълчи мистериозно по темата, вероятно воден от принципа, че е по-добре да мълчиш и да те смятат за глупав, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения.
Вместо самия Гюров говорят самоназначили се говорители. В ролята на такъв тези дни влезе ген. Атанас Атанасов, който обяви, че до дни Гюров излиза на пистата. Вероятно и последните трима зрители на този епос са приели новината без особено голям ентусиазъм. В българската политика е особено важно да имаш усещането за време, изтървеш ли мига, моментално превръщаш амбициите си в комикс. Нагнетяването на напрежение точно в този случай не върши работа, защото на практика напрежение няма. Никой не се вълнува особено от приключенията на един случайник в политиката, но градската десница отдавна живее в собствен балон и там реалността почти никога не отива на гости.
Но един друг момент в изявлението на Атанасов заслужава внимание. Той обяви, че Инициативният комитет на Гюров може и да преговаря с ГЕРБ за подкрепа. Допускането на тази възможност не е просто игра на ума. Градската десница като самоубиец отново и отново е решила да повтаря големите си грешки. Не е важно колко гласове може да донесе ГЕРБ, но самата покана за танц към тях вече е като отрова в кръвта. Защото, вярна на собствения си инстинкт за самоунищожение, десницата отново ще гради геополитически коалиции, ще реве за външната политика и заплахата от Путин - единственото прикритие за това, че пак се отдава на политически перверзии. В този смисъл мълчанието на Гюров става още по-двусмислено и странно. Защото изграждането на видеообраз е едно, запълването му с реално съдържание е съвсем друго. А в Гюров ще вложат всички мании, фобии, фиксации, прегрешения и тъпотии на дясната мисъл. И най-накрая той просто ще прилича на атентатор с жилетка, която се самовзривява в най-неприятния възможен момент. Ето това си имаме като полукандидат към момента...

